янус

тъкмо чанча едно моме, щото аз си имам цели, а момето нещо ми се дърпа и не ще да играе по свирката ми, та докато й пия кръвчицата влиза един друг клиент, който вече съм обработил и знае за кво иде реч и, неподготвен, вика:

- оо, батпеп! драгвам се да та вида! ти що не пишеш, бре – зажадняхме!

момето, дето го кривях по бизнес въпроси, нещо се стресе:

- ама… вие ли сте батпеп! оня с блога?! божкее… направо не мога да повярвам!!

нда. аз съм батпеп. винаги съм си бил – и оня с блога, и симпатягата на маса, и оня с костюма, който ти пие кръвчицата при преговори. единственото общо между всичките тези люде са бръчиците около очите

(апропо – момента си слушам stealers wheel – `stuck in the midle`, от албума `reservoir dogs`. та исках да запитам – аз понеже поназнайвам ингилизки, даже и книжици мога да чета с протеза (демек речник), но нещо не мога да си го преведа заглавието. stuck in the midle го знам като “право в десетката” и “да ти го начукам”, ама тука нещо не ми се връзва нито едно от тези значения. ако некой може да помага – сега е момента   )

та кво щях да разправям… аа, да – за безсмисленото плащане на данъци

никога не съм спирал да се чудя на хората, които доброволно и с удоволствие плащат безсмислени данъци. момето, дето го чанчех да дава отстъпки, например, в края на разговора и след като задоволи изискванията ми, рече:

- не, не може вие да сте батпеп, просто не мога да го повярвам.

ами нема и да можеш, щото плащаш данък на предразсъдъците си.

аз например плащам само ония данъци, чието неплащане може да ме вкара в затвора. правя го единствено защото не ми се ходи в затвора, две години в казармата ми стигат. всякакви останали данъци игнорирам.

няма да забравя дядо ми, когато няква овца звънна на входната врата за нещо си и аз й отворих по долни гащи и гол. дядото се препоти седем пъти, пребледня:

- петре бре, как може така бре, не те ли е срам?!?!! ми земи се покрий с нещо!!!

така и не разбрах от кво има да ме е срам - тогава бях добре сложен младеж, чист и подстриган, гащите ми също бяха чисти. според мене овцата даже требеше да ми даде пет лева, щото така й отварям вратата, да приплакне око и тя, завалията. освен това как да ходя вкъщи, с расо ли?

пред – разсъдък. нещо, което предварително ти е вкопано в мозъка преди да разсъдиш и което впоследствие определено ти пречи да разсъдиш изобщо. нещо като дресировката.

срамът е данъкът, който плащаме на предразсъдъците, за да могат те да папкат. един абсолютно безсмислен данък. това е данъкът, който хората доброволно плащат на чуждите приумици, които по също по насилствен начин са им набити в мозъка. според мене плащането на този данък по никакъв начин не може да разреши какъвто и да било проблем, дори напротив.

това, че баба ми ходеше на плажа с черната си вдовишка забрадка и покрита от глава до пети дали ме задължава и аз така да ходя? какво срамно има в това да си съблека банските преди да се бухна в морето? ако бях дебел и разплут, ако имах някакъв физически недъг или не съм се хигиенизирал – да, не бих се съблякъл гол, но това са причини по-скоро от естетическо естество, не от психологично.

няма да я забравя другарката евгения, дъртата курветина. на някъв партиен излет тая се беше разчепила срещу мене (тогава бях в началото на пубертета) и аз веднага отбелязах, че не носи никакви гащи под полата. показах на майка ми за какво иде реч и тя като скочи, като се разфуча – направи дъртата брантия на мат и маскара. ма ти срам нямаш ли, ма, дърта курво, как не те е срам ма… и други наскачаха, заритаха я, направо я изхвърлиха тая.

после попитах мама защо така нарита женицата, а мама ми рече:

- защото, сине, от такива гнусотии може да се отвратиш от жените и да станеш педераст!

нямала ли срам…  ми от кво да я е срам жената, тя това си има и това излага на сергията, от кво да я е срам. а това, че не е красиво, е друга тема. и как да обясня на мама, че ако ще ставам педераст причината едва ли ще е в провисналите като прани гащи синкави срамни устни на другарката евгения, нито мък мухата, кацнала на петсантиметровия й клитор. защото за мене другарката евгения никога не е била и никога няма да бъде жена, тя си е просто едно смърдящо на манджа плужесто същество, което по една случайност живее в нашата кооперация. а жените за мене бяха дианчето, кака бонка от осми клас с плътната цица, стефчето, цецето… еехх..  абе изобщо – какво общо може да имат жените с таз креатура – другарката евгения?

но истината е, че другарката евгения беше дотам безсрамна, та пречеше на другите. на майка ми, например. ето защо намразих жените като нея и тази омраза си стои в главата ми до днес. и изобщо – намразих всеки, който пречи на другите в обществото, защото това общество си има норми, нищо че много от тях са неписани.

и ето – не ме е срам да казвам това, което мисля и да правя това, което считам за правилно и красиво. независимо как изглежда в очите на околните. ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВИЛО, КОЕТО СПАЗВАМ, Е ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА НЕ ПРЕЧА НА ДРУГИТЕ. единствените две причини, поради която не се разхождам гол по Царя е да не ме арестуват милицунерите и да не земе някоя мома (или пък гейче) като ме зърне и да земе да получи сърдечен пристъп и когато ми се наложи следващия път да вляза в една от най-смешните институции в бълхария – съда – ще бъда бос и по бански. и когато ме изхвърлят ще ида до колата да си облека смокинг, но ще бъда бос. така ще мога да си свърша работата, но ще имам и удоволствието да им покажа колко са тъпи и ограничени. защото в австралия през летния сезон дори полицаите ходят с кратки гащи и сандали, нищо че е срамота и е смешно.

та такива ми ти работи

пп

и да, не ме е срам да кажа, че en seng om sorg och gledje е значително по-добро парче от one song. нищо че и двете са на абба. нищо, че това е една и съща песен.