за мишел и неговата борба

аз лицето мишел не познавам. никога не съм го виждал. дори и не предполагам, че съществува..

това не е съвсем истина.

всъщност знам го тоя. кара колело, броди из града, тънки диверсии плете.

и това не е съвсем вярно.

това е един човек, който се бори за малката правда, каквото и да му струва това. майка ми казваше, че такива били истинските мъже.

ето това е същността.

аз съм турбо аполитичен човек. интересите ми са свързани с музиката, дори не всичката (по-твърдичката ми е на сърце). но има хора които не са като мене, нали това ни е интересното на хората – всички сме различни. и културният човек е този, който уважава различното в другите и правото му да го отстоява.

естествено господата от ГДБОП дори и не претендират, че са културни, това го разбирам. не мога да разбера само защо така показно демонстрират, че са гъзолизци. при това лижат насрани гъзове, защото далаверата на управляващите с правото на строежи в националните ни паркове и защитени зони отдавна се размириса и в момента вони толкова, че чак на далавераджиите в Брюксел им се догади.

господа полицаи от всички разновидности: преди да се жалвате, че социалния ви статус бил нисък, хората ви мразели и масово ви се подигравали, че сте нямали уважението дори на крадливите цигани, камо ли на някой от организираните “труженици” – замислете се защо това е така. защо вместо да защитите правото на Мишел свободно да изкаже СОБСТВЕНОТО си мнение в СОБСТВЕНИЯ си блог вие го репресирате? и не мислите ли, че и вие като политиците започвате да ставате като памперси – трябва да се сменяте често и по същите причини?

повече няма да занимавам съзнанието си с такива размисли, почва да ми се гади. щом най-мъжкарските организации в нашата страна са такива… футки, представяте ли си останалите държавни структури на какво мязат?

всички ние трябва да се учим от Мишел и да се борим за малките си правди. така прашинка по прашинка нашия свят ще стане по-добър.