от известно време като тръгваме да се цункаме за лека нощ татината щерка ме посреща с широко отворена уста, съвсем като шаран. а снощи гледаме неква тъпня, дето шарънката се лигави с бат ръсел кроу и сички се пуцат с пищове и така. та по едно време шарънката и ръсел се сграбиха да са цаливат и диването рече:
- тати.. мамо… виж, виж как се.. ЛАПАТ!
а Деница преди питаше: “Тоя чичо какво прави на лелята?”
точната реплика беше: тати, мамо, виж.. тези се лапат
хаха… е, аз очевидно съм спял повече дори и от вас двете, взети заедно
ама си спомням, че ми идеше да отвърна:
- ми щото искат да се изядат, малко сънце
Бате, батее… порадвай й се още малко, че бързо расте, по-бързо от нас навремето, бавноразвиващите се мадами.
Ха така пишете, за да си спомняте с умиление след време колко сладко детенце е било. Колко бързо научават всичко! Или може би ние сме били бавно развиващи се?
Ааа, растят си децата. И ние навремето растяхме
Понякога задават такива въпроси, че направо се чудиш какво да отговориш, и ако ги финтираш нещо, веднага се усещат 
Продължение на коментара на Макс, подкрепен с пример. Най-добрият отговор е директният, обаче родителите, кой знае защо, си мислят, че децата не са дорасли да го чуят. А те понякога просто искат да получат от по-висока и авторитетна инстанция потвърждение на нещо, което знаят.
Една вечер, както си седим и си говорим за ежедневни неща (вероятно дъщеря ми е била на около 5 години тогава), ни беше зададен от упор следният въпрос:
– Какво значи да покажеш на някого среден пръст?
– Амииии… това е много обиден и лош жест.
– А какво значи точно?
След кратко замисляне пак продължаваме да увъртаме:
– Все едно че казваш много обидни думи на този човек, на когото показваш среден пръст. И ти не бива изобщо да го правиш.
Следва замисляне от страна на Божена, а после:
– Хм, аз пък си мислех, че значи пенис.
ние с ния си говорим направо. аз не се опитвам да я пазя от неопазваемото, нито пък тя ме жали. не знам какво ще стане, просто знам, че не лъжа и ми е спокойно. струва ми се, че единственото, което мога да направя за нея, е да й покажа ясно какво одобрявам и какво – не. както и да й докажа, че човек трябва да се бори за това, което одобрява и харесва. това е – простичко, нали