всичко започна вчера, когато отидохме на гости на брато, да му оставим малко от тотрата на блу, да попием бира и да си побъбрим. та по едно време се разбра, че брато метнал у градината по една шепа некви семена и то зело, че избуяло – кервиз, магданоз, девесил. да ви наскубем – вика брато. и дорде скубеше се сетих, че така ми се е прияла неква чорбица, та чак и бира ми се припи.
вечерта пък бяхме на гости на едни приятели и там пак: ребърцата на свинята янка, изкиснати в марината и метнати на барбекюто, вино, бира, месни мезета.
а супичка няма никаква, даже бирата по едно време свърши.
сутринта отиваме на пазара да купим пръст за новите петунии, дето ни ги подариха и гледам – сергии със зеленчуци. купихме малко моркови (вносните по 80ст., българските – по 1,50 :-О ), малко лучец, тиквички, едно-друго. жената вика – да хапнем по едно парче пица? кви парчета, бре, кви пици, кви баници! на мене ми трепери душата, навсякъде ми се привиждат супички.
прибрахме се и от вратата се метнах у кухнята. бързо вода у тенжерата и малко оливия (нютън-джон). нарезах картофки, сипах стотина-двеста мл. от една доматено-магданозена амалгама, дето си я ползвам за готвене, въпреки че и за мезе става, като нарежеш малко лучец отстрани. ама немам рикия, та мезето ще го оставим за друг път.
сега бързичко: една малка глава лук, два (от скъпите, че евтините ми миришеха на пластмаса) моркова, сичко това се турга у пасатора и се реже на възможно най-едрото. после се пльосва (внимавайте да не ви пръсне врящата амалгама) у тенжурата. намерих у фризеро малко грах, та турнах една-две шъпи и от него. аа – и две чушки нарезах. подправки – щипка копър, едно кубче гъбен бульон и нещо като вегета, дето стои у един буркан. от братовите зеленяши нарезах кервиз и магданоз, ама не съм се стискал ич. яз и коренче от кервиз си кътам у шкафо, ама не турих, че трудно увира, а време немаше ич. малко черен пиперец. от сол немаше нужда, нали я опитвах поне пеесе пъти тая гозба. такаа…
ама после жената се разпище, че почти съм опукал бирата и на мене ми се вкисна нещо, и така я оставих чорбата, че немах настроение за повече майстория. мислех да турнем и едно-две зърна бахар, па и други неща ми хрумнаха, ама нема да турнем! опукал съм я бил! е кво да я правим тая бира, нема у рамка да си я турим над бюрото, я. аамаха!
ей са, само да се свари фидето, дето турнах и ще ви кажем какво се е получило.
пп
лятна чорбица
оппа, щях да забравя да се изфукам: някой от вас знае ли какво е това?
ко туй?
нее! това е страхотен готварски уред, който жената открила в някво магазинче от типа „за 1 лев“. използва се да си оставяш в него лъжицата, с която опитваш вкуса 
така не остават петна от гозбата по повърхностите, на които си я подпираш, а и значително по-бързо стине пробата. уникално е, супер полезно и удобно, маде ин джапан
цялата убавиня
ппп
начи: установихме, че тая чорбица върви с всякакви видове сирена и кашкавалчета отстрани. аз мислех направо вътре да вложа нещо такова, ама нали ме ядосаха, та..
а ако на някой киселината от доматките му е малко – перфектно се доподкиселява с лимонов сок, една две капки в купичката за супа. ама да не е онова менте в жълтите тубички – ние ползваме едно в едни зелени шишенца, не го знам какво е, ама мноого добре се получи с него:)
Е, направо ми се прияде такава чорба. И аз правя зеленчукови супички, ама чак толкова вкусни не съм ги докарвала. А се сетих и за една детска приказка – Вълшебен камък за супа. Значи, взимаш един камък, измиваш го хубаво, слагаш го в тенджерата с водата и после добавяш останалото. И понеже е вълшебен, всички ядоха като невидели (в приказката). А той камък като камък, ама като е казано, че е вълшебен…
Та така и с твойта чорба – супа като супа, ама като си я описал така, на човек веднага му се прияжда. Явно утре ще готвя зеленчукова чорба!
Иии… ако имаше и една две шепички зелени джанки… Знаеш ли какво щеше да се получи на практика, а!?!?
оо – следващия път ще туря и зелени джанки.
стига да не узреят дотогава
а тва с камъка – не се бях сещал. следващия път ще търсим вълшебен камък и чаак когато го намерим – тогава ще готвя
между другото – не знам дали сте гледали филмчето „рататуи“, но го препоръчвам на всеки, който готви или поне се опитва да го прави.
рецептата и продуктите не са всичко. те са просто напътствие по пътя, който си си начертал да изминеш. същото е ако, да речем, си тръгнал от габрово към рилските езера. питаш накъде да свърнеш, как да караш, колко висока да ти е колата, колко гориво да сипеш… но пътя винаги изминаваш сам.
готвенето е твърде специфичен вид изкуство. мразя съществителното „гозба“. истинската дума е „гостба“. защото същността на това изкуство е да гостиш хората около себе си и на всички да им е приятно.
или както бил казал бетовен – „щастлив човек е този, който е доставил щастие на другите“.
Същото като с подаръците – по-приятно е да избереш и подариш подарък на близък човек и да видиш щастието в очите му, когато го получава отколкото ти сам да получиш подарък!
А по повод на готвенето – мразя някой да се наплюска с някоя прекрасна манджичка (по-добра дума от гозба) излязла изпод моите ръце и да мълчи като пън: че Господ затова ти е дал уста бе, Аланкоолу – не само да ядеш с нея, ами и да похвалиш сътворителя й! 
абсолютно съгласна, Ивката! Нема да споменавам кой не ме уважи по този повод
да се накаже!
Всико чудесно, ама трябваше ли да те ядосват преди финала?
