поводът да седна да щракам по клавиатурата е последната ми среща с моя жив родител. беше на рождения ден на брато (както обикновено). вервам знаете, че наскоро брато ме гости с една ного вкусна рибка; наскоро изгубих и Верния си Приятел, с когото съм преживял значително повече перипетии, околкото със семейството си, пу-пу; и почти толкова, колко с майка си и брат си.
интересно е, когато съвсем спонтанно за животно употребяваш думи като “с когото”, а за хора – “с каквото”. това обаче е отделна тема.
както и да е.
в крайна сметка – всичко е въпрос на гледна точка – за моя жив родител вероятно носенето на стар кренвирш в дар за Приятеля на сина му, в Годината, В Която Родителят Идва Да Види сина си (демек – аз) е било сериозен жест на благоразположение и благородство. за мене – едва ли.
но всичко е относително, нали?
всъщност толкова относително, колкото е относителен привидно просташкият коментар към привидно сериозната блог-статия и привидно сериозното отношение на привидно ерудирания блогър към привидния проблем и съответния коментар.
бе зае*и – тъпня та диша ли се.
та: седим си ние, пийваме, мезим здраво – красивите ни домакини се вихрят, бокал след бокал, блюдо след блюдо. поне десет човека приклекнаха и на уше ме питаха какво става с Моя Стар Приятел, включително хора, които са го виждали три-четири пъти в живота си. “благодетелят” на Моя Приятел обаче не се сети да попита къде е, що го няма.
е, може умът му и да е бил твърде зает, може да не се е чувствал добре, знам ли. той и за внучка си надали щеше да се сети да попита, ако не го бяха Подсетили.
както и да е – хората имат различни ценности, пък и аз не съм съдник, само констататор.
а ето пък какво е направила Една Приятелка за моя Стар Приятел. а тя надали го е виждала общо пет пъти през живота си, за мене да не говорим.
но е Провидяла Нещо Някак, не питайте мене как.
***
не всеки, които има очи може да види.
не всеки, който има уши, чува.
не всеки, който може да чете, може да разбере.
и не всеки, които докосва, усеща.
***
а за пишещия е най-зор: я да видиме дали некой че разбере за какво иде реч ?!?
Не е важно колко пъти сте се срещали в живота,а какви спомени ще останат след това. Тъжно е когато загубиш любимо същество, но още по тъжно е когато хората забравят, че има същества в живота им, за които си струва да живеят, да си спомнят за емоционалните моменти прекарани с тях. Твоята приятелка както и аз сме загубили до момента десетки любими същества, разбирам те как се чувстваш. Златните и ръце са сътворили нещо наистина прекрасно.
Има хора, които са с ниско EQ по природа. То си е болест… нелечима. Не му обръщай внимание.
Скулптурата е много хубава, харесва ми завъртулката на тялото с опашката.
Не си съдник – това е добре. Длъжен си да му простиш по някакъв начин, защото ти е родител, каквото и да е направил. Както бихме искали нашите деца да простят на нас един ден.
Приятелите са редки съкровища. Трудно се намират и боли, когато ги загубим.
Но не трябва да мислим за това, а да ни топли мисълта, че сме ги срещнали в този живот.
Барки беше единствен.
това и аз си мислех. не трябваше да слагаме тая римска единица там.
ама пък – знае ли човек..
Нищо – единицата може да се тълкува и така – че е единствен. И че е пръв. Защото не забравяй, куче се заменя само с куче…
Не е важно какво правят другите за нас, а какво правим ние за тях!?