volens nolens

от Павел Койос

Седях облегнат и разтръсквах китки, за да изгоня схващането. Обърсах с хартиена кърпичка потта от мишката и плъзнах поглед по редовете на екрана. Готово. Всичко бе по план. Сървърите бяха заразени със специална програма, която в нужния момент щеше да се активира и да започне атаката. Детската градина ни бе в кърпа вързана! Колкото и бързи да бяха другите родители, не биха могли да изпреварят реакцията на десетките зомбирани компютри по целия свят. Целта да успеем да запишем детето си в градината оправдаваше средствата.

Прегледах си пощата. Очаквах писмо потвърждение на ЕГН, но пощенската кутия бе празна. Звъннах в МВР.
– Вчера трябваше да получа имейл с два предплатени ЕГН номера – един мъжки и един женски, но нищо не е пристигнало.
– А вие откъде знаете?
– Ами в момента си гледам пощата.
– Аха. Момент. Ето, да, колегата го е хванал Соломонският грип. Като се върне на работа, ще прочете кореспонденцията и ще я пропусне нататък. Изчакайте още няколко дни.
Благодарих и затворих телефона. ЕГН-тата бяха на път. Не бяхме проверявали пола на детето, затова поръчах и платих два номера. Оставаше само да се оправя с данъчните. Грабнах куфарчето с документи и тръгнах към най-близкия офис.
– Кога е терминът? – попита ме нападжийката.
– Днес следобед се очаква – отвърнах с прясно отработен кандидат-бащински глас.
– Добре. Виждам, че сте попълнили какво ще работи детето ви, като порасне. Това прави ето такава очаквана заплата – завъртя монитора си да ми покаже числото, – значи ето вероятно такива ще са данъците. Ако ги платите авансово сега, ще спестите 10% на детето си.
– Да, платени са – посочих й съответните документи.
– В коя община ще живее?
– Ъ?!
– За да сметна авансовите вноски за такса смет, жилище, кола, куче. Домашно куче нали ще си отглежда?
– Ми не знам – вдигнах рамене.
– Колко деца ще има?
– Това защо?
– 15% отстъпка за предплащане на данъците на внуците.
Зави ми се свят, но устоях до края, попълних всички документи, обезпечаващи бъдещето на все още нероденото ми дете и още по-неродените ми внуци и хукнах към болницата.
В движение подадох на рецепцията документа за дарителство и се качих до АГ-то. Спряха ме на вратата.
– Жена ми ражда – протестирах пред препречилия пътя ми.
– Искате да присъствате?
– Да, разбира се.
– Купете си билетче от касата на долния етаж.
Хукнах надолу.
– Един билет за раждане, моля.
– На кой ред?
– Няма значение – изкрясках. – Спешно е! Аз съм бащата!
– Ето ви за ложата.
Грабнах листчето, обратно на горния етаж, разтворих тежките врати към родилната зала и намерих мястото си в тъмнината. На косъм! Завесата се вдигна, раждането току-що бе започнало. Изведнъж се чу бебешки рев, моментално заглушен от бурни ръкопляскания. Не се стърпях и се провикнах:
– Браво! Брависимо! Момче или момиче, докторе?
– Момент да видя. Отдолу има нещо… Made… in China.

Advertisements

2 Responses to “volens nolens”


  1. 1 razmisli 05.02.2008 в 17:42

    Не знам кой е Павел Койос… но ми се чини, че така описаното отговаря на действителността 🙂

  2. 2 batpep 05.02.2008 в 20:46

    то и аз не знам кой е, ама е от наште 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2008
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

дари живот!


%d bloggers like this: