туист

всички ние пикаем. едни от нас пикаят прави, други клекнали. едни пикаят щедро, други често, но скръндзаво. повечето пикаем с кеф, но има хора, които го правят с болка. лично аз обичам да пикая.. ъъ… звънливо. или с плющене. също така отвисоко много обичам.

преди време имах преживяване, за което държа да разкажа. с една колежка пътуваме от девин към софия. още преди асеновград я гледам, че се врътляви нещо на седалката. по едно време изплю:

– абе май ми се припика.

-ми да спра да се изпикаеш – викам.

-аа, не, по-нататъка.

карам си аз, яко шпоря добичето, надул съм си травелинг и бързам да си се прибера вкъщи. малко преди да излезем на магистралата гледам колежката почна да танцува туист на седалката.

– бе да спра да се изпикаеш, ей там има хубави храсти.

– аа, не, много са рехави.

-ми пикай в нивите, те не са рехави.

-аа, там има сякви буби, ще земе да ме ухапе нещо, не.

а то верно, пътят цепи през едни поля – като тепсия.

-ей, да не ми опикаеш колата, ще ти спра на шела ей сега.

-никъв шел, там наеш как смърдят кенефите, ще стискам, няма да ти опикая колата, споко.

абе споко, ама като я гледам как се е оцъклила, тремор на крайниците, пребледняла…

-моме, горе има един ляв завой, ще спра плътно до банкета, слизаш и клякаш плътно до колата, никой нема да ти съзре скъпоценния задник.

-аа, а ти? то в огледалото се вижда всичко. не! ще си стискам.

бахти – заеби. натискам го ситроенчето, ма повече от 170 не ще да качи. до софия далече. почнах да се изнервям. пък и не ми се пикае, да спра да я издразня с ведър звън. а тя се свила до мене, каменна физиономия, само кутрето й леко притрепва. на пазарджик бих у десно, първия черен път у десно и спирам сред некви културни посеви.

– отдавна съм ти метнал око – смръщих вежда. – сега те добарах!

тя изхвърча като храчка от тютюнджийска кашлица.

– ма ти луд ли си бе!?

-мдндам – промърморвам.

– ще те изтипосам пред цялата фирма!

– а па ти ако не земеш да се изпикаш най-сетне някъде и не седнеш нормално до мене – паля колата и си заминавам, не ми дреме как ще се прибираш – просъсках аз.

влязох, палнах цигарка – демек навих часовника. девчонката се зарея нанякъде, не бях преполовил фаса – пристига.

-сори, бате.

-седай и млъквай.

та така. не можах да разбера кви бяха тия изпълнения. на мене като ми се допикае – спирам и пикая. ако ме е натиснал садомазо синдрома – задържам повечко, та да е по-голям кефа после.

ама такова чудо…

3 Responses to “туист”


  1. 1 Ани 02.04.2007 в 22:15

    :-))))))))))))))) Умрех от кеф!!!!!

  2. 2 Michel 02.04.2007 в 22:26

    БатПеп, пишеш… ужасно… хубаво… или ужасно… Бе не знам, ма много се смях, чак ми се доплака!!🙂

    Такъв стил като твоя нема друг на земята😀

    Пиши!!!😉

  3. 3 batpep 03.04.2007 в 15:45

    нали?

    ноо съм добър, нали ?! :-О па и скромен😀

    айде, а другия път ще ви разправям за оня с тиквите. и за оная с малкото тико не съм ви разправял. и за един колега, дето от китното богато балканско селце дошъл тука кариера да гради..


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

дари живот!


%d bloggers like this: