да*ба и албума, па и необитаемия остров

“Кои са седемте най-любими албума, които бих взел със себе си на необитаем остров?”

изключително тъп въпрос. на необитаем остров ще си свирукам, вероятно.

но Мишел ме “пингна“ а това е човек, комуто не мога да откажа.

и тъй като нито желая, нито пък ми е приятно да участвам в тази ..ъъ .. игра, ще ви пусна само няколко парчета.

правя го заради мишел и заради удоволствието от факта, че ме е включил в списъка си.

да ви е сладко

headin` for the light

****

ПП

тъй като на няколко пъти в разговори с приятели беше коментирана тоналността на този мой пост, искам да изясним следното:

по-остър съм от обикновено не защото съм нервен или пък защото имам нещо против автора на тази инициатива; просто съм безкрайно подозрителен към всичко, що се движи по принципите на MLM (multi level marketing); просто ми прилича на ония писма, дето ни ги пускаха по пощенските кутии едно време, нали се сещате: „препиши това писмо нам си колко пъти и го пусни в нам си колко кутии, щото иначе…“

това е.

за Барки

ние си имаме куче. всъщност не знам кой какво си има – може би ние куче, а може би кучето – нас.

казва се Барки. най-слънчевото куче, което познавам.

ето го:

свързахме се на един купон, който се вихреше в една кръчма срещу Химическия. тъкмо диплехме неква ръченица. клошар минаваше между масите и продаваше кученца, които беше откраднал от доктора, както се разбра по-късно. когато го забелязах в смрадливата му торба имаше две. взех едното, но то се прозя вонящо насреща ми. взех второто, а то… погледна ме, изсумтя и се гушна под мишницата ми. това беше Барки.
__________________

платих една бира и един шамар на клошаря, взех такси и се прибрах. брат ми гледаше телевизия (той такива работи прави), па рече:

- я, брато домъкна и помиярче вкъщи.
__________________

кутрето не искаше да спи само, квичеше непрекъснато. открих, че ако го сложиш в кашон и спи до главата ти – не квичи.

кендзаше навсякъде, но успях чрез вестник да го науча да се изхожда на балкона.
__________________

бяхме си изпържили картофки. Барки много ги хареса. наредихме по краищата на масата картофчета, свихме по един вестник в ръка и зачакахме. всеки път, когато кутрето посегнеше към картофче, някой от нас го перваше през муцуната. накрая Барки клекна по средата на стаята и изплака -АУУУУУУУУ

оттогава никога не е пипал нищо от масата.
__________________