сутрешно

сутрин, поради собствената си специфика (ха! интересна интертекстуална тавтология) аз съм ъъ… абе – неадекватен. но това, което наистина ме вкарва в джаза, е ежесутрешният диалог с чорлавата ми дъщеря:

- тати, ти къде отиваш?

- мнъ.. ъъ.. ми… на работа.

- добрре! и да слушаш рработата! и довечерра да се въррнеш!

уморрено

Кака ви Ния още не знае значението на идиома „писна ми“. Ето защо когато й писне, тя казва „ма.. тати – изморррих сее!“ (много обича да произнася „р“, гордост голяма )  Обикновено това се случва на дълъг път и когато не ще да спи, и въпреки че е уморена, иска да слухти.

Оная вечер сме я паркирали на дивана – нахранена и с измити зъби (тя не може да понася да ляга с „мрръсните зъби“, даже лягане без да мием зъбите при нас е наказание), да спи. Тя обаче не ще да спи и се върти като пумпал, слухти какво си говорим с мама и с премрежен поглед се опитва да зяпа телевизия.

- Ния! Обръщай се на другата страна и заспивай!! - по едно време не издържа мамка й.

- Ох, мамо, вече ми е уморрено на дрругата стррана!! - изпъшква диването, обръщайки се все пак

едвам се сдържах да не прихна!

глад

вчера двете глезенки софийски госпоици ния и йоанна, след като се събудили от следобеден сън и закусили, отишли при госпожата и с абсолютно сериозен вид заявили, че още са гладни и тя ТРЯБВА да им даде нещо. тъй като храната вече била прибрана госпожата им дала по един комат хляб – да си ръфат. ръфали що ръфали и отишли при госпожата, за да заявят с абсолютно сериозен вид, че им е сухо и искат още нещо. госпожата се видяла в чудо, па сбрала опадали ябълки от дървото в двора на детската градина, измила ги, обелила ги и им дала да си ръфат и ябълки. много били доволни.

цинцифуции били, а?

на таати хипаарчетата…

по детски

от известно време като тръгваме да се цункаме за лека нощ татината щерка ме посреща с широко отворена уста, съвсем като шаран. а снощи гледаме неква тъпня, дето шарънката се лигави с бат ръсел кроу и сички се пуцат с пищове и така. та по едно време шарънката и ръсел се сграбиха да са цаливат и диването рече:

- тати.. мамо… виж, виж как се.. ЛАПАТ!