онзи ден дочетох третия том от историята на стивън кинг за тъмната кула. от прочетеното досега оставам с впечатлението, че тоя човек не трябва да робува толкова много на ненаситния глад на читатателя за нови истории, защото това рефлектира твърде негативно на качеството на продукцията му. да вземе да разпусне малко – да пийне ли, малко джаз ли да си пусне, що ли.
с две думи – дотъпя ми. за разлика от мишел, на чиято доброта дължа удоволствието да се запозная с тази творба.
книгата започна много добре, чак ме учуди (аз не съм кой знае какъв фен на кинг, нито пък на който и да е от “конвейерджиите”). мрачна приказка със странни герои. след второто томче обаче почна да ми поомръзва. старата изтъркана сюжетна линия с пътуването, по време на което се случват приключенията; плоски в художествено отношение герои, които не търпят никакво развитие като изключим появата и изчезването на предварително заложени характеристики (вероятно автобиографични); идеята да следваш целта си каквото и да ти струва това и т.н. и т.н. единственото, което ме грабна още от първите страници на тази книга и продължава досега, е характерната стивънкинговска атмосфера на стаен ужас и приглушен вопъл, която вплита читателя в паяжината си и няма измъкване. няма измъкване.
всъщност “кулата” ми дотъпя дотолкова, че бая се чудя дали изобщо да захващам четвъртия том или направо да подпуквам двете нови томчета от “сага за седемте слънца”, които седят на лавицата и ме изкушават да зарежа читателската си дисциплинираност и да им се наметкам като на двадесетгодишно.
чувствам се като чревоугодник, пред който има наченато блюдо, а му е поднесено ново.
май ще си доям първото.
оф, не знам.
боже, божкее, колко мъка има по тоя свят, боже!
да, пази боже от такива дилеми
Две думи от мен, ако се двоумиш все още:
Аз бих прочел и четвърти том. Именно той ме развълнува най-много. След като го прочетох, се случиха две неща:
1) Наложи ми се да спра да чета “Тъмната кула” за няколко седмици, просто за да си дам почивка и да осмисля първите четири книги. Да си поема дъх
2) Бях безнадеждно и отчайващо зарибен да довърша трилогията на Кинг… пардон, септологията на Кинг за Кулата
Сега бавно, но неумолимо се приближавам към края – чета втора част на Седми том (последната книга). След толкова дълго пътешествие, дали бих могъл да отговоря на въпроса “Струва ли си?” (да се чете тази книга и да пътуваш с Кинг)?
Мисля, че мога да отговоря. Ако сега бях в Началото, но знаех, къде ще ме отведе накрая (книгата не е свършила, но вече виждам Кулата оттам, докъдето съм стигнал с писателя
— пак бих я захванал.
Мисля, че и “Кулата” може да отговори на някои въпроси, ако си любопитен и за живота на писателя:) Дори си мисля (още не съм дочел всички книги, но така ми се струва…) че “Кулата” трябва да е задължително четиво, ако харесваш дори и малко сай Кинг
Хау! (hope this helps)
Понеже тук пак се събра кокпанията отпреди, пък бях обещала да разказвам какво стана с отварянето на блога на блу, ето моя доклад. Значи, хванъх аз другаря си в живота, показах му проблема и вашите полезни съвети и го пуснах да си играе на лаптопа ми. Той цъка с език, три, вайка се как може да съм толкова немърлива в инсталирането на някакви ъпдейти. Вирус нямах, антивирусната програма обаче верно не беше актуализирана от векове, после ръчна нещо настройките на експолрера и ето, оправи се работата. Отново благодаря на включилите се в решаването на този проблем и като намина по родния край нека се съберем да черпя!
@mislidumi :
те краставите магарета през девет планини се надушват
честито за компа, със здраве да си го ползваш и с любов да го обгрижваш
@ Michel :
лесно ти е на тебе, гледаш с необременен поглед на нещата
блазе ти:-)
всъщност си прав – ще хапна и четвъртата (която ми се стори ретроспекция като я преметнах с едно око вчера), пък ще си дам почивка дорде анчето не ги изчете всичките. ако дотогава не съм забравил за какво идеше реч – значи заслужавам да продължа с роланд и компания напред(а може би назад?)към тъмната кула
Е па мисля, че заслужава напреде с Роланд да вървите, “Кулата” да четете!
Ти си прочети четвърта, после ще видим… Анчето още не е зарибена от “Кулата”, но смятам, че е поради причината, че не я е зачела сериозно все още
–М.
Мм, мненеи от мен. Прочети и останалите 1. има някои доста любопитни звода, които се появяват в последствие 2. малко или много Кин е Кинг. Не е кой знае каква причина, но е остатъчна.
3. Сага за седемте слънца? Излезнали са? Отивам да си ги купя…
ааа – енея, печелиш приза на деня за шашав коментар, батюото!
ноо яко, оправи ми настроението
и като си помисля, че акисмет-а без малко да затрие този бисер..
Мани. Като го видях и ми се изправиха косите.
Нищо де, понякога и такива бисери, както ти каза се получават.
Щом поне те е разсмял, ок.
Но сериозно… довърши Кулата.
Ако не друго, ще знаеш как свършва.
енея, не се кахъри
наистина ти завиждам – аз цял ден да бях мислил пак нямаше да мога да измисля толкова.. ъъ.. многосмислен коментар 
четвъртата книжка наистина е сравнително добра. аз по принцип не си падам по любовните истории, но тази не е слузеста, а и са заложени достатъчно фентъзи-капани (артефакти), които да подгряват интереса, а и фабулата си я бива.
само смисълът нещо ми е мътен, но да се надяваме, че ще се избистри по-нататък (всъщност в едно фентъзи надали смисълът е водещата характеристика, нали?)
Подигравай се, подигравай се
винаги готов!
доклад: приключих четвъртата книжка от сагата за преследването на тъмната кула. наистина е значително по-добра от предишните три, но по-подробно ще коментирам когато завърша цялата поредица.
а сегаааа – бъързооо!!!
отивам да се бия срещу могъщите хидроги заедно с венталите, скитниците и терокската гора
айдеееееее
:-):-)
Малее, ти си бил голям юнак, бре, как издържаш. Яз прочетох една книга от тоя, ама от страх и забравих заглавието. После съм спал у килеро прегърнал чифтето. Чак на другио ден баджанако ме изкара от там – примами ме с една домашна ракия и салата от домете с лук и оливия.
страх те е фанало, що не сте турнале чесън
турнете чесън, почеши се, па да видиш как сите бегат