айде

доскоро бродихме с блу из горите, ама свърши хубавото и се върнахме.

от днес съм на работа и на едно от мазните кръстовища видях плакат.

и разбрах:

този човек ще пее в софето. дошъл ни е на крака. чак не мога да повярвам…

той е част от най-даровитите братоци, които познава ухото ми. най-даровитият ще го слушаме „на живо“, когато се пренесем в онзи другия, по-добрия свят.

аз тръпна от усещането, че скоро ще се насладим на песента на оня почти глух, хърбав, твърде грозноват човек. Робин Гиб – един от музикалните ми идоли.

толкова много го харесвам, че даже майка ми се притесняваше едно време, че ще ставам педераст (милата, тя толкова много уважаваше фреди, че и елтън джон .

мислех да направя този пост целия от линкове, ама няма смисъл – който знае за какво иде реч – знае. който не знае…

… да дойде с нас в зала 1 на ндк, да се научи.