и тая година се изметка, а ние все още сме живи.
за мене новогодието е време да теглиш чертата.
елементарно – плюс и минус.
минуси нема много. само дето народа ни доказа колко е прост и си избра просто – простаци, които просто ще продължат да крадат. и препълни най-голямата ни зала, за да гледа лебедовата песня на най-недодъгавата ни певачка.
и плюсове не видех кой знае колко. защото ми се случи Щастие – в лицето на двете прекрасни дами, свързали животите си с мене. пред това Щастие всички плюсове са като използвани клечки за зъби.
некои неща разбрах, други не успех да разберем.
рискувах с нова работа и разбрах, че големите са големи, щото ние сме малки (да не кажа никакви).
случи ми се случка, от която разбрах, че случки се случват секакви.
жена ми освен че купи телевизор, прокара най-сетне и кабелна в къщи (добре че е Тя), от което разбрах, че светът не е мръднал на сантиметър от времето, в което това ме интересуваше.
наложи ми се да пътувам с градскио транспорт. а по празниците най-фрапиращо беше разбирането, че по този начин пътуват само олигофрени (включая себе си).
разбрах, че в софия автохтонното население са олигофрените – иначе откъде толкова много олигофрени у градскио транспорт по празниците.
разбрах, че одъртявам. разбрах го, когато некъв пияно-друсан боклук счупи бутилка с бира в стъклото на трамвайната мотриса на спирката на “св. неделя”, опръска ми балтончето, а аз му отковах два тупаника.
първо – защото му ги отковах вбесен, че пи опръска балтончето с воняща бира.
второ – защото след като му отковах тупалките двама старци се втурнаха да ми цалуват ръка, се едно нам кво е станало.
и трето… защото вместо да го смачкам като гнида тоя – аз се разтреперих. уплаших се. веднага си помислих да ли да не звъним на Адвокато. да не земат да ме приберат, само това ми липсва.
демек – проумях, че съм станал мухльо.
драма си е, вервайте.
разбрах, че нема господ. иначе за всяка пролята детска сълза покрай празничните гърмежи требаше да има и по една изсъхнала пираткаджийска ръка.
не можах да разберем защо от двадесетината купени и получени подаръка на деветнайстина пишеше “маде ин чина” .
не разбрах и защо по време на празниците софия е като под обстрел. даже кучето, което е пред умирачка – глухо, сакато и дърто – го беше страх да излезе.
и други неща разбрах-недоразбрах, ама за тях друг път.
я си сипи една малка мастика двеста грама и че почнеш сичко да разбираш. А па кое не си разбрал я че ти го обясним, ама после, оти пишем много бавно, па ти четеш много бърже, видех саде книги си изчел. Наблегни повече на пийенето по празниците, они и римляните са го казали.
Мда…грешка наша, че не прекарахме празниците заедно. В нашия пенсионерски квартал ем беше по-кротко с гърмежите, ем щяхме повече глупости да си говорим и нямаше да влизаш в размисли и равносметки. Може и да е такова време за тебе новата година, ама тоз път за мене не беше.
Беше време за почивка и забавяне на темпото, не исках нищо повече.
А това за мухльото и случката в трамвая. нц, това е не е признак, че ставаш мухльо, признак е само, че си баща и се боиш да не навредиш на семейството си и на детето си пряко или косвено с постъпките си.
Ставаш отговорен и за други хора – защото само когато сме сами, не ни пука от нищо и за нищо и се хвърляме да защитаваме правотата или егото си без задръжки и угризения…
Айде, време е да видим планината – и да не грее слънце, пак ще ни припомни, че сме живи същества, а не роботчета, затворени между стените…
прави сте донякъде..
ама малко яз нивга нема да си сипем – па да не съм малък!?
а за планината.. много многомногомного ми се ще на мальовица….
ама и на витоша става, нали
Става, и ще стане, и мисля си, че ще ви хареса.
ще хооодим на Витоша! ура, ура, ура!
А па това дека си отупал прахо на пияницата е много убаво – яз два дена вече не пием и как сам ги намразил пияниците
) Грешката ти е дека си чекал да видиш що че стане. Удри яко и бегай бърже – тая тактика я е измислил некакъв Сън Тцъ. Он е китаец. Весник труд му е купил правата – и они се метат на китайско, не само ти.
китайците са голема работа. гъзо си скинах да направим ориз като технио,па и кълнове кълних, ама нъц
а пияницата беше десетина годин по-млад и къмто триесе кила по-тежък от мене. и дваесе санта отгоре. не се притесних дека го обухах, нищо че изкълчих рамо. притесних се, че се притесних да не ме приберат за това.
което е уеко шизофренично, като се замислиш.
да се притесниш, че Органът ще прибере не тоя, дето прави золум, а тоя, който му пречи, което всъщност е работа тъкмо на въпросния Орган.
такива ми ти работи
а Витоша ей къде я – само Бате Радко дано се покаже, че с тия мъгли и смрадове..
Не е трябвало да се притесняваш за адвокат, защото пияницата не е могъл да запише номера ти и съответно няма как да те издири.
А ти да си жив и здрав и да ни веселиш все така, а и твойте покрай теб