орландо (бабките)

от няколко седмици работя в приказния квартал орландовци. дотам пътувам с трамваи №5 и №2 (или №18, както дойде). докато пътувам, което ми отнема около час в едната посока, обикновено чета книжка с набутани в ушите слушалки на радиото. но има неща, които просто няма как да не забележа. днес предлагам да разгледаме някои от по-интересните видове запътили се към гробищата бабки:

1. наточени

този вид бабки са добре облечени, гримирани, с фризури. стъпват напето и са доста пъргави в устрема си към свободните седалки. за тях ходенето из гробищата е събитие, което им дава възможност за социални контакти и – дай боже – флиртове.

2. смачкани

този вид бабки обикновено са дребнички и някак.. сгушени. дори в жегите са облечени с плетени жилетки върху износените, но чисти вълнени дрешки в мрачни цветове. снежно белите им глави обикновено са покрити с поизбелели черни забрадки, а в напуканите си длани с разкривени от артрит пръсти стискат дръжките на оръфана платнена торба. когато им отстъпиш мястото си те те хващат за рамото и те натискат да си седнеш обратно. в гробищата ходят, за да са при своите близки и да помечтаят за онзи момент, когато ще се слеят с тях завинаги.

3. кисели

този вид бабки са ми изключително противни. по правило (но не винаги) са дебели, разплути и мърляви, не зле облечени, но лекьосани. над нацапотените им физиономии виси проскубана, мазна, нескопосано боядисана къса косица. задушливата миризма на евтиния им просташки парфюм изкусно се съчетава с плътния аромат на манджа и тъмни запръжки. когато се качват или слизат от трамвая го правят някак си.. ами.. с гъза напред. и аз не знам как успяват, особено при качване. още докато драпат по стъпалата си избират жертва и – пухтейки и охкайки – й висват на главата. ако обектът на атаката им има наглостта да не рипне на секундата и да им отстъпи мястото си, започват да подмятат хапливи забележки на теми като „днешната младеж“ и „възпитанието като такова“. когато са с деца винаги слагат детето да седне, а те му стоят диван чапраз. по правило децата, които водят, са дебели, буйни, нахални и тъпи. те нахлуват в трамвая като природно бедствие и в свински тръс се юрват към свободното място, като разблъскват и разритват всичко, изпречило се пътя им. в момента, в който седнат, започват енергично да се въртят, тресат и викат. към баба си се отнасят или като барон към перачката си, или със слузест глас през 30 секунди надават зов към тресящата се до тях „маминка“. тези не ги знам какво правят на гробищата. вероятно оглеждат мястото, където биха желали да отидат всички, без да броим тях самите.

следва: орландо (мангите)

Advertisements

11 Responses to “орландо (бабките)”


  1. 1 Pippilota Mentolka 02.11.2007 в 15:01

    Перфектно описани! 🙂
    Ама сред „смачканите“ има и един подтип „горди“ бабки, дето винаги са спретнати, мили и приветливи и се различават от „натоканите“ реститутки…но предполагам не си ги писал, защото не ходят до гробищата, освен в краен случай.

  2. 2 batpep 02.11.2007 в 15:11

    ее, то има и едни такива, благородни и, как да кажа за да не ме помислите за герантофил.. абе – красиви и с високо вдигната глава бабки. има и други видове, но те почти не се срещат в ареала около кирковския пазар и орландо сити. нашето изследване ще се съсредоточи върху видовете, обитаващи тези две трамвайни линии (поради изключително слабата ми запознатост с другите линии на градския транспорт)

  3. 3 simplyblue 02.11.2007 в 21:12

    ндам. познавам ги всичките типове, до един.

    мога дори да направя извод: аз съм имала най-страхотните и земни баби на света и се гордея, че съм техен потомък. нека почиват в мир…

  4. 4 Eneya 03.11.2007 в 13:08

    Силно препоръчвам закупуването на колело.
    Определено ще ти спести подобни… съмнителни удоволствия.
    🙂

  5. 5 Aни 04.11.2007 в 18:06

    🙂 Енея, той батпеп е запален колоездач, както и нежната му половинка.

    В момента май само не може да разчита на колелото си, а иначе едва ли му липсва ентусиазъм по въпроса.

    Има и нещо друго де – с Мишел сме ненормални самоубийци според повечето ни познати, понеже не слизаме от байковете всесезонно, но ако някой тъпунгер на пътя вземе, та повреди Батето, не ми се мисли, все пак е баща и глава на семейство.

    Та – по-добре засега с трамвай, хеле така виж какви живописни пътеписи прави. 😛

  6. 6 batpep 04.11.2007 в 21:11

    трасето е ноо кофти за езда, верно си е. вонящо и мазутесто такова

    от друга страна да ме сгазят до гробищата си е бонус отсекъде – нема да се арчите за транспорт, направо ше ме наметкат на мястото ми :mrgreen:

  7. 7 Michel 12.11.2007 в 18:37

    🙂

    БатПеп отново с цветисти пътеписи… Орландописи де;-)

    А за колело не знам, зависи си… Ненавсякъде е подходящо с колело:)

  8. 8 Svetlina 23.11.2007 в 23:07

    ем идеално – при смъртни случаи на самото гробище мисля, че общината плаща трапа… пък и баби-клиентки ще си имаш. Може да сложив едно съобщение за тебе в трамвая и те ще дойдат да си поговорят с тебе/над тебе…

  9. 9 xirho 29.11.2007 в 22:15

    смешно, обаче като се замисля колко си прав…


  1. 1 Аааа мрънкало такова! « Патиланско царство Trackback по 30.05.2008 в 10:15

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2007
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

дари живот!


%d bloggers like this: