20

Софийската Света Богородица

Писа рука Шинова

 

                     И минува лето след лето, а мене ме печал обзема от тази наша българщина, дето я толкова разхвалват държавни родолюбци, та в дън земя да потънеш. И казвам си – време е хората да научат истината за катедралата “Света Богородица Софийска”! Щот беше тя замислена от хубава по-хубава и от грамадна по-грамадна, та, видиш ли я, трепет към величието на Бога да те обземе. Трябваше тя, опънала кули към небето и блеснала в мрамор, човека по-човечен да направи! И застанали пред нея, ония, мосютата от Париж, с тяхната “Нотър Дам”, трябваше, де ме прости Господ, че заядлив ставам, кротко да подсмърчат и, дето простите орачи и копачи казват, пасти да ядат… Но нека почна отначало, защото тъжна, но правдива е хрониката:

11

Утре

От Казус Белев

Мъгливо утро. От чашата с кафе пред мен се вдига успокоителна струйка пара. През прозореца наднича сиво небе. Ден като безброй дни преди него? Не, различен – днес съм добър. Събудих се с тази мисъл и нищо не може да се направи.

9

Наскоро прочетох тази статия:

Баси, представяте ли си?!

8

За магистралите, директно

От Весел Цанков

Като водещ на публицистичното предаване “Право ти, куме, в църните очи” аз задавам директни въпроси. Затова като викнах да ми се яви за интервю Петров от министерството на магистралите, аз му казах директно в ефир:

- Говори, Петров!

- Какво да ви кажа? – отърка се, образно казано, в крачола ми той.

- Какво става с магистралите у нас? – поставих проблема ребром.

- У нас усилено се строят магистрали – заяви той.

- Така ли? – казах и подметнах коварно: – А защо не ги виждаме?

- Поради особеностите на строителството на магистрали в България.

- И как се строят магистрали в България? – подхванах го директно.

7

Олимпийци
От Калин Донков

Ангел П. ни развесели с коментара на дядо си покрай избора на Рио де Жанейро за град на по-следващата олимпиада. “Голяма е часовата разлика – угрижил се дядо Славчо. – Ще трябва да я гледаме тази олимпиада по нощите.” Дядовият Славчов кахър не би извиквал усмивка, ако не бяха две съществени числа. Олимпиадата в Рио ще е през 2016-а, а самият дядо Славчо тези дни навършва 93. И притеснението му изглежда малко… е, как да го кажем… преждевременно. Но никой не може да си позволи да го утешава, че върху него това неудобство може би просто няма да се разпростира. На тази възраст всеки намек за преходност е крайно нетактичен. И като се усмихват, в такива случаи околните обръщат лица настрани.

6

Има безплатен обед
От Димитри Иванов

Жени Божилова и Николай Хайтов живееха на улица “Латинка” на стотина крачки от нас и аз през вечер киснех у тях, понеже с Жени превеждахме книгите на Гор Видал и редактирахме преводите на другите преводачи на Видал. На по-долния етаж живееха Андрей Луканов и жена му Лили. Луканов донесе бутилка водка, в която пуснал лимонова кора и Лили каза, че това той го бил научил, когато следвал в Москва, а Луканов каза, че така водката ставала по-пивка. Аз се надявах да науча от него нещо по-важно, понеже в България назряваха промени, но разговорите ни не стигаха по-далеч от лимоновата обелка и защо когато Николай Хайтов стъкне огън, камината бумти, а когато аз – едва тлее.

Луканов спомена “Supply side economics” и “There is no free lunch”. Свързах тези думи със слуховете, че съветници от САЩ съветват Луканов как да стане преходът към капитализъм и наострих уши; нали бях резидент на четири разузнавания, както ме иронизираше тогава Кеворк и аз не му се сърдех, понеже, когато ме изгониха от БТА и беше невъзможно с преводи само да храниш семейство, Кево ме взе в неговата “Всяка Неделя”.

5

Старият рефрен
От Димитри Иванов

При социализма си знаехме: кажат ли, че няма да повишават цените, значи, ще ги повишат. Смеехме се и казвахме: Хайде пак старият рефрен.

Старият рефрен беше от една много хубава детска миниопера “Копче за сън” на Георги Генков и Валери Петров. В нея пеят “Само че малко напротив.. “

С новия премиер ББ (Бойко Борисов) пак старият рефрен. Предизборно ББ се опълчи срещу руските енергийни проекти в Бълтария. Следователно – малко напротив – проектите ще се осъществят.

Чужди оценки не ще преповтарям, а моя собствена оценка на проектите аз нямам, понеже получавам едно уравнение, което не мога да реша, понеже в него има твърде много неизвестни (цени, собственост, бъдещ енергиен пазар, екологически и политически последици).

За банкерите:

В Брюксел ББ се озъби на банкерите. Следователно той ще даде едно рамо на банкерите. Помнете стария рефрен “Само че малко напротив”.

4

Благодарете на пушачите
От Димитър Денков

Намерението да се вдигне акцизът върху цигарите за пореден път ни бе обяснено с грижа за човека и европейската директива за “денормализиране” на тютюнопушенето. Логично: към 650 хил. европейци умирали, защото пушели, а при директивната нормализация поредица библейски пороци трябва да бъдат заместени с други, за да се запази количеството на злото. Със своите над 2 милиона пушачи и по брой изпушени цигари ние сме на почетното трето място в Европа; пред нас са само Кипър и Гърция. Тъй като държим първите места в света по смъртност от сърдечносъдови заболявания, докато Кипър и Гърция са по-назад, можем да съдим, че за смъртността у нас надали пушенето е най-важната причина. В Куба и Япония пушат много повече, но пък живеят средно с 10-12 години по-дълго. Защо да не се мисли, че това отчасти се дължи и на яростно преследвания напоследък порок? За него трябва да се кажат и няколко добри думи най-малко заради това, че е нужен разумен баланс в гледните точки.

Най-близкото съображение е, че с всяка изпушена цигара пушачът пълни бюджета. Карикатурата на Комарницки от тая сряда е най-нагледният му израз. В макробюджетен план пушачът, умрял на 60 години, е по-ценен от непушача, радващ се 15 години на пенсия. Ако внезапно всички откажат цигарите и устискат 10 години, ефектът ще е убийствен за всяка пенсионна система. Същият ще е дори и за бойкото Бойково правителство, ако заклетите пушачи престанат да пушат, както мнозина се заричат в махмурлушкия си унес всеки 1 януари. Добре, че на 2-ри изтрезняват и се връщат към “втората си природа”. Не бързайте, не е навикът, а обществената. Защото става дума за около 200 мил. лева, които иначе ще трябва да бъдат събирани от други уж по-полезни стоки и услуги. Впрочем за тях не по-малко убедително върви доводът за здравето. Да се твърди, че хлябът, млякото, олиото, яйцата, месото, зеленчуците, плодовете са по-безвредни от цигарите, днес е доста смело. Могат да му вярват само тия, които не се притесняват от факта, че доматите изтрайват с месеци в хладилника, защото в тях кротуват гените на арктическа медуза. Как буйстват те в човешкото тяло е премълчаван въпрос.

ново начало 3

Както знаете, вестниците “Сега” и “Стандарт” ни окрадоха. И окрадоха не само нас, но и наши приятели. И ако за нас остана само горчивия вкус в устата, защото са ни изтъпанили снимките под нямащи нищо общо с действителността статии, за приятелите ни това е набъркване в бизнес, с който, дай боже, ще си изкарват хляба. (Шшт! Да не чувам детски глас и скърцане на биберони!!!)

Та – след като с консилиере седнахме на консилиум и опукахме една бомба шуменско – решихме да не ги съдим. И не за друго, ми щото преди 5 (пет!) години осъдихме Мария (известна и като Мариана) Филина (друга една измамница) да ни възстанови три хиляди лева и за да успеем да я осъдим изхарчихме още хиляда лева за държавни такси и нам си кво още. Не се съмнявам, че ще познаете колко от парите си сме видели.

На този консилиум решихме, че ако крадците започнат дела срещу мене поне консилиере ще се занимава с двете неща едновременно – делото и контра-делото – и ще губи по-малко време и ресурс, ако не друго. Или нещо такова.

Ето защо от днес аз започвам да крада от крадците. Ще крада именно от тях, не от авторите, защото твърде много уважавам авторството като идея.

Да започваме:

ново начало 2

Ако някой не е разбрал – в предния си пост се майтапех. Бът енивей.

Та наскоро реших вече да пиша като белите хора – с Главни Букви. И да назовавам нещата, за които пиша, с истинските им имена. Така поне адвокатът ми ще има повече работа Енивей.

Ето: наскоро разбрах, че новата българска гордост е новоизбрания председател на ЮНЕСКО. Това е госпожата Ирина Бокова. Отново (за кой ли път!) бях изумен! Ама… тя българка ли е всъщност? Щото не знам да е живяла много по нашите ширини, не за друго. Бърениуей.

И друго – тази жена не беше ли в управлението на Жанчо Виденовия, тогава, когато немаше хлеб? За токове, горива, сирене и други подобни глезотии да не говорим, ние да не сме лигльовци некви. А после не беше ли посланик намсикъдеси, по времето на Тройниците, които беха запретнали ръкаве да окрадат де що беше останало за крадене? Ениуей?

Е, ако беше избрана от българи не бих се чудил – народ, който избра години да го командорят трима крадци, като на единия корените му са в Русия, на втория – в Анадола, а на третия не се знае къде – би било нормално. Отдавна съм заявил, че ние, българите, сме олигофрените на човечеството. И най-позитивното, което забелязвам при нас е, че си избрахме мутра за министър-председател. Обаче, от друга гледна точка, този човек поне е сътворил нещо преди да “яхне коня”, пък било то и охранителна фирма. Поне е нещо, нали? Енивей.

Е, да – обаче тя не е избрана от българи. Или поне не само. Което автоматично потвърждава тезата на Дъглас Адамс, че човечеството като цяло сме олигофрените на Вселената.

Лично аз като българин и редови олигофрен много се радвам за избирането на въпросната дама за председател на каквото и да било международно. Направо се разтапям от родова гордост. Като човек, обаче, силно се замислям относно смисъла на съществуването на ЮНЕСКО. Щото то по принцип всяка една организация е такава, какъвто е председателя й…