попаднах на нещо интересно – Нова литературна форма – минисага. реших да опитам:
Сложи главата му в скута си и се вгледа в дълбоките, предани очи. Пред замъгления му от сълзите поглед се изредиха всички щастливи мигове от живота им. Замисли се какво ли ще обясни на малката, когато го попита къде е кучето. Въздъхна и с трепереща ръка се присегна към спринцовката.
aaaaaaaaaa…… :’-(
За някой с такъв дух като него
пред море от нектар сред розови облаци
Валхала със сигурност е за предпочитане
Hugs…
Затича се през улицата – за да е до мен! Единствената движеща се по булеварда кола, връхлетя и го удари. Гледаше ме с влажните си черни очи и очакваше да му помогна! Простенваше от болка и близваше ръцете ми. За да го спася от мъките, ми идваше с един удар да го лиша и от последните капки живот.Мъчи се цяла нощ… На сутринта … Така малкото малтийско болонче, ме остави с мъката и спомена за десетината години, в които споделяхме доверие, хляб и постеля! Години в които ме дари с любов и ме направи по-добър!
разплака ме, човече