Преди години,

некъде деведесе и трета-четвърта, все още бях студент и припечелвах като портиерче в Студентския дом, срещу Парламата дето е. По онова време на тавана на сградата се помещаваше студиото на култовото радио “Тангра”. Една вечер, преди да почна да заключвам, минава Пеци (Гюзелев) и вика:

- Адаш, ти ше ходиш ли на концерта?

- Къв концерт бе, нищо не знам.

- Ми Кръпката е домъкнал едни юнаци, след малко ще къртят театралния салон.

Бря!

Мотая се аз напред-назад из сградата, обаче ме чопли – ключовете от ложата на салона са ми в джобовете, пък аз се прая на некъф, дето не съм.

Изпозаключих там квото трябва, па отидох до едно дюкянче на “Шишман”, зех три бирки и пак се върнах в портиерската будка. Изпих едната бирка, потънал в размисъл. Ако някой ме хванеше да правя това, което мислех да направя – директно щяха да ме уволнят. След което взех другите две бирки в ръка, взех и ключовете и отворих вратата на ложите на театралния салон.

Тогава станах свидетел на ето това:

http://www.youtube.com/watch?v=hrP1s-M-uUU

А после си е*а мамата и в сешъна се включиха и Кръпката и Еко, и Пепи, и Владо Хармониката…

… и аз си танцувах сам в тъмнината, а животът ми се променяше.

Тогава обяви за този сешън нямаше. И ако не беце Пеци – аз никога нямаше да съм същия.

Да спрем тая АКТА!

Знам, че звукозаписните компании страдат от свободния обмен в интернет, обаче мене па ме бОли гъзо за тях. Самите музиканти не страдат кой знае колко от това, по-умните отдавна се ориентираха и концертират, и издават албуми, и си трупат кинти, дреме им.

Това, което АКТА може да направи по отношение на правата на творците е да ни спре обявите за техните изяви, нищо повече.

Всички тези кърлежи искат ние да не присъстваме на това:

http://www.youtube.com/watch?v=GUvP6OY4TAk

а да купуваме произведеното от тях това:

http://www.youtube.com/watch?v=mzX0rhF8buo

Искат да ни отнемат правото да мислим. Да преценяваме и да избираме.

Аз лично не съм щастлив от това.

ФАКТА!

нирвана

- тати, не искам да ми пеят жени, пусни ми мъже, и да е по-бързичък рокенрол, моля.

- да ти пусна бате гошо?

- става.

слушаме известно време бате ви гошо, като пътьом прасваме един “левски рокендрол”. диването нещо се суе:

- татии… може ли да ми пуснеш оня.

- кой бе, тати?

- един дебел с бяла коса. дето има и други.

(тук ще ви спестя догадките си, минавам направо към следващото ниво:)

- добре де, А той на какво свири?

- той свири на пиано и с едната ръка ги кара другите да правят нещо.

- да не е един с бяла коса, вързана на опашка?

- ДАА!

та така – детето само си избра да гледа не покемон, не костенурките нинджа, не розовите понита, не пеперудените феи или неква друга гняс, а концерта на деда ви джон лорд.

ебаси – колко съм щастлив

накануне (само за запознати)

в навечерието на.. ъъ… женския празник искам да ви питам нещо:

всички вие вероятно знаете, че повечето мъже притежават полов орган, наречен от древните латини тестикул. сега – вероятно знаете и че този орган освен че обичайно е в тандем, има и много имена – в нашия език поне. така. вие може и да не знаете но аз зная, че в езика няма нищо случайно и излишно. всяка дума означава нещо. ето защо ми е интересно да определите що ще да означава, примерно:

- ташки
- топки
- мъдури (мъде, муде и подобни)
- кълбета
- яя
- орехчета
- макари

и т.н.

ще се радвам да допълните лексикалния ми запас, както и въображението

дзен

последните изцепки на цвъ цвъ и буболино директно ме халосаха с онзи специфичен спазъм, който води до неминуемо облекчение в хладното величие на порцелановия мавзолей. където пък стигнах до духовен оргазъм, запознавайки се с част от творчеството на колегата иван стамболов. а после се сетих за виктор и ми стана някак тъжно.

ето защо си отворих една биричка.

бройки

пърбороих се неска, по кампиторо.

писах са цинганин, черен, педерас, от многолюдно, бедно и малтретирано семейство на зороастрийци (аба ний сма поклонници на Боха Ахура Мазда с Върховен И Ненадминат Пророк Зороастър (нециганите му викат Заратустра) ).

и е го – сега чекам. скоро ще требва да ми отпуснат още помощи, щото нали освен безработен съм и педерас и требва да си намера еша, а то при нас става по-трудно и си требе помош. ше чекам да ми построят къща с европейското пари, дет са отпуснати за такъви като мени. бездруго пари за ток, вода и данъци нивга не съм давал, сега само некой нещо да каже – веданага се оплакъвам в страсбург, щото тиа ми накърняват религиозните права. еле па ако ме затворат защо карадем жица – че ги скъсам!

и само нещо да не стане като ората – другио пат нема да гласувам ПРАВИЛНО!!!

летни 4

онзи ден разбрах защо нема пАре за болнична помощ.

пАре нема, защото болниците ни са пълни с цигани. те весело пикаят по подовете се едно са си в колибите, пушат по терасите и тайно смукват по некоя двестаграмка между операциите.

а някой да е виждал циганин да плаща за нещо, което не е двестаграмка спирт?

та ето затова за нормалните хора нема (нема и да има) места в болниците, нема направления, нема нищо.

също така разбрах, че нормалните хора в нашата ненормална държава имат едно задължение – ДА ПЛАЩАТ.

летни 9

преди туй блогоидно да изпадне в лятно безмълвие държа да ви подаря новия летен хит на каката “Кака Мака”:

http://vbox7.com/play:68696d15

аре – с живко, здравко, веселко и пръдливко!

летни 8

Аз, както е общоизвестно, съм ценител.

На тънките красоти.

Простаците викат, че съм бил женкар. Какво ли разбират простаците..

И ето – господ, простакът със странно чувство за хумор, ме обдари с дъщеричка, която е такава фльорца, че даже моето кораво сърце разбива, за младежите около нея напрао не мога да мисля.

Обдари ли ме? Или ме наказа?

Днес моята малка фльорца, бъррборана, философка, художничка и генералисимус навършва цели четирри години.

Вече е голяма, нали!!!

Аз няма да й пожелавам нищо. Просто ще я науча да язди вълните, да свири на пиано, да пее, да се смее искрено и да мисли.

А като поотрасне още малко ще я науча и на най-болезнените ключове от айкидото, така че, ухажорите – аре ако обичате …

Аз казах!

Хау!

летни 7

снощи си нарезАх половин домат с малко сол, босилек и зехтин. обаче ми беше сухо нещо, та си сипАх и една рикия, от дедовата.

жената пък си надробИ нещо в една купа, обаче понеже ми беше гадно да я гледам как го яде това нещо, пуснАх тюрлювизията. тъй като това, което даваха по нашите канали, беше по-гадно и от онова, дето беше в купата на жена ми, пуснах европейското по лека атлетика, по юроспорта.

след като с изключителен интерес наблюдавАхме как некви (уж) каки фъргат некви дискове, гюллета и чукове жената най-накрая успя да си изяде нещото, дето й беше в купата, а аз нарезАх и другата половина домат – пак с малко сол, капка зехтин и стрък босилек.

и пак ми беше сухо. абе, това доматето сега не са като едно време както беха, от мене да го знаете.

по едно време тиа спреха да метат чукове и почна търчането. аз най обичам да гледам как некой търчи като изоглавен дорде си ядем домата. търчаха що търчаха – дойде финала на стотака, мъжете.

оставих си настрана чашЕто и турнАх очилата. те тия колко са мъже не знам, ама търчат яката.

и за кого да викам сега? жената легнА да спи, съвет не дава. за некой от черните.. ъъ ..  европейци ли да викам или за белия? и ако черните са европейци, белия какъв ще да е? а българин нема, щото ние мое и черни да сме, ама черни, черни… колко да сме черни? и ти остави, ми то даже двама бели европейци имало във финала, единия ей сега го видох, че дребничък малко.

е са си е..  …..  – за кого от сичките тия да викам?!?!

а?

придърпАх обратно чашЕто и боднАх домат. от мене да знаете – сухия босилек изобщо не мое да се сравнява с пресния! а па розовия домат не мое да се сравнява с каквото и да било!!! а па да гледаш финал на стотака на европейското и да не викаш за никого си е чиста простащина!!!!

избрах си един от двамата бели – по височкия, че ниските мъже са ми антипатични – и почнАх да викам за него. знаех, че е безсмислено, че пак черен ще е най-бърз, то ясно.

ама нали все пак сме европейци, ще си викам аз за белия. по-височкия дето е.

а то па белият взе, че им съдра шортите на всички негри, както и на дребния бял, ебаси!

чудна работа.

никога преди не ми се е случвало да викам за някой на спортно състезание и той да победи

—————————————————————————————

пп

абе, а някой знае ли що на победителите в стоте метра им казват “най-бързия човек на едикаквоси” при положение, че тия на 200м. са със значително по-висока средна скорост?

летни 6

След работа направо се прибра – цял ден му беше зле, а и тази жега… Звънна Й по телефона и Й каза, че не му е добре и няма да се виждат тази вечер. Добре поне, че родителите му не си бяха вкъщи. Взе душ и седна пред телевизора.  След малко задряма от изтощение…

————————————————————-

Събуди се целия в пот. Беше му много зле, а навън вече беше нощ.

Много, много зле… виж, Пирогов е само на две спирки… но е късно, трамваите вече не вървят….

На кого да звънна, много ми е зле, оохх.. Няма да притеснявам никого от близките, нека почиват, направо на 112 ще звънна…

Вдигнаха слушалката, слава богу! Хора, много ми е зле, живея едикъдеси, моля ви, помогнете ми! Не мога повече да стоя в къщи, ще сляза долу на пейката пред входа, дано свежия въздух ми помогне да изчакам линейката, моля ви – по бързо, хора, страшно ми е зле!…

———————————————————–

Към 5 сутринта кварталният клошар се запъти към младото момче, което седеше на пейката пред входа. Помоли за цигара, но момчето не отговори. А някоя стотинка, а?… Но момчето отново не отговори. То никога на никого повече нямаше да отговори.

———————————————————–

Почивай в мир, Сашо!