аз сега ще правя 42 години под слънцето. мама казваше, че първият концерт, на който абсолютно съзнателно съм се изкефил, е когато съм бил тригодишен. оттогава на колко концерти съм присъствал и по кои краища на света са били те – не водя статистика, а и тези неща едва ли имат значение за това, което сега ще кажа:
тази вечер за първи път в живота си присъствах на чудо, което не бях виждал – гигантско струпване на изключително качествена Музика в твърде малко време и пространство. по едно време ми се стори, че зала 1 ще имплодира и ще се превърне в музикална черна дупка, която ще ни погълне всички безвъзвратно.
освен това, ако щете вярвайте, но за първи път в живота си аз нямам никакви забележки към нищо и никого. организацията, озвучаването, сценографията – всичко, повтарям – ВСИЧКО беше на изключително високо ниво.
а изпълнителите… И Пух ми показаха за сетен път, че шестдесетгодишният музикант не е дърт. Шестдесет годишният музикант е точно в апогея си, когато е истински Музикант и Творец. уникални чичаци, не бяха истински просто..
но в концерта имаше и други изпълнители – младият барабанист, който се представи на много високо равнище, кийбордистът, с когото групата отдавна партнира и който всъщност прави оркестрациите, както и
ОРКЕСТЪРЪТ НА КЛАСИК ФМ. тези, които ме познават знаят, че сприхавия шоп през целото време е гледал през бинокъло и е слухтял да чуе издънка.
е немаше. СТРАХОТНИ!
за пуховете нищо няма да казвам, защото не съм достоен. щастлив съм, че можах да видя колко са истнски
ОЩЕ един от неВероятните подаръци, които Сънцето ми прави непрекъснато – БЛАГОДАРЯ, СЪНЦЕ *-:
пък вие си се сещате вече – ако некой не е дошъл на тоя кончерт, защото са му се досвидяли некви си четиреесе-педесе лева, аре сега да ги вземе тия четиреесе-педесе лева и да си ги завре налисизнаетекъде.
отивам да ми гърмят хармонии в главата




Хора, раз-ма-зах се! С гаджето направо се върнахме в младостта! Беше невероятно! Боже-е-е, все още има естетика на този свят, благодаря ти!
беше много интересно, защото аз следя развитието им и зная, че Пух са супергрупа в Италия и там на техните концерти публиката е предимно младежка и куфеенето и, забележете – пеенето, е турбо-яко.
а тук я имаше пет-десет човека да знаят италиански, я немаше. например аз поразбирвах това-онова, но то е защото съм учил латински. освен това публиката беше на… да речем…ъъ.. средна възраст. общо-взето.
цяло чудо е, че все пак успяха да вдигнат залата на крака! а ние с каката бая се чудехме дали да не започнем сами да си танцуваме между редовете…
но те разбраха, че ние просто слушахме Музиката и се наслаждавахме на Представлението.
тихо. седнали.
Завиждам ти безумно.
Пух имат много специално значение за мен. Бих си ги заврял тия 40-50 лева веднага, ако ги имах… Бе то ако ги имах, нямаше да си ги завирам, а щях да ги дам за билет.
Страхотна група. Гледал съм ги през 1980 год. За първи път видях лазерни ефекти наживо .
колко хора имаше на концерта
абе да ти кажа честно – не съм ги броил
Олеле, пък аз чета първо заглавието “И Пух в София” и си мисля: “И Мечо Пух най-после пристигна в София на голям екран” (за филма си мисля, демек)…
концертът беше музикантски, изключително семпъл и стилен.