свински шол не бех виждал досега. изненадата беше кога ми го показаха.
първата порция реших да я правим на яхния. ама жената така го размрази месото у микровелето, че оно почти се беше поопекло, некакво. развъртех една оризено-лучено-морковено-шолова яхния, ама нещо не ми се получи. месото свинееше. жалко, че Духчо го нямаше.
с втората половина на порциона (бабата така ги купува – по кило и канче 
) решихме да правим друго. начи орезах тлъстото и – грях, не грях – го фърлих у кофата. требе да знаете, че при шола слузестото е около една трета. Бъшо (японците му викат Башо), дето го убих, щото ми е приятел, яката щеше да намаже; а помиярчетата наоколо нищо не са ми направили, та да ги храня. както и да е.
после земах една чикийка и набодох яката мисото – ама у сека дупка турнах по парченце чесън. ама бая бодох – ако да мирише. обилно го полях с бира, нищо че сърцето плачеше, кървеше. аа – преди туй го бех уекинко посолил, па и църен пиперец турнах. и оная, убавата подправка – Унисос. па и като се замислим – и едно-друго турнах, нали рзбираш.
така.
на сутринта го фърлих у тавата 
, ама жената рече, че фурната требе да е на 200°С, предварително да се загрее и месото с маринатата да е покрито с фолио. яз, понее ме мързи па и нема да живеем дветриста годин, гледам с жената да не спорим.
пекохме що пекохме – час и половина, час и 40 се изниза. през това време изпих: три малки бири, чашка джанковица, накусих на Спиро кайсиевата, отворих една бомба каменица, ама не я опуках яз целата, спиро и той пи.
опитах мисото. беше постанало, ама под фолиото не ми ареса тена. жената отсече: без фолио, половин час на вентилатор (ама на по-ниски градуси) и периодично обливане със соса!
смееш ли да противоречиш?!
сосът го спретнах от мазнята на месото, бирата и квото там бях сложил + една гъбеста крем супа на маги (па може и на галина бланка да беше). 
пропорции не съм спазвал, щото наскоро варненки ми разбиха всичките представи и идеали за пропорция. ти мани, ама и жената такава една, отслабнала, с едни дълги кракаа…
та докъде бех стигнал?
де да знам. ама, да знаете, ноо яко се получи 
. сам си го ядох, щото нали Дъхчо го нема вече. ама пък с кеф го ядох! оппа, и жената се опита да яде 
даже гарнитурка-пюре му спретна
batpep, аз повече се смях, отколкото внимавах в рецептата … може ли пак … не толкова емоционално?
виж са, то с внимаване само не става. требе да имаш продукти, уреди и жена. е, в твоя случай и мъж е позволено. па ако имаш и бира – манификкь
аа – и задължително да си гледала “рататуи”
Ами Спиро? По едно време видях, че и той е там – като пихте алкохола. А после за яденето на свинското нищо не се чу за него!
бирата ще иде в тумбака на мъжо … то е ясно, че е затова, де, ама …
бе мани го чича ти спирко. той е приходящ – ту е тука, ту си е на село, чини ми се – кюстендилско, където има от какво да вари некакво нещо от нещото си
Привет! На няколко пъти ме обхваща ентусиазъм да я опитам тази рецепта, но като вляза в малката кухня с голямата фурна (а отвън слънцето пече ли, пече!) и стигам само до бирата. Но пък тази част вече съм я отработила перфектно. Само мъжът ми ме гледа кофти, че изпивам повече от него. Мисля, че до зимата ще съм овладяла фобията си към високите температури и ще мога да се похваля с краен резултат. Иначе мед ми капе на сърцето като гледам мъж да готви.