за книгите, кенефите и бозата

„книги четеме секакви“ – това е моето мото.

всъщност времето, което остава след като: се наспя, покисна в службата, поиграя си с диването, поиграя си и с майка му, поиграя си с компа, поиграя си с кучето, послушам музика и др.п. дейности, е изцяло запълнено от четенето на книги. ще речете – бре, ми то време да пиеш една бира не ти остава, кога четеш?

ами де да знам кога, ама консумацията ми на книги е поне 3бр. от по 500стр. месечно. стигнах до там, че почнах да чета книгите, които не успях да прочета в университета (слава богу – все още не съм изпаднал чак дотам да подхвана лопе де вега 🙂 ). но като се замисля – два часа в трамвая и поне половин час в кенефа – време за четене има достатъчно. ще речете – кво праиш бе, човек, та висиш толкова време в кенефа? да не би системно да препиваш с боза?

не препивам, ама слушам музика и чета книги, а напоследък и двете са такава боза, че ако не си близо до кенефа може да се получи като в „златната рибка“.

преди години, когато светът бе затънал в литературна и идейна боза, се появи жанрът „фентъзи“. този жанр завладя умовете на милиони хора (един от тях беше моя), изкара ги от кенефа, достигна небивала популярност и на свой ред се превърна в боза.

за мене началото на края беше смъртта на дъглас адамс. той не беше особено плодовит автор, но затова пък всеки негов ред ме докарва до интелектуална и духовна ерупция.

наскоро пък тери пратчет обяви, че страда от алцхаймер.

– ай стига ревахте – ще речете вие – нали не е умрял човека!

не е. дори не е задължително да умира от тази специфична болест. но трудно е да присвиеш присмехулно око когато мозъкът ти се разпада. трудно е.

– и какво да правим сега, да легнем да мрем ли? – ще речете вие.

не. просто да вземем поредната боза под формата на книга и да влезем в кенефа.

*този коментар е от мен и от името на блу. незнайно защо тя беше убедена, че съм щял да го напиша по-добре.

Advertisements

10 Responses to “за книгите, кенефите и бозата”


  1. 1 simplyblue 19.12.2007 в 16:13

    убедена бях и не сбърках 😀

  2. 2 longanlon 20.12.2007 в 15:19

    За съжаление си много прав за Пратчет… макар че май негова е репликата, че ако смъртта се усмихва на всички, единственото, което можем да направим е да й се усмихнем в отговор. Сега ще видим наистина ли го е мислил това…

  3. 3 batpep 20.12.2007 в 19:00

    абе не е в това въпросът, който ме мъчи. и толкин, и адамс и пратчет са хора и е естествено рано или късно да приключат творческия си път. ама много е постно на тоя книжен пазар бе, братче 😦
    ей га, ся препрочитам „воденицата на река флос“, щото няма кво да чета, а тая най-добре съм я забравил..
    мъка!

  4. 4 razmisli 20.12.2007 в 22:03

    Ама ти си имал Лопе де Вега в списъка? Да не се окажем колеги второ коляно? 🙂

    Някой може ли да ми обясни с понятни думи какво е божественото на фентъзи жанра? уж го разбирам, но не успявам да стигна до степен да го боготворя…

  5. 5 Michel 21.12.2007 в 11:00

    Хм, а как върви „Тъмната Кула“ на Стивън Кинг? 😉

  6. 6 batpep 21.12.2007 в 15:23

    „кулата“ още не съм подпочнал. ще я схрупам по коледа.

    @ razmisli:
    има върховно фентъзи (много малко книжки, можем да ги броим по десетопръстната система), средна ръка такова (де що се разпрая за дракони, магьосници и др.п.), и фентъзи-боза. ти с кво си запозната?
    като начало препоръчвам „приказка без край“ на михаел енде 🙂

  7. 7 razmisli 21.12.2007 в 16:16

    Аз познавам серията „Shannara“, Terry Brooks. „Приказка без край“ съм я гледала на филм и не ми се стори кой знае какво като сюжет. Ще я намеря на книга.

    Харесвам „Властелинът на пръстените“ и „Chronicles of Narnia,“ но не знам дали се считат за фентъзи.

    🙂 Мерси предварително за консултацията

  8. 8 batpep 22.12.2007 в 18:13

    кво да ти кажа..

    най-сериозното, което ми хрумва, е:

    като не ти харесва – не го яж! (това е от един стар виц, не се сърди :І)

  9. 9 razmisli 22.12.2007 в 20:48

    Не, ти си ми дай списъка с върховното фентъзи да се ориентирам, а аз искам да опитам и нови ястия… Защото аз си мислех, че фентъзито са си точно драконите и магесниците.

  10. 10 batpep 27.12.2007 в 18:00

    ами да, трилогията (която всъщност е пенталогия) „властелинът на пръстените“ е класическо фентъзи със сичките му там атрибути.историите от света на диска също са забележителни, особено по-старичките (сещам се само за „цветът на магията“. обаче ако не разбираш от майтап няма сми да си губиш времето – там сюжета няма да те грабне. аз лично си падам и по по-различен тип фентъзи, което малко се преплита с фантастика, от типа на ония истории за фероуите и хидрогите..ъъ, „сага за седемте слънца“ се казваше май или нещо от този род.
    а и „тъмната кула“ много си я бива – тя пък е ептен откачена, още не мога да определя какъв жанр е. май най-точното определение е „стивънкинговски“.
    най-важното – не робувай на авторитети. и толкин, и пратчет и кинг имат доста, айде да не съм краен – тегави книжки.
    дерзай 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

декември 2007
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

дари живот!


%d bloggers like this: