уй на дядаа..

остаряваме. не остаряваме никак бавно, ако ме питате, ама не питате.

доскоро, карайки си по софийските улици, при гледката на прекрасните полу-голички момета промърморвах: “иих, батюото!”

от известно време наблюдавам, че при същата гледка и в същото разположение, процеждам: “уй, на дядаа!”.
сигурно щото съм улегнал вече, меко казано :-І

причината да седна да щракам по клавишите обаче е съвсем друга:

начи – нема паре. то при нас това си е перманентно, ама сега – ич нема. лябоф много, ама требе и да се яде. а пък ние (по точно – аз) вчера направихме яка бригада в градината на един приятел. яко копане (ама в прекия смисъл). резултатът – сутринта не мога да се разгъна. както се бях сгънал вечерта, така и се събудих. и разгъване нема. обаче и глад ме гони, че снощи освен бирите ядохме само на янка ушите (янка е свинята, чиито уши ядохме, ама буквално; приготвянето им е тема на друг разговор). та с две думи: ГЛАД И НЕМОТИЯ.
позната картинка.
та чудим се ние със Сънцето кви да ги кършим и решихме да не се притесняваме. Тя имала некви стинки, аз зех некви парици назаем, а пък наскоро отворили Кауфланд наблизо. та да идем да го видим какво-що.
у фризеро имаше (още сутринъта проверихме) три свински котлетчета. и малко сиренце. както и половин кисело мляко, дето диването не си го е доизяло. аа – и един морков, както и глава лук. също така: малко мухлясал кашкавал и половин скилидка изсъхнал чесън. и това, общо-взето.
разгледахме ние кауфланда, мноого добро! купихме си кило картофи, брашно, едно-друго.
и си обявихме съревнование: Тя ще прави питка с квото има, пък аз ще сготвя със същото.
и ето какво стана от моя страна:
сипах си чаша бира и се почесах. свих цигарка.
от информацията в нетя разбрах, че никой не може да готви като хората.
“вземи толкова от товаа, сипи онолкова от оноваа, сложи в нам си кво си и печи на наа колко си градуса нам си колко времее..”
бля.
слязох за още бира.

обелих картофки, около пет, мааксимум шест да бяха.

картофи

изчегъртах един по-голямшък морков под течаща вода. обелих глава лук. а също и остатъците от нещо, което най-вероятно е било скилидка пресен чесън.

морков, лук и чесън

остъргах мухлясалия кашкавал. взех бучица сирене.

кашкавал и сирене

всичко това нарязах.

после – поначуках месото и турнах кое малко сол, кое черно пиперче, па и некаква подправка, дето си я имаме. аа – и малко червено пиперче, ей така, от мене.

котлети

после у една купа забърках: сиренето, къде беше останало, остъргания от мухъла кашкавал (нарязан на малки кубчета), половинка почти вкиснало кисело мляко, два гъбени бульона, чубричка. добре щеше да е със сметана, ама нема – само кисело мляко (диването кво ще яде като се върне… на баща си творчеството ще яде, очевидно).

амалгама

пържолите запържих в силно загрят тиган, да му се запечатат соковете вътре.
(начи забелезал съм, че кога е най-жега пием по три литра вода на ден, без да броим бирите. а не пикам ич. това е, щото жегата е запечатила сичките сокове вътре у мене. те така турам яз месото на огъно, да му се запечатат соковете.)
у мазното от месото турих и зеленяша – и на него да му се запечатат соковете. нема да го оставим по-назад от месото, аа маха!

фраснах месото у йената, турнах зеленяша и картофа, залех със сосо, турнах и некоя маслина, разбърках и сега чекаме.

пече ли се, вари ли се – не знам, ама мнооого вкусно мирише!

пп

дочекахме:

УЙ НА ДЯДАА..