нека разкажа какво сънувах тази седмица, може ли, може ли, можелии?
първо, говорейки си със сканман, съзрях истинската същност на религията и дълбоката й връзка с устава на българската народна армия. почувствах се слаб, безверен и немощен, тъй като отдавна съм се уволнил и от двете.
после прочетох ред неща, но някои от тях ме удивиха истински: това и това. на всичко отгоре книжката за мистър норел и джонатан стрейндж след 460-тата страница започна да става сравнително интересна.
после видях столичното шесто районно, свежо боядисано в кюлотено розово. отбих, паркирах и стресиран започнах да мисля. след втората бира проумях, че всъщност кюлотено-розовото е перфектният цвят за която и да било държавна сграда, а най-вече прилича на милицунерските сгради. отначало се попритесних да не би дамите от занята да се възмутят от заемката на исконния им цвят, но си спомних, че последната такава дама, с която се срещах преди години, цялата беше облечена в черно, със сиви дантели по ръбовете на чорапите, кожено яке и държеше бич.
очевидно има реверсивност в обществото ни и ми се стори, че е редно дамите от занята да поемат нашата сигурност, а милицунерите – другото.
после, след като със сканман си бяхме говорили за идиотите, некакъв 75-годишен жизнен идиот (както сам се определи) в седем сутринта ми скочи пред колата, абсолютно целенасочено и предумишлено. добре че карах супер бавно, щото още спях и беше тъмно като в гъза на въпросния идиот. подробности нема да разказвам, че още съм в стрес – за мене, дето още куче не съм газил (пу-пу-пу!), въпреки стотиците си хиляди километри зад гърбината, е много страшно това… пу-пу-пу-…
едва не го сгазих, ш*баната дърта кукувица..
и някак си проумях как ш*баните дърти кукувици превръщат и нас в кукувици, също ш*бани и одъртяващи, както предположих в съня си.
после водихме диването на баячка и тогава пак се сетих за нашия разговор със сканман. диването, понеже си е диване – не ще да спи и се събужда с рев. ходихме да гоним злите духове по начини, известни и на прабабите ни. а прабабката, дето ни бая, сплете христос, буда, кришна, мохамед, рамзес 2, кабалистика, екзорсизъм и нам си още кво в китна китка, само за да ни представи сметка от 70лв. което, за да било дрижало дикиш, требело да се извърши минимум три пъти.
ндаа, добре че спях.
после пък обядвах в ресторант, в който сервитьорът сърдечно ни благодари за посещението без да търси бакшиш. някак си ми се стори, че заведението е негово или поне на баща му, ама знам ли, беше като в сън…
чуден, чуден сън..
абе … туй за баенето … аз съм против (не, че ме питаш, де) ама, така детенце може с още по-голям рев да се събужда, щото кой знае кви простотии му е довлякла на главата … щот’ бабето ги е оплела едни … ако не спи спокойно има един хомеопатичен сироп, който давах на мойто диване, щото то пък изобщо не спеше спокойно през нощта … ох, извинявай, че ти превърнах блога в бгмама
бг татко по-скоро
иначе в баенето не виждам нищо лошо, само дето заработката на бабето ми се видя твърде добра – аз се блъскам по осем часа със значително по-сложни магии и не заработвам толкова, колкото тя за един час
но, както казва бате ви пепи (събрани съчинения, том 12, стр. 1432) – дорде има балъци ще има и тарикати!
Txexexexexexeexexeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee
Връчва ти се приза “ПОчетен Оптимист” за онези начални 460 страници. То май в твоя случай трябва и наградата да преименуват на “По-четен оптимист”. Тц, тц, тц!
мамата си джаса, голема работа съм!
сам не знам кък издържах, ама към края по-лесничко върви, дори интересно комай, поне сравнително :~