хайде да си поговорим за мазнята в нашия живот. това е твърде обширна тема, та предлагам да почнем от нещо простичко.
ето – това е тава. или тенжурка. мазна е, защото доскоро в нея си готвихме пърженкото. не зная защо сте я метнали в мивката да лоясва, ама – ето: лоясва си. трети ден става и никой не ще да я измие, щото е мазна. ти мани, че лоясва, ама като пръска от мивката и цялата околия бавно и сигурно замазнява.
може да почнем и от друго – човеците.
ето едно гъзе – напомадено, смазано с мазни секакви, опарфюмено. дрешки, очилца, чепик. ходи с приплъзване и приподскачане. гледа окато, смее се гръмко, устничките – с глазурка. обработени ноктета. слуша онова, което се слуша, кара онова, което е модно да се кара и кисне в определени “заведения”. нямам предвид здравни, все още не.
ако искате да почнем от медиите. или от литературата. може и откъм музиката да започнем, тъкмо там съм най-силен.
а размислете, пък като го измислим – почвам.
то нема край тая наденица…мислам да се въздържам да отпочвам даже…
това не е литания, няма да изреждаме. идеята е да стигнем до ядката. то е като с брадавицата – не стигнеш ли до сърцевината – отърване няма. ако ви е страх – ще си млъквам. ще го караме на бъзици. но да знаете – тази брадавица ще расте, ще тлъстее и ако не вземем мерки накрая ще ни погълне. и ще станем като другите ходещи и серящи брадавици.
ами коректно е щом започваш, да предложиш теза, а ние да а дискутираме. тук липсва теза. просто казваш “мазня има”. е, друго?
я виж четирите благородни истини на буда за вдъхновение
бе ква теза, бре?! това не е спор. това е шътокуа. никой от нас не изправя теза срещу теза, нито има нужда да я защитава.
знам, че ви е странно, но това е стил на мислене, който аз много харесвам. човкаш нещо и не знаеш като какво ще излезе като го разчовкаш. надявам се да имам поддръжници
а вие не дискутирате просто защото без да искам ви ритнах по онова място, от което хваща ток. много е неприятно, знам
дори ви се струва тъпо – що да си абите времето за глупости
много по-удобно и комфортно е всеки да си кисне в леговището
НАЛИ?
да.
но понякога неразискването е просто плод на умора. не винаги от дискутираната материя – просто умора.
иначе аз се съгласявам, че не е задължително да се провокира дискусия. пишеш каквото ти дойде; оттам – квото стане. това е предимството на свободните неспециализирани тетрадки/блогове.
когато поставях началото, да речем, си виках – е, то никой няма дума да напише тука, най-много някой хейтър. всичко се е облещИло у бигбрадъро и политиците, кой ще седне да си мъти мозъчето…
оказва се, че не е точно така