Притисна лицето си към муцуната му.
„Спи, приятелю. Разделяме се за малко. Поне няма да те боли. Имам малко работа тук, но зная, че отново ще сме заедно с жълти от прашеца на маргаритките носове. И дано заслужа приятел, който ще стори за мене същото, което сега правя за тебе.”
batpep, прочетох някъде, че най-доброво, което можеш на направиш за един тъгуващ е да му се усмихнеш. Ето едно засмяно лице за теб и за твоя приятел
благодаря
Дано прекрасният ви бял приятел е вече в Кучешкия рай (ако има такъв някъде, а аз вярвам, че има) — там му е мястото…
Усмивка и от мен, макар сърцето ми да плаче за него…