орландо (гъзетата)

след като разгледахме по-разпространените в този ареал видове бабки, предлагам да обърнем взор към това странно същество – орландовското гъзе.

орландовските гъзета могат най-общо да се разделят на две групи: мургави и не чак толкова мургави. но независимо от това към коя група принадлежат, те притежават почти идентични характеристики. нека ги разгледаме по-подробно:

1. походката

това е най-характерната черта на орландовското гъзе. ако отхвърлим идеята, че този странен начин на придвижване е генетично заложен, остава варианта да е отработен след зверски труд и упражнения.

гъзето се придвижва по следния начин – или енергично, или лежерно, понякога и с провлачване на крайниците, но винаги с разтворени колене (това е свързано със сакралното действие, което ще разгледаме по-нататък). стъпалата също са възможно най разтворени. прилича малко на знаменитата походка на чарли чаплин, но тазът е силно изнесен напред а торсът – максимално назад (подобно на походката на вълка от „ну, погоди!“). раменете са сгърбени, ръцете се веят около торса като при маршировка. раменете ритмично се поклащат, като при всяка крачка срещуположното рамо се накланя към изнесеното встрани коляно. главата енергично се върти във всички възможни посоки. на всеки 20-30 метра гъзето поспира, за да извърши сакралното деиствие, което ще разгледаме в следващата точка:

2. топките

орландовските гъзета имат мноого големи топки (а вероятно и „инструменти“). на това се дължи както странната им походка с разтворени колене, така и начинът по който седят в трамвая – с гръб към стъклото и изпружени насред пътеката широко разтворени крака. поради размера на топките си най-облагодетелствани и почитани в гъзарското общество са кривокраките гъзета, които сам Бог е дарил с достатъчно пространство за тях. тези огромни топки вероятно имат и навика често да изпадат някъде, поради което гъзето е принудено час по час да проверява дали още са на мястото си. на тези простички факти се дължи и сакралното действие „наместване“.

„наместването“ се извършва по следния начин: в спряло положение гъзето с небрежно разперени пръсти на ръката и извита надолу китка нежно побутва насам-натам инструментариума си. побутването се извършва с месестата част на дланта, точно под палеца. грубото драпане на макарите с пръсти се счита за проява на лош вкус и нисък социален статус, присъщ повече на мургавите гъзета. при всяко побутване шията се изпъва напред, след което бързо се връща назад – нещо като при танцьорките на ориенталски танци. едновременно с това през тялото задължително пробягва гърч на наслада, но мноого леко, едва доловимо. гъзетата, които си драпат макарите в движение, с пръсти и наведен напред торс всъщност не са никакви гъзета, а просто лаици, които не заслужават дори презрителен поглед от страна на истинското гъзе.

класното гъзе трябва да е грижовно към топките си. ето защо то е длъжно да ги намества честичко, на интервали от 30-40, наай-много 50 секунди. наместване в интервал повече от 1 минута се счита за нехайство към най-голямото богатство на гъзето.

3. dress code

облеклото на гъзето трябва да е „маняшко„. ако някои определи по друг начин която и да е част от него, гъзето е длъжно моментално да продаде или изхвърли въпросната част. да речем ако аз кажа на някое гъзе, че има много сладурски чепик, то този чепик моментално изпада в немилост. съдържанието на термина „маняшки“ се определя от много и най-разнообразни фактори, сред които и ред напълно ирационални от типа на „Джопето си е зел същите“ („Джопето“ = гъзе на гъзетата, еталон за гъзария).

на истинското гъзе никога не му е студено или топло, то е над тези неща. гъзето се движи разгърдено, дори да е посиняло от студ. ако е „маняшко“ да се ходи без чорапи с половинки отворени чепици, истинското гъзе ще ходи така, независимо от снежните преспи навън.

4. комуникация

гъзето не говори много. просто не е гъзарско да се говори. ако в краен случай му се наложи да отговори на някой въпрос, истинското гъзе се оглежда енергично в няколко посоки, извършва едно-две „намествания“, след което с отсъстващ поглед измучава нещо, най-често едносрично. задаването на въпрос се извършва по същия начин, но в обратен ред. дискусия между истински гъзета не съм наблюдавал. вероятно не съм успял да вникна чак толкова дълбоко в техния битиен и духовен мир.

(следва)

Advertisements

6 Responses to “орландо (гъзетата)”


  1. 1 Michel 29.11.2007 в 12:01

    Маниак!! Смях се на глас!!! 😀

  2. 2 Ani 29.11.2007 в 12:03

    😀 Хах, явно се забавляваш доста, докато описваш гъзетата…

  3. 3 albinos 29.11.2007 в 13:32

    Че то Орландовци бил по-зле от Студенски град бе 🙂

  4. 4 paro 30.11.2007 в 12:26

    Евала 🙂

  5. 5 Svetlina 01.12.2007 в 00:39

    сигурно не е гъзарско да се говори в автобуса или поне ако не си гушнал я бира, я нещо друго…


  1. 1 не кои да е гъзета « simplyblue Trackback по 29.11.2007 в 12:30

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2007
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

дари живот!


%d bloggers like this: