днес денят ми развесели следната статия, ама вижте и коментарите :)
Австралийци откриха, че половете са три
Австралиец стана първият човек в света с “неопределен” пол, пише британският “Дейли Телеграф”.
Нори Мей Уелби е роден като мъж в Шотландия през 1962 г., но на 7 години се преместил с родителите си в Австралия. През 1990 г. се подложил на операция за смяна на пола. Скоро решил, че не се чувства добре и като жена, и престанал да пие хормоналните си препарати. Днес Мей- Уелби смята, че не е нито мъж, нито жена и твърди, че “всяко указване на пол в документите му ще е невярно. Той настоява властите да внесат “необходимите поправки”, пише “Дейли Телеграф”. Прилага и експертиза, според която и медиците не могат да определят пола му. С приемането на твърдението на Мей-Уелби Австралия официално приема, че половете не са два, а три.
‘шопа’
‘Начи са е те тва са половете:
1 Мъж
2 Жена
3 идиот
Ма знам ли, язе само такива съм виждал.’
‘тра-ла-ла’
‘Полът е закодиран в гените. А тях не ще да си е променил. Ами този точно би могъл да си присади опашка от маймуна… и после трябва да се променя законодателството и да се дописват правата на … Идиот е от класа. Шопът е абсолютно прав.’
‘тра-ла-ла’
‘А идиот си е диагноза. Така че не трябва да е в графа “пол”, а в графа “тежки заболявания”.’
‘Пулю и Сулю’
‘В графа “тежки неизлечими”.’);
F666′
‘Начи разбираш ли половета веча са три:
1.мъжки
2.женски
3.австралийски’
Shadowin’
Нещо като кастриран австралопитек настоява за официална безполовост? Нека половата класификация да си остане:
1. Мъж
2. Жена
3. Друг
Като по точка 3 да се вписват подобни уникални индивиди. Неопределено, дистанцирано, информативно.’
‘Бай Драган’
’1.Мъж
2.Жена
3.Дянков’
simo
‘половете може и седем да са, по-важното е за кой вид говорим. от статията не става много ясно.’
Всъщност, при бозайниците (и човека с тях) половете са два, обаче те не са дискретни. Т.е. между двете безусловни крайности – мъжки пол и женски пол – има сравнително плавен преход. Това се отнася както за биологията (гетика, физиология, анатомия), така и (в още по-голяма степен) за психиката и поведението на индивидите. При това положение, когато някой индивид се намира по средата между двете крайности, наистина полът му не може да се определи – и така си се нарича, неопределен пол. И това няма нищо общо с идиотията, защото говорим за природно явление. (Аз не бих нарекла идиотия дори изкуствената смяна на пола, защото хората, които прибягват до това, обикновено биологически са някъде по средата между двата пола и живеят в постоянния конфликт между тялото и психиката си.) А всъщност е много похвално, че австралийските власти са отчели природните дадености.
аабее… ей!
видяхте ли коментарите?
Коментарите видях. Маймунски крясъци. В единия подочух “гени” (трохичка информация в океан от високомерно невежество). И затова пошепнах моя коментар. В защита на най-ценното при нашия вид (и при всички останали) – разнообразието.
хе! ето защо, значи, се заглеждам по убавите жени!! природното разнообразие е природна обусловеност!!! жена, чу ли????!!! специалист ти го казва – не съм аз виновен, природата е виновна!!!!!!!!!
интересно ми е, обаче, по какво ли се заглеждат лицата от третия пол? а тия, дето се заглеждат по дечица, независимо (или зависимо, зависи) от пола им – и те ли са от третия пол или от някакъв друг?
а какъв е полът на симеон дянков? щото аз имам най-разнообразни наблюдения…
Полът му е мъжки, сексуалната ориентация е хетеро. Там в поведението са насложени други пластове, които, мисля, не са точно полово детерминирани.
Не ми се ръси тук лабораторен жаргон, затова ще опитам едно сравнение, без да съм сигурна, че е най-доброто. Прилича ми на куче, което като пале е тормозено много и доста продължително. И му е впечатана (направо е вкопана) реакцията да подвива опашка и да приквичава и при най-малката заплаха. Та това куче, като е поизраснало, е решило, че вече няа а им се пуаши на уошите, защото вече е едно съвсем голямо и истинско псе – и ще се ерчи на целия свят като същи вълк. Обаче при по-силен стрес тутакси забравя, че е силен и страшен вълк – и подвива опашка, и приквичава като наритано пале. На това ми прилича.
Ъх, многословно и не съвсем точно. Но ще опитам и по друг начин. Прилича ми на нещо като лузър, който се е озовал начело на банда главорези.
пък аз, като по-простичък, само мога да добавя думите на един от Големите:
пази боже! сляпо да прогледа..
семейство бели осиновители
Ммммм, супер – реши се една дилема в световен мащаб. Вече като се повдигне въпрос за тройка няма да се изпада в спорове кой пол да е с числено превъзходство – ще има по един представител от всеки пол. Само трябва да поизгладите терминологията.
Аз подчертах по-горе, че половете са ДВА. Само два – но между най-отчетливите им изражения има всевъзможни промеждутъчни варианти.
Най-близко до ума е, че причините за вариациите могат да са генетични. И наистина, такива явления като анеуплоидия и полиплоидия на половите хромозоми (http://en.wikipedia.org/wiki/Aneuploidy), могат да отнесат съответния индивид някъде по средата между мъж и жена, и дори отвъд женския пол (суперженски) и отвъд мъжкия пол (супермъжки). Хората с неопределен пол (между двата), както и тези, които генетично са отвъд двата пола, се срещат изключително рядко – най-често срещаните такива варианти са по-редки от 1 на 1000. Като правило тези хора не могат да оставят потомство.
Освен генетични явления обаче може да има и други причини да се появяват индивиди с различни от най-застъпените полови белези – особености в зародишното развитие, физиологични процеси и много други. Жизнеспособните интерсексуални хора (http://en.wikipedia.org/wiki/Intersexuality) също се срещат много рядко, но това прави картинката на половете още по-шарена. Впрочем, и интерсексуалните като правило са безплодни.
Така че, ако се сбъдне фантазията на Една кукувица за групов секс с представители на всички полове, то със сигурност няма да е тройка, а една доста… хм… многолюдна и колоритна оргия.
ха!
вижте как едно обикновено заяждане може да ни отведе до необятни дълбини…
много съм… щастлив, благодаря ви
(ни най-малко не се шегувам!)
Абе БатПеп, да не би аз да ти преча да се шегуваш? Няма да си го простя, ако е така – ти се отнасяш към нещата от живота с най-адекватния и възхитителен хумор, който съм срещала последните 30-ина години. Имала съм и преди достатъчно поводи да ти заявя, че си велик, но и сега не пречи да го подчертая.
А това твое “най-обикновено заяждане” продължава да ме подбужда да пиша тук и рискуваме да превърнем блога ти във форум (и дори по-лошо – в чат). Обаче… Всъщност, не съм съвсем сигурна кое точно е заяджането – самата ти публикация или твоята реплика след първия ми коментар (“аабее… ей!”). Но имам нужда да продължа с коментарите си, ще ме прощаваш, ако ти досаждам.
В цитираната от теб статия на мен ми направи най-голямо впечатление, че австралийските власти в крайна сметка са постъпили и компетентно, и човешки в този случай, който сам по себе си е толкова малко вероятен, че една по-фундаментална бюрокрация (напр. в САЩ или ЕС) просто не би се помръднала и на милиметър към някакво приемливо за човека решение, а би го подмятала и тормозила, докато не кандише на един от двата “правилни” пола. Впрочем, аз още в първия си коментор съм се опитала да покажа това.
А коментарите под статията, също цитирани в твоята публикация, просто ме разгневиха. Аз съм вече голямо момиче и отдавна знам, че човешката глупост е безбрежна и бездънна, но някак си не всеки път мога да подмина хладнокръвно конкретна простотия. Това не говори добре за мен, но вече няма за кога да развивам в себе си едно здравословно равнодушие, от каквото напоследък изпитвам силен дефицит. По-специално в тези коментари ме подразни оценката “идиот, идиотия”, високомерно присъдена на героя на статията, който може и да е с неопределен пол, но е със съвсем определено чувство за собствено достойнство. И понеже понятието “идиот” присъства в мотото на твоя блог, което от първото ми посещение тук и до днес всеки път ме хвърля в неописуем възторг, аз не допускам, че ти самият не си наясно със значението на тази дума. Но кой знае защо продължава да ми се иска и аз да се изкажа по въпроса.
Ето какво пише в етимологичния речник:
ИДИОТ. Произхожда от гръцкото “идиотес” – “отделен човек, отделно лице”, а също и “невежа”, “неграмотен човек”, “простак” (производно от “идиос” – собствен, свой, частен). Сравни с гръцкото “идиасо” – “живея отделно, настрана, сам”, “различавам се от другите”.
В гръцките полиси всеки свободен гражданин е бил в една или друга степен активен участник в политическия живот. Това е било привилегия, почетно право, достойнство, от което са били лишени робите, хората без гражданство в дадения полис и жените. Обаче някои хора, които според положението си биха могли да са пълноцинни граждани, поради равнодушие, мързел, особени възгледи, природни отклонения или други някакви причини не са взимали участие в обществените работи. Такива хора са наричали идиоти.
В тъмното средновековие, през V-VIII в., в европейските манастири простият, обикновеният монах не е можел да чете и сам, без чужда помощ да разбира Библията. Такъв обикновен, типичен за тогавашните манастири монах се е наричал идиот. От там произхожда думата “идиом” – просторечив израз, типичен за даден език.
Понеже редица леки умствени отклонения могат да са причина човек да е особняк, да не е много общителен, социално активен или да не може да се научи да чете и пише, слабоумните най-често са били идиоти (в първоначалния смисъл на думата). И постепенно с времето думата е натоварена обилно с медицински значения и емоционални релации (насмешка, презрение и т.н.).
Та, четейки твоята публикация, тутакси разпознах истинските идиоти. Когато аз нарека някого “идиот”, влагам всичкото това богатство от информация, асоциации и чувства. Но самият идиот, бидейки такъв, едва ли може да оцени това. Именно този факт ме разгневи. Хем ти си ми го написал (за мен се отнася!) още в шапката на блога си.
Но що да сторя, когато неспособността (или нежеланието?) на мнозинството от човеците да мислят всеки път ме наскърбява жестоко? А когато тълпата идиоти сочи с пръст, осмива, заклеймява или злобно се втурва да унищожи всяко нещо, което макар и съвсем малко надхвърля собствените им ограничени представи, ме обзема една абсолютно отвратителна безсилна ярост.
Исках да ти отговора също и на въпросите за сексуалните предпочитания, но този мой коментар вече стана по голям от твоята публикация и всички предишни коментари, взети заедно. Затова съвсем кратко – хората с неопределен пол най-често са асексуални. Причините за педофилията във всичките й разновидности още са съвсем неясни, но най-често се свързват с по-общи психически отклонения. Повече може да се прочете тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Asexuality
http://en.wikipedia.org/wiki/Paraphilia
http://en.wikipedia.org/wiki/Paedophilia
А накрая още веднъж най-смирено ще помоля да ме извиниш, ако съм била досадна. И да знаеш, че аз определено предпочитам да чета в блога ти, а не да пиша.
Абе БатПеп, да не би аз да ти преча да се шегуваш? Няма да си го простя, ако е така – ти се отнасяш към нещата от живота с най-адекватния и възхитителен хумор, който съм срещала последните 30-ина години. Имала съм и преди достатъчно поводи да ти заявя, че си велик, но и сега не пречи да го подчертая.
А това твое “най-обикновено заяждане” продължава да ме подбужда да пиша тук и рискуваме да превърнем блога ти във форум (и дори по-лошо – в чат). Обаче… Всъщност, не съм съвсем сигурна кое точно е заяждането – самата ти публикация или твоята реплика след първия ми коментар (“аабее… ей!”). Но имам нужда да продължа с коментарите си, ще ме прощаваш, ако ти досаждам.
В цитираната от теб статия на мен ми направи най-голямо впечатление, че австралийските власти в крайна сметка са постъпили и компетентно, и човешки в този случай, който сам по себе си е толкова малко вероятен, че една по-фундаментална бюрокрация (напр. в САЩ или ЕС) просто не би се помръднала и на милиметър към някакво приемливо за човека решение, а би го подмятала и тормозила, докато не кандише на един от двата “правилни” пола. Впрочем, аз още в първия си коментар съм се опитала да покажа това.
А коментарите под статията, също цитирани в твоята публикация, просто ме разгневиха. Аз съм вече голямо момиче и отдавна знам, че човешката глупост е безбрежна и бездънна, но някак си не всеки път мога да подмина хладнокръвно конкретна простотия. Това не говори добре за мен, но вече няма за кога да развивам в себе си едно здравословно равнодушие, от каквото напоследък изпитвам силен дефицит. По-специално в тези коментари ме подразни оценката “идиот, идиотия”, високомерно присъдена на героя на статията, който може и да е с неопределен пол, но е със съвсем определено чувство за собствено достойнство. И понеже понятието “идиот” присъства в мотото на твоя блог, което от първото ми посещение тук и до днес всеки път ме хвърля в неописуем възторг, аз не допускам, че ти самият не си наясно със значението на тази дума. Но кой знае защо продължава да ми се иска и аз да се изкажа по въпроса.
Ето какво пише в етимологичния речник:
ИДИОТ. Произхожда от гръцкото “идиотес” – “отделен човек, отделно лице”, а също и “невежа”, “неграмотен човек”, “простак” (производно от “идиос” – собствен, свой, частен). Сравни с гръцкото “идиасо” – “живея отделно, настрана, сам”, “различавам се от другите”.
В гръцките полиси всеки свободен гражданин е бил в една или друга степен активен участник в политическия живот. Това е било привилегия, почетно право, достойнство, от което са били лишени робите, хората без гражданство в дадения полис и жените. Обаче някои хора, които според положението си биха могли да са пълноценни граждани, поради равнодушие, мързел, особени възгледи, природни отклонения или други някакви причини не са взимали участие в обществените работи. Такива хора са наричали идиоти.
В тъмното средновековие, през V-VIII в., в европейските манастири простият, обикновеният монах не е можел да чете и сам, без чужда помощ да разбира Библията. Такъв обикновен, типичен за тогавашните манастири монах се е наричал идиот. От там произхожда думата “идиом” – просторечив израз, типичен за даден език.
Понеже редица леки умствени отклонения могат да са причина човек да е особняк, да не е много общителен, социално активен или да не може да се научи да чете и пише, слабоумните най-често са били идиоти (в първоначалния смисъл на думата). И постепенно с времето думата е натоварена обилно с медицински значения и емоционални релации (насмешка, презрение и т.н.).
Та, четейки твоята публикация, тутакси разпознах истинските идиоти. Когато аз нарека някого “идиот”, влагам всичкото това богатство от информация, асоциации и чувства. Но самият идиот, бидейки такъв, едва ли може да оцени това. Именно този факт ме разгневи. Хем ти си ми го написал (за мен се отнася!) още в шапката на блога си.
Но що да сторя, когато неспособността (или нежеланието?) на мнозинството от човеците да мислят всеки път ме наскърбява жестоко? А когато тълпата идиоти сочи с пръст, осмива, заклеймява или злобно се втурва да унищожи всяко нещо, което макар и съвсем малко надхвърля собствените им ограничени представи, ме обзема една абсолютно отвратителна безсилна ярост.
Исках да ти отговоря също и на въпросите за сексуалните предпочитания, но този мой коментар вече стана по-голям от твоята публикация и всички предишни коментари, взети заедно. Затова съвсем кратко – хората с неопределен пол най-често са асексуални. Причините за педофилията във всичките й разновидности още са съвсем неясни, но най-често се свързват с по-общи психически отклонения. Повече може да се прочете тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Asexuality
http://en.wikipedia.org/wiki/Paraphilia
http://en.wikipedia.org/wiki/Paedophilia
А накрая още веднъж най-смирено ще помоля да ме извиниш, ако съм била досадна. И да знаеш, че аз определено предпочитам да чета в блога ти, а не да пиша.
П.П. Горното се опитвам да пусна за втори път днес, ако съм успяла още първия път, моля, махни второто.
защитите го бяха хвърлили в спама, пък аз (нали съм си заспа) чак сега го видях. извини ме. ето – дори отивам да си оправя мотото