вместо неделен коментар 2

хахах, вчера се оплаках от страницата “после” на любимия ми вестник “сега”, пък то вижте и днес какво е измъдрил професорът василев :

вместо неделен

Реконтра от в-к “Сега”

от доста време любимата ми рубрика беше твърде.. ъъ.. постна, меко казано. днес обаче има едно не лошо:

надеждата

след снощният концерт на металица се убедих, че щом вече доказано можем да организираме сериозни културни събития, различни от концертите на цеца чалгаджич и миро српски, и некви изпаднали отсекъде бивши поп и рок величия, та си мисля че..

.. в този момент жена ми надникна иззад рамото на писанието ми и категорично отсече:
- ае легай бе, никви ейсидиси нема да дойдат тука!

ха! виж ти отношение на любяща съпруга към любимия!? аз нещо за евентуалното идване на мадона да съм казал??!

така или иначе – ще лягам.

но все пак - надеждата заспива последна, нали?

`талянците и копчетата

Наскоро отново се замислих (ти пак ли мислиш бе, кестен!) за фундаменталните истини относно нашето битие.

Майк Рам се запритеснявал за копчетата на асансьорите. Пък моя милост, поради спецификата на мисловната си насоченост, се запритесни за копчетата в нуж(д)ниците ни.

уй на дядаа..

остаряваме. не остаряваме никак бавно, ако ме питате, ама не питате.

доскоро, карайки си по софийските улици, при гледката на прекрасните полу-голички момета промърморвах: “иих, батюото!”

от известно време наблюдавам, че при същата гледка и в същото разположение, процеждам: “уй, на дядаа!”.
сигурно щото съм улегнал вече, меко казано :-І

причината да седна да щракам по клавишите обаче е съвсем друга:

30 стинки

гледаме филмче. въпреки присъствието на деда ви морган фриймън филмчето ми е бледно некакво. по тази или по друга неква причина на мене ррезко ми се припи рикия. нормално – ще кажете. то си е нормално, ама рикия у нас нема капка.

нещо като лятна чорбица

всичко започна вчера, когато отидохме на гости на брато, да му оставим малко от тотрата на блу, да попием бира и да си побъбрим. та по едно време се разбра, че брато метнал у градината по една шепа некви семена и то зело, че избуяло – кервиз, магданоз, девесил. да ви наскубем – вика брато. и дорде скубеше се сетих, че така ми се е прияла неква чорбица, та чак и бира ми се припи.

да го духаме

сутринта бъш ммсе разбуждахме и некви експлозии ни издухаха от леглото.

аз коментари относно взривовете в софия няма да правя, не ми е в стила.

само се чудя: докога военните ще ги приемат като военни само ако са с жълта книжка? или то само такива си кандидатстват за длъжността? а по принцип военните дали не са си генетично увредени по рождение? или само такива ги назначават? имам предвид – ОЛИГОФРЕНИ?

и: защо сутринта в 7 часа от всички отговорни лица само бате бойко си вдигаше телефона и беше на мястото на трагедията? а сега неква овца (тая за първи път я виждам – неква министърка с турско име) се кекерчи по телевизора и разправя как си била свършила работата – ДВАНАДЕСЕТ ЧАСА СЛЕД ИЗДУХВАНЕТО НИ ОТ ЛЕГЛАТА?!?!! ква работа си свършила ти, ма!?

дебелоочието е невероятно, дори аз се учудвам. което си е негатив в лично отношение.

помните ли оная стара комедия?

да го духат бедните.