златната рибка

golden fish провокиран от кулинарните чудеса на блу реших да ви разкажа за едно мое ..ъъ.. кулинарно преживяване.

неделята започна както обикновено – аз се опитвах да поспя, а малката – да не поспя. после отидохме на традиционния неделен бебешки рожден ден, където изпих бирата на домакините и се уморих здраво от гледката на повсеместно щъкащи диванета. пък и огладнях здраво, щото бате ви курабийки и петифури много-много не тачи.

по графика за деня след рождения ден трябваше да извършим посещение при брат ми. очаквах го с нетърпение, щото там обикновено има по-сериозни неща за хапване (под сериозни имам предвид от ония, дето растат на кокал). а и според предварителните договорености трябваше да ни посрещне глинен съд, пълен с капама (тая капама брато я използва като примамка, иначе сигурно с години няма да се видим). какво беше разочарованието ми, когато …

– брато, дай нещо за муане, че припадам – викам.

– няма, вчера изплюскаха всичко.

– стига бе, нали обеща да запазиш от капамата поне!

– е да, ама… виж, остана малко панирана рибка, ма внимавай с нея, че малко разхлабва. най-убаво е да я ядеш в събота и в неделя да не излизаш от къщи – хили ми се насреща.

разхлабва-не разхлабва – едва дочаках да я донесат. наметках й се като на двайсетгодишно. а рибката една вкуусна, соочничка – чудо!

– ква е тая риба бе, брато? ноо вкусна, ше знаеш!

– де да я знам. в магазина пишеше, че е маслена риба няква. и понеже не бяхме опитвали такава – зех. страшно вкусна, ама …

– мх-мх-ммм, чудна! бравос! златна рибка, мммм! – не пестях похвали аз. – ще потърся и аз да купя, да си направим рибешко парти!

похапнахме, попихме, па си тръгнахме към къщи. после поспахме с диването, гледахме филмче с майка му… и забравих за рибката.

смрачи се. поведох кучето на изходка и – нали е неделя – тръгнахме към реката. там има нещо като горичка и е приятно за разходки. тъкмо блока остана зад гърбовете ни, усетих къртицата да напира. веднага се сетих за златната рибка. „нищо“ – викам си – „ще го разходя поне до къщата на бабката, сто метра са, пък ще се прибираме“. горкият наивник аз! още не бях преполовил разстоянието, когато с пълна мощ върху мен се стовари прозрението, че вече нито мога да се върна, нито да стигна до реката; всъщност всички пътища за мене свършваха ТУК И СЕГА.
стиснах всяко мускулче и търтих към близкия храсталак, който беше само на няколко метра, обаче вече не издържамненемогаповечеетогихраститесегаколанакопчетатабързо…… ……бързобожееекойменакарадасикупувампанталонскопчетанененеeeeе…

внезапно всичко свърши. предадох се. рибката ме победи.

стоях самотен и тъжен там, в сумрака на храсталаците, а облекчението обливаше тялото ми с топло зловоние от кръста надолу (всъщност – като че ли и малко над кръста). откъм реката пропълзя мъгла и стегна душата ми с влажните си, лепкави пръсти. кучето ме гледаше състрадателно с големите си, топли, предани кучешки очи. в погледа му се четеше и известна доза завист – нали е старичко, та трудно се изхожда, милото. в този момент пред учите ми изплува тънката усмивка на брат ми, докато ме наблюдаваше с каква наслада нагъвам панирана рибка и с кристална яснота осъзнах пълното значение на английската ругатня „shit“.

shit!

SHIIIT!

няма да ви разправям как се прибрах. как се прокрадвах в сенките като някакво зловонно адско изчадие. как трескаво мълвях молитви да не срещна някой съсед, особено когато се качвах в асансьора. не е за разправяне.

та така. вкусната маслена рибка. златната рибка.

хубавичко ще я запомня.

9 Responses to “златната рибка”


  1. 1 Michel 13.12.2007 в 21:05

    Този коментар е от мое име и от името на Ани – тя се задави със супата от смях, докато те четеше, а мен още ме болят коремните мускули…

    Обмислям този изключително талантливо написан пост да го линкна в моя блог. Анчето каза още, че по-цветисто предаден проблем със стомашното съдържание не е срещала от една сцена в началото на Трейнспотинг – но понеже това тук не е филм, а разказ, избива …ъъъъ…рибата😉

  2. 2 batpep 14.12.2007 в 09:35

    смейте се вие, смейте се..
    ама познайте с какво ще ви гостя като се видим следващия път😀

  3. 3 Pippilota Mentolka 14.12.2007 в 17:16

    Хахахаххаххх, помощ, дайте ми кърпичка – да си изтрия сълзите, да си запуша устата, за да не цвиля тук и колегите да се чудят защо съм се зачервила като да се сдържам поради ужасен напън!😀

  4. 4 razmisli 18.12.2007 в 17:19

    Ужас, това е най-смешният пост който някога съм чела, всички около мен се струпаха да видят какво е изскочило на този екран че така се превивам, но за тяхно съжаление не могат да оценят шедьовъра… Само цъкат с език и ми завиждат…

  5. 5 simplyblue 19.12.2007 в 16:15

    смейте се, вие, смейте.

    ама на чужд гръб и 100 тояги са малко:mrgreen:

  6. 6 гравитон 27.04.2008 в 19:36

    Малеее , колко много съм изпуснал до сега!? Ама си голям образ, господ да те поживи!


  1. 1 за книгите, кенефите и бозата « batpep Trackback по 19.12.2007 в 15:59
  2. 2 как да кажа.. « batpep Trackback по 30.03.2008 в 15:55
  3. 3 И сега тук ще готвим! « Патиланско царство Trackback по 12.06.2008 в 13:31

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

декември 2007
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

дари живот!


%d bloggers like this: