балада за прошка

след светлия празник на труженичките, който ми е особено безразличен, дойде друг празник – сирни заговезни. не знам защо, но от малък този празник ми навява асоциации за сиренясало говеждо; както и да е, интересното при него е традицията да си искаме и даваме прошка, да цалуваме ръка на по-старите от нас и да ламкаме (хамкаме, амкаме). също така интересно е, че хора, които не съм виждал от години, ми поискаха прошка; на въпроса какво има да си прощаваме, при положение, че тая година не сме се виждали, респективно никой от нас не е имал възможността да се провини, не получих разумен отговор; карай да върви – добре, че не ме поздравиха за осми март поне.