днес е девети октомври.
ден, в който е добре да си спомним, че ако на света не се бе пръкнал ненормалникът, натиснал спусъка срещу едно от най-странните божии творения, светът вероятно щеше да е по-богат с почти тридесет години Музика.
(за тези, които са невежи:
какви ги плещя ли?
цъкни тук и натисни плейчето. след това разгледай отворилата ти се страница. прочети което си избереш, а най-добре всичко.)
тази година ще ви поздравя с едно парче, изпълнено от един не по-малко странен човек, бащица на едни други неща, който обаче винаги е прекланял глава пред Големия:
Невероятна личност, и добре е Йоко продължава делата.Той преобърна всичко с творчеството си.
това, което ме кефи страшно много в този кавър е, че въпреки значително по-богатия си на обертонове глас, дедо ози успява да постигне плоското, ръбесто, скалисто, кристално ясно звучене на джон ленън. може би защото прикрива богатия си глас с този прекрасен хор отзад (не ми иде да ги нарека беквокали, щото са нещо доста повече). освен това очевидно тематиката на парчето му е твърде близка. и т.н. и т.н.
абе – просто перфектно.