този пост на молифчето ми напомни колко сме различни.
и еднакви, всъщност.
спомних си как се чувствах преди … маалии.. повече от 20 години, когато ми се наложи да преживея повече от две години в казармата.
ефстефстфено, че няма да ви разказвам как е било там и как съм се чувствал. това едва ли кореспондира с бистрото време навън, когато лятото се оттегля зад планинските била и хладните пръсти на есента пропълзяват под буйните ми коси.
дъ куре го казват много по-добре от мене 
добре, че не ми се е налагало да ходя в казарма