винаги ми е било интересно защо привидно нормални и добре развити във всяко отношение люде живеят по правила, писани преди хиляди години за хора, които живеят в пустини. ще споделЪ некои размисли, които ме споходиха, след като прочетох некои от размислите на г-жа Ю и други размисли на г-на Грънчаров, па и нечии още по-други, да речем, размисли:
***
- ако на злото отвърнем с добро, на доброто с какво да отвърнем? със зло ли?
- ако ни ударят по едната буза ние трябва да подложим и другата, нали така? а речено ли е що да си подложим, ако ни ритнат между краката?!
- имам един ближен. той освен една жена, друго си няма. какво да му пожелая?
- работя здраво и вече имам две ризи. ако взема да подаря едната на същия този ближен, дали трябва да ходя да му я пера и гладя? или да му подаря и пералнята и ютията си?
- ако не крада и не лъжа, и като птичките живея – какво ще ям? или може би това е основната причина за продължителния великденски пост?
***
много мисли още се въртят из осквернения ми от помисли мой изстрадал мозък. наскоро даже ги обсъждах с един свети отец, който упорито се опитваше да ме накара да ходя при него и да си кръстя детето. казах му, че след време, когато (и – ако!) то поиска – ще ида, няма проблем, все пак съм православен християнин. а той рече: а дотогава, поради твоето несъвършенство и слабоверие, детето ти като дивак ли ще расте, некръстено?! отвърнах, че аз насилие над невинно създание няма да извърша и на друг няма да позволя да извърши, доколкото и докогато имам сили да се боря. пък той каквито канони иска да си следва там.
такива ми ти работи – великденски 
весели празници!!
Събирач на мъдрости!
Диваче, а? И моето е диваче.
Виж, тук за насилието над детето в това отношение (кръстенето) напълно те подкрепям. Когато стане на възраст да разбира и избира, тогава. До тогава аз правя всичко възможно да върви в правия път. Отборът на дивачетата се уголемява
а после се чудим как ги измислят тия дивашки бели, диванета с диванетата
А, белите и кръстени биват – питайте на кръстения поп (пардон, светия отец) попадията…
Ами това е била идеята на отшелниците. Усамотяват се и преживяват като птичките божии. Е, смиляват се някои хора да им носят храна. Но ако не дойдат такива>? Не се ли счита то за самоубийство?
Не казваш обаче какво е отговорил отецът…
абе човекът беше супер свестен – един от малкото попове, които си свършиха перфектно работата; дори след като си изпя песнопенията човекът дръпна една доста прилична в семантично и темпорално отношение. ама що му требеше да ме задява… нищо не отговори, естествено. аз го сръфах бъш пред бдителните взорове на двайстина човека, всичките по около два метра, атлетични, трезви и с малки деца. зари пръсти в брадата човека, сипа си една ракия..
айде,айде! Това ангелче и бели!:D Преувеличаваш!А за кръщението и аз мисля, че кръщаваният трябва да има думата!