вместо коментар

тия дни, гледам, бая народ има перипетии с таратайките си. бях седнал да пиша коментари, ама ме домързя и реших вместо да пиша десет да прасна един тука, пък който иска да го чете.

та – като се оженихме с жената изненадващо посъбрахме некой лев от волните пожертвования на приятелите, нали знаете – дето целят да помогнат на младото семейство. та запалих някак аз семейната (вече) колица, включих по някакъв начин на скорост и бавно и спокойно я закарах в един сервиз, който ползвам от години за поддръжката на служебния автопарк. собствениците на този сервиз са супер специалисти по френските автомобили (само рена много-много не обичат да им се мяркат пред очите; като видят рено почват да обаждат такива цифри и срокове, само и само да си обираш крушите и повече да не те виждат).

та отивам аз в сервиза. единия от собствениците – голема фога, то и аз съм майтапчия, ама тоя просто е недостижим! – я огледа, па се опита да я подкара.

- абе, как го караш тоя.. ъъ.. конструкт?! – промърмори след изпитанията фогата.

- трудно – викам – нали затова съм тука, да видим може ли да стане по-лесно.

- е – смее се фогата – явно си наистина мноого добър шофьор, щом изобщо можеш да го караш.

- и кво – викам – наемаш ли се да я правиш? – поглеждам го аз с влага в очите.

- оохх… ами кво да правя, нали има лъвче отпред, ще я правя, кво да правя – простена фогата.

повъртя се напред назад, почеса се там, дето не го сърби, па извика един от работниците си:

- жоркаа, я вкарай това.. ъъ.. съоръжение вътре, да видим какво ще го правим.

след време звъня да видя докъде е стигнал ремонта.

- здрасти – бодро викам аз – аз съм оня горд собственик на двеста и петичката, докъде я докарахте?

- оная, сивичката ли, дето беше за реставрация? квото можахме – направихме, може да дойдеш да си я вземеш.

отивам аз и, щастлив, правя тест-драйва. чудесна работа, както винаги. разплащаме се и човеко вика:

- айде, със здраве, и по-бързо да се отървеш от.. ъъ.. това нещо.

- абе – викам – намислил съм да купя една дачия на изплащане, ама чисто нова ще си я взема, от магазина… – тръгвам аз да споделям светлите си планове с фогата.

той ме изгледа странно, позавъртя се насам-натам, па рече:

- е, комай е по-добре да си караш тази тогава, ето ти я - вече върви, че и спира! не че искам да ти давам акъл, просто ние това нещо (трябваше да го видите, отвращението бликаше от всяка пора на тялото му , дето си намислил да купуваш, няма да ти го поддържаме, ние тука сме сервиз за автомобили!

та такива ми ти работи очевидно има различни степени на трошки, в които влизат и чисто новите :)