вместо неделната

наскоро ме запитаха – бе батка, бе, ти що пускаш линкове към статии от вестник „сега“, да не си им рекламен агент нещо?! и какво значи „вместо неделната“?!?

сега: линкове към статии пускам, щото от време на време ми се дочита някаква прилична публицистика и като ми се дочете най-ми е лесно да си ида в блога, да си цъкна и да си чета. и защото знам, че където и да цъкна другаде ще ме залее мазна, гнясава слуз (или слузеста гняс, ако предпочитате). от вестник „сега“ са, верно, ама не за друго, а защото за момента не мога да открия прилична публицистика другаде. а пък да ползвам търсачките за нещо друго, освен ракнрол, ме мързи 

за значението на „вместо неделната“… е те това е нещо с твърде дълбоко и сложно за обяснение значение, пък и, тъй като съм джентълмен, едва ли бих го споделил публично. вие, естествено, може да питате жена ми, но тъй като тя е дама от сой – едва ли бихте получили в отговор нещо повече от чаровна усмивка, ето така: 

та: днес отново има едно много добро нещо и отново с автор бат ви джимо.

боли, ох как боли…

преди мноого години по един странен начин се озовах в една странна държава. толкова странна, че столицата й, например, е със значително по-малко население от редица други градове. там има изключително странни животни, а и хората са странни – усмихнати и спокойни едни такива. толкова е странна, че дори полицаите в тази държава са високи и красиви, и не са въоръжени (като изключим една черна дървена палка, с която попляскват беляджиите), а официалната им лятна униформа е шапка, обувки, кратки гащи и ризка. в тази държава слънцето и морето създават една особена музика…

вместо коментар

тия дни, гледам, бая народ има перипетии с таратайките си. бях седнал да пиша коментари, ама ме домързя и реших вместо да пиша десет да прасна един тука, пък който иска да го чете.

бобесто ястие без пържене по батпепевски

причините да седна да пиша този пост са… ъъ.. комплексни.

първо – дояде ми се нещо бобено. липсата на прилично, професионално приготвено бобено нещо на нашия уж презадоволен пазар, ме накара да стана и да си потърся гърнето.

второ – не мога да си го намеря, гърнето. помня, че едно време, като бях ергенче, гърнето си стоеше ей тука на, до книгите. сега обаче нямам никаква идея къде може да е, в коша с дрехите за пране дори проверих – няма и това си е.

трето – оказа се, че то и боб няма! вдебилен, сбрах де що стотинки има у нас и слязох до кварталното магазинче. оказа се, че с тия стотинки мога да си купя два хляба, две бири или онази стара бучица пожълтяло сирене, в ъгъла дето е, но не и пакече боб. а сега – я познайте какво си купих? и пак добре, че не бях запалил камината още.

четвърто – впечатлен се качих вкъщи, отворих едната бира и установих, че всъщност разполагам приблизително с.. ъъ.. около 1/15 от необходимите продукти. отчаян си намазах една филия с нещо си и седнах да пиша пост.