за Барки

Барки ние си имаме куче. всъщност не знам кой какво си има – може би ние куче, а може би кучето – нас.

казва се Барки. най-слънчевото куче, което познавам.

ето го:

свързахме се на един купон, който се вихреше в една кръчма срещу Химическия. тъкмо диплехме неква ръченица. клошар минаваше между масите и продаваше кученца, които беше откраднал от доктора, както се разбра по-късно. когато го забелязах в смрадливата му торба имаше две. взех едното, но то се прозя вонящо насреща ми. взех второто, а то… погледна ме, изсумтя и се гушна под мишницата ми. това беше Барки.
__________________

платих една бира и един шамар на клошаря, взех такси и се прибрах. брат ми гледаше телевизия (той такива работи прави), па рече:

– я, брато домъкна и помиярче вкъщи.
__________________

кутрето не искаше да спи само, квичеше непрекъснато. открих, че ако го сложиш в кашон и спи до главата ти – не квичи.

кендзаше навсякъде, но успях чрез вестник да го науча да се изхожда на балкона.
__________________

бяхме си изпържили картофки. Барки много ги хареса. наредихме по краищата на масата картофчета, свихме по един вестник в ръка и зачакахме. всеки път, когато кутрето посегнеше към картофче, някой от нас го перваше през муцуната. накрая Барки клекна по средата на стаята и изплака -АУУУУУУУУ

оттогава никога не е пипал нищо от масата.
__________________

разхождаме се покрай блоковете. минахме отзад, дето пътеката минава над едни подземни гаражи. барки обилно се изсра до перилото, след което, опиянен от щастие, се преметна през него и се стовари върху бетона на паркинга четири метра по-надолу.

два часа не можеше да ме познае, със замътнен поглед дори от мене бягаше.
__________________

разхождаме се с приятели покрай Гьола в дружба. трима с три кучета – Барки, доберман и боксер. от циганската махала отведнъж ни връхлетя глутница охранени и корави цигански песове. от доберма и боксера остана само пухче прах…

а Барки отиде с навирена опашка право към главатаря на глутницата. оня се шашна, глутницата спря. Барки леко се завъртя, вдигна крак и препика муцуната на Главатаря. след това в лек, небрежен кучешки тръс си дойде и продължихме разходката. от тогава му викаме Белия Дух – само с едния дух попиля цяла глутница.
__________________

дълбоко в стара планина сме. заклали са прасе. всички се бъзикат, че си имам котка, а не куче – Барки е радостен и любвеобвилен. пълним една пробита туба с кръв от прасето. аз тръгвам нагоре към заслона, кучето го пускат след един час по следите ми. обзаложил съм се, че ще дойде при мене – след мене в снега има само следи от обувки и капки кръв от пробитата туба.

след три часа и двайсетина километра Барки ми ближеше мутрата.
__________________

в дълбините на родопите сме. гледам – кучето от три дена нищо не е яло. а иначе добре изглежда.
на следващата сутрин Барки ми донесе заек. беше още топъл. остави го в краката ми и го побутна с муцуна.
__________________

вече с жената, която вече ми е съпруга :

Барки на Огняново язовир огняново. сглобихме лагера, похапнахме. Барки си спретна бърлога в корените на едно дърво до палатката. цяла нощ ни пази от язовци и всяква друга сган, но когато на сутринта погна да яде някакви рибари не издържах и го вързах.
__________________

Барки беше сериозен е*ач. когато настъпваше Времето го нямаше с дни. прибираше се съсипан и окървавен. след няколко дни на възстановяване отново тръгваше на път. беше напълнил махалата с бели клепоухи кученца.
__________________

беше избягал по мацки. нема го три-четири-пет дена. притесних се, търсих го навсякъде. минаха две седмици.

събрахме се апапите, поплакахме, попихме – направихме му ирландско погребение.

след месец и половина на вратата се звъни:

– комшу – вика влади – кучето ти е долу до колата и плаче.
__________________

Барки го блъснала кола пред OMV бензиностанцията на Красна поляна. хората го прибрали и с отпадъците от ресторанта го хранили. направили му и рентгенова снимка – счупен гръбнак и раздробени тазови кости.

Барки лежал в кашоните и събирал сили. когато се почувствал готов, тръгнал. изминал близо петте километра от бензиностанцията до нас, драпайки с предните крака и влачейки смазаните задни.
__________________

сграбих го и го прибрах. беше жизнен. после запалих колата и тръгнахме да се спасяваме.
__________________

навсякъде ми предлагаха евтаназия. нямало изход, прекалено бил потрошен. ние с Барки решихме да живее. Започнах да мисля как да му направя инвалидна количка.
__________________

Барки и Ния с помощтта на прекрасните лекари от БАЙВЕТ Барки проходи и продължихме да се радваме на живота и на малката Ния, която междувременно се появи.
__________________

от две седмици Барки нищо не е ял. прилича на ходещ космат скелет. дрищи кървави частички. дори не ми се хили вече, не ме посреща като се прибирам. умира.
__________________

а аз трябва да събера сили и да помогна на своя стар и добър приятел.

ако съм Мъж – трябва да събера сили, да прегърна главата му, да го погледна в очите – и ДА ГО УБИЯ.
__________________

Ако съм мъж

Advertisements

15 Responses to “за Барки”


  1. 1 Michel 19.01.2008 в 18:27

    :’-( Май не ни бива много в това…милосърдие…

  2. 2 Ани 19.01.2008 в 18:31

    😦 Веднъж ми се наложи да взема такова решение. Ставаше дума за най-добрият ми приятел от десетата до двайсет и първата ми година.
    Вярно, котарак, но все едно куче. Сиамец. Не съм срещала подобно нему същество и не мога да забравя очите, с които ме молеше да спра това, което му се случва – по вина на един глупак, наричащ се доктор.

    Направих го. Просто нямаше какво друго да направя за него в онзи момент. И въпреки това не спрях да съжалявам.

  3. 3 Графът 19.01.2008 в 19:04

    Сложете ръката си под главата му, драги приятелю, попитайте го “Какво трябва да направя сега за теб?” и се вслушайте в себе си.
    Идея си нямате колко сериозно Ви говоря – преди година и половина моя Кольо ме напусна и още е с мен. И на компютъра ми и на снимката ми тук и изобщо…
    А при оня случай в Стара планина, пробитата туба с кръв е била напълно излишна!

  4. 4 batpep 19.01.2008 в 19:10

    духчо го боли много и не от вчера. той си мълчи, но аз знам, виждам го.

    вече дори не идва да се радва когато се прибирам, винаги го е правил.

    просто.. ми е трудно да му помогна, това е 🙂

    а трябва, АЗ бих искал така да ми помогне някой когато се стигне до там.

  5. 5 batpep 19.01.2008 в 20:14

    графе, зная за какво говориш, зная какво да направя и Бъхчо също знае.

    само защо ми е толкова трудно, мамка му, човек по-лесно бих убил.

  6. 6 Графът 19.01.2008 в 22:46

    Ужасно е трудно! После ще бъде още повече дълго време, няма да Ви успокоявам.
    Месеци преди Колчо да си отиде редовно се събуждах нощем от кошмар как се прощавам с него преди инжекцията. За щастие не се наложи да го правим.

  7. 7 pippi 20.01.2008 в 23:23

    Колко тъжно свършва тази история.Дано не се мъчи много вашият приятел и дано духът му винаги е с вас…

  8. 8 Michel 21.01.2008 в 14:14

    Прочетох пак целия ти пост, бавно, от начало до край… всичките ти малки историйки за Белия Дух.

    Честно, няма друго такова куче като него… и не знам, дали ще има някога. Мисля, че не…

    Водихте ли го на доктор сега? Сигурни ли сте, че не може да му се помогне, никак?… 😦

  9. 9 mislidumi 21.01.2008 в 16:07

    ей, батпеп, развълнува ме. не мога да ти помогна, но те разбирам. бъдете силни!

  10. 10 simplyblue 21.01.2008 в 17:38

    единственият начин по който можем да му помогнем е само един…

    на нас ни е трудно, много, много ТРУДНО..

    но съм сигурна, че Барки, ако не беше дал обет за мълчание, щеше да ни каже как да постъпим…

    болката е в очите му… и в нашите сърца…

  11. 12 razmisli 22.01.2008 в 05:36

    Ако това може да помогне… аз имах такъв епизод с моята котка преди време. Не избрах евтаназия и се опитвах до последно да я храня със специална спринцовка, а тя бе в изнемощяло безразличие. Накрая умря (беше на 16 години), а след това аз цял живот съжалявам, че не и спестих страданията в последните дни на живота и. Кураж.

  12. 13 batpep 22.01.2008 в 21:03

    последни новини:
    дъртият хъш като че ли се посъживи – трудно става, ама като го изправиш – ходи, пие вода от локвите и се опитва да яде нещо (предпочита мусака)
    само дето ми се чини, че това е ОНАЗИ жизненост…

  13. 14 Графът 23.01.2008 в 20:42

    Не смея да давам надежда, но последните Ви новини ми харесват! Дано!
    Между другото – при тях „онази“ жизненост се изразява в търсене на скрито място, а не в пиене на вода и ядене…
    Не бързайте, изчакайте колкото е възможно!


  1. 1 как да кажа.. « batpep Trackback по 30.03.2008 в 17:04

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

януари 2008
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

дари живот!


%d bloggers like this: