даскалите

гледам – дърляте се. това е добре.

аз мога да кажа само няколко думи:

не станах даскал, защото работата е прекалено тежка за парите, които се заплащат за нея (опитът ми като учител е точно 2 месеца, по време на стажа).

не станах даскал (въпреки увещанията на десетки хора около мене), защото стартирах с 3 (три) ПЪТИ по-висока заплата като продавач в един дюкян (вярно, елитен дюкян, но – дюкян).

не станах даскал, защото въпреки любовта на колеги и ученици, въпреки интереса на всички към нещата, които правех по онова време, СИРЕНЕТО Е С ПАРИ.

не може да имаш достойнство щом си по-беден от циганин.

и от друга страна:

най-некадърните ми колеги от университета в момента са учители.

да си учител е последната сламка, за която се хващат хората. учител се става единствено ако умираш от глад и никой никъде не те иска вече.

та така, драги ми смешковци.

не е лесно да си даскал. както и да ровиш по кофите.

случка

да ви разпраям какво ми се случи наскоро.

във фирмата раздаваха безплатни ваксини срещу грип. и нали е аванта – праснах си и аз една. резултат: точно след 5 дни се сринах яко болен. надута гуша, изцъклени очи, температури, гадене, дрисъци… красота!

обадих се на лекарката си и тя ми предписа сто илача, да се церя. купих илачите (цените им не ми се обсъждат), легнах и почнах лечението. по едно време звъни надзирателя (в модерните фирми им викат „супервайзори“) и вика:

- до 48 часа от заболяването болничният трябва да е в офиса! иначе гориш!

шашнах се, звъннах на докторката да го напише и – ни жив, ни умрял – запалих колата и тръгнах към кабинета й да си зема хартишката. по трасето направих непозволен ляв завой и… кацнах точно върху „хранилката“ на един Орган.