Кому е нужно? (за здравната каса, с извинение)

Нека си представим едно средностатистическо българско семейство. С бял цвят на кожата. Представихте ли си? А така.

Сега: противно на повечето средностатистически семейства това точно си плаща всичко, което има да плаща на  държавата – данъци в пълен размер, билети за градскио транспорт, здравни осигуровки и т.н. Така.

Семейството има едно дете, щото от плащане на данъци и осигуровки за две нема паре. Така. Въпросното дете има нужда от операция – трябва да му се махне третата сливица, защото създава здравни проблеми и хич не е на добре. Голема работа, ще кажете.

Вярно, не е кой знае колко голема. Семейството, което е напълно здравно осигурено върху пълния размер на работните си заплати, заплаща допълнително некви си стотина лева за прегледи и изследвания на въпросното дете, за да може да бъде хоспитализирано. В болницата плаща още стотина лева – за избор на лекар и едно-друго, щото не иска някой студент да кълца в гърлото на детето им. Дотук двестатина лева, при това напълно доброволно. Не е кой знае какво. Така.

Търговски неволи

Разговор край барбекюто:

… е нема, бате, реших да спра калимерата с тия манафи, дееба и чужденците. От десет години им продавам скъпите боклуци, копам като идиот на пазара, а далавера никаква. Е, не е чак никаква, ама не ме кефи. Начи – тия ми дължат едни пари по фактура и аз им викам – аре бе, къде са ми парите?! Оня ми се пули като жаба и вика – е хубаво де, ти нали имаш наша стока при тебе, даже за повече пари. Начи праиме така – прифащаме си нашето задължение и остава да ни платиш само сто хиляди. Викам – ский сега, аре вие да си ми дадете парите, па си зимайте стоката, хич не ми е изтрябвала, бездруго само магазинаж й плащам. А оня – ее, ма тя така и така вече е при тебее, кво да я лангъркаме напред-назаад, ми то и ние не я щем, щото то тва са стари модели, ти нали затова си ги избра, щото са с по-тънка ценаа, дрън-дрън.

Абе ти разбираш ли – се едно да тръгна да се развеждам и жената не само че не ще да си събере парцалите и да се маха, ми и да иска да й ги плащам, ебаси!

за кръстьо

преди неколко дни беше кръстовден, та реших да звънна на кръстьо. е да, ама се оказа, че с поредното затриване на жисиема съм му затрил и номера. доядя ме и реших да напиша пост в негова чест.

————————————————————-

с кръстьо се запознахме в казармата. едро момче, малко над два метра и не повече от сто и петдесет кила, картечарче. не помня точно откъде беше родом, трявна ли, троян ли… абе некъде от балканя. симпатяга, усмихнат и благ. минаха години след като се бяхме уволнили и кръстьо, естествено, цъфна в софия. да учи или нещо подобно.

————————————————————-

една нощ звъни жисиема, сам не знам кък успях да го чуя. вдигам.

- ъ?

- копеле, кръстьо се закла!

- ммнъ?

- кестен, помагай бе, копеле – кръстьо се наряза кат свиня!!!

- аа.. ъъ.. и кво кат се заклал.. кой се заклал? а ти кой си бе, педал?!

————————————————————-

кръстьо беше, меко казано, едричък. имаше си комплекс човека – щото е едричък и бая се поти, та страдаше от фобията, че и бая мирише (лично на мене никога на нищо не ми е миришел, ама нейсе. е, като пръднеше… ама това вече е друго). та човекът страдаше от мания за чистота, даже така се запознахме, в ареста. аз бях там, щото бях избягал, за да… ъъ.. абе както и да е, а той беше там, щото също избягал, но за да иде до градската баня да се изкъпе.

разхвърляно

напоследък се чувствам ето така. не знам постотпускарската болест ли ме е обзела или дивеенето на братовата ми сватба дава своите плодове, обаче яко съм изтрещял. ама гледам - не е само при мене.

наскоро срещам един приятел.

- дье си ръгнал бе, пич? – усмихвам се аз.

- ми отивам в борисовата градина.

- и като отиваш в борисовата що не си земеш една бира и вестник, ми си го помъкнал тоя чук?! – не мирясвам аз.

- отивам там – вика – да забия един пирон.

- пирон?!!?

- дъщеря ми – вика – всяка вечер се събира там с приятели под едно дърво. та да ида да забия един пирон в дървото, да има къде да си закача гащите, че хич не е хигиенично да си ги фърля по земята.

 

после един ми вика:

- батка, бе на тебе аватара що ти е тоя маймун?

попитах го знае ли точно що е то аватар. не знаеше точно. обясних му, че всъщност аватар е олицетворението на бог в индуската митология и ако трябва да съм сериозен вместо маймунът би трябвало да си сложа литография на николо паганини или на волфганг амадеус моцарт, или нещо още по-шантаво. май не можа да ме разбере, ама нищо, не ми е за първи път.

после пък женихме брато, още не мога да ходя нормално от мускулната треска. те с жена му живеят заедно от поне пет години, обаче докато я крадохме така се изпоконтузихме, че сигурно още две седмици нема да можем да дишаме нормално. кумът се напи яката и по едно време го изнесоха, обаче консилиере рече, че това не било за отбелязване, щото той като бил кум на некаква си сватба младоженецът така се напил, че изобщо не знаел къде е и какво прави. от типа на:

- кви сте вие, бе? аз що съм с тоя скапан костюм? бе кви са тия хора, я да се разкарат веднага!! а тая кво ми се пудри тука (булката демек), па и ми се натиска да ме целува!!!

даа. а после пък един пичага от спецчастите започна да спори със знойна мадама на феминистки теми, беше ноо яко. а после…

 

… ррам-там-та-ра-ра – а гара ха!

тарара-рам-там-тарара  – а гара ха!!

шуп-шуап-шубидуа – нананаа….

търсения 8

чей да ви разпраям:

начи ей преди малко в моя скромен офис влиза една кокона. аз леко се притесних да не земе да си закачи балконите в нещо стърчащо, щото ако се разплиска оня ми ти силикон – нема миене, братче. та влиза момата, върти перхидролена главица насам-натам, демек – разглежда. иначе – епилирана, парфюмирана… блещукащите в злато чехлички на висок ток съм ги виждал много пъти, тяхната идея е да удължат визуално късите крачка, ама не разбрах що беше навлякла тия дънки, дето твърде ми мязат на потури. да си скрие увисналия задник сигур.

отвън татито, със свеж вид на провинциална мутра, отворИ капако на мерцедЕсо, извадИ жисиЕмо и почнА да врещи на Геле, че таа помпа, да ти Ебем и помпата, е те таа къде вчера ми я турИ бе, гей, ми таа не помпа нищо и  като се върнем че я фАнем и че ти я зАврем тая помпа у гъзО и т.н.  през това време от колата се изнизаха две дечица. деца като деца – симпатични. облечени в крещящи цветове от китайски полиетилен с пайетки.

- Анджелика, Шон – бързо обратно в колата! БЪРЗО!! – изчурулика силиконката.

начи както се бях надървил да им резна тиквите на тия, така ме напуши смях… представих си дедо им Грую от Мало Цръцлево как вряка: – Шончо бе, немой дърпа така козата за бозкитете, дедовото! Анжи, ма Избърши си сополите, ма! и си дИгни гащите!! и немой стъпа така по жабата, що че земе да те напика!!!

па ми стана жал за ората и вместо да им резна тиквите им дадох нормални цени – зер, сто и деветдесетката има нужда от поддръшка, силиконката също, както и шон и анджелика, нъл тъй?

абе бунак съм си аз, ама наистина много ме развеселиха тия

друго обаче щях да разпраям:

ако някой си мисли, че олигофренията по света е свършила – дълбоко се лъже. докато ние скитосвахме из нашата рОдина свидна (казвам свидна, шото очевидно на управляващите им се свиди да отделят какъвто и да било лев за народонаселението) ето как въпросното народонаселение ме е намирало из интернетя този месец. ще речете – каквото народонаселението – такива и търсенията. па и управляващите. и ще бъдете напълно прави:

до ацедеце и назад II

понеже защото тука разни личности във връзка с предстоящите летни скитания непрекъснато ме тормозят с въпроси като как беше в гресията, ама не на Концерта – на всички им е ясно вече, че Той беше разкъртващ – ето:

гресията е едно доста.. ъъ… клисаво място за истинския скиталец. жегаво, тегаво, добре уредено, скъпичко. момите не са палави, па и не са кой знае колко убави. мъжете са си направо грозни – трътлести, космати, възтъповати и – о! да не повярва човек!! – мързеливи. просто политиците им са достатъчно умни, за да не изтърват нито едно евро европейска пара, та са си направили чудесна инфраструктура.

значи в гресията мога с чисто сърце да препоръчам неколко неща:

пролетно

дългокрака руса кака

куче влачи  на синджир.

и се мая - що да чакам

да се връщам вкъщи

най-подир?