много обичам с дъщеря ми да скитаме навън. скитаме по дворчета, градинки, пързалки, по улиците просто и къде ли още не. има всякакви деца, майки и татковци – лигли, дришльовци, симпатяги, майтапчии и т.н., докторат мога да напиша. това, което ме изумява, обаче, са:
пичовските майки
те са мъжкарани. обикновено са дебели, изрусени и с отдавна немити телеса. срещат се и с мити, но рядко. обути са с дънки, които допълнително подчертават щедрите им телесни форми. носят гуменки. понякога са с рокли и обувки, но рядко. ходят наперено напред-назад, врякат. бъбрят с когото им падне, при това продължително. когато обаче детето им падне поради някаква причина и се удари, в свински тръс се изстрелват към него, чевръсто го грабват и на висок глас изричат нещо от сорта на:
- абе кво направИ бе, дришльо?! що не глеаш къде ходиш?!! нали ти казАх да стоиш до мене, а? казАх ли ти?!!! арее – нищо ти нема, кво кат си се ужулИл, голема работа. и стига рева. абе стига рева, бе… ццц, същия педерас като баща си растеш!
това е случка от вчера, но ми прави впечатление, че почти всеки ден срещам такива .. ъъ.. пичовски майки.
Да добавя само – с цигара в едната ръка и телефон в другата, русото на главите им само по връхчетата останало защото „мъжо ми вече ме е харесал“. Пък после защо пичовските татковци кръшкат насам натам, горките.
Има ги такива пичовски майки, и те не са малко за жалост. Аз определено не ги забелязвам и ми се струва, че ако повече хора престанат да ги забелязват, просто ще изчезнат или поне ще намалеят.
Уууу, радвам се, че моята майка си е най-обикновена. И си спомням как, когато паднах от оградата на съседите и си „пукнах“ главата плака повече от мен.
маалии, кък забравих цигарата и телефона, пфуу
Има много такива майки, но това не е проблемът. Проблемът е, че ще възпитат и децата си като тях и утре ше има повече такива майки.
Още нещо си пропуснал в описанието. Някъде към края на мрънкането, тя би казала: „И сега… ще ми омажеш с кръв хубавия бял китеник на БееМВеТо, а и 5 лв за газ трябва да сипя до Пирогов ….пфуууу….“
много пъти ми се е искало да си отворя устата на такива, ама, ме е страх, че ще ме ошамарят за едната бройка, без да му мислят … почти се радвам, че не ходя вече по градинките.
Ако трябва да се пише докторат за майките, бих предложила следната тема: “Типове майки в България. Аспекти на отражението на прехода върху отношението към децата”. Разбира се, преходът не е изцяло виновен за съществуването на типа “пичовска майка”, както ти го определяш.
Той се среща и по други географски ширини – не е успокоително, просто имам пресни наблюдения от това лято, да ги споделя накратко. На басейните в хотела на един турски курорт една 4-5 годишна Настя беше оставена без надзор от своята майка, която кротко си лежеше на плажчето на хотела. Момиченцето се заговори със съпруга ми, а когато тръгна към големия басейн, той го предупреди, че е дълбоко, и го попита може ли да плува. Отговорът на Настя беше следният (в превод): “Не мога, но трябва да се уча” (детето си беше поставило цел в живота, забележете). Майката на Настя се появи, когато слънцето залязваше, за да я прибере в стаята и да се приготвят за вечеря. Излишно е да казвам, че бяхме потресени.
Пък не едни познати момиченцето хранеше кучето си с новородени котенца. Подарих му компютър, за да му създам и други навици в живота. За жалост, както Деси каза, все повече такива майки ще има.