за униформените 1 (военните)

днес видях това и ми стана едно такова.. весело🙂

веднага се сетих за Униформените. по принцип под Униформени разбирам всички, които бдят над нас да не вземем да кривнем и да не ни се случи нещо, което те са призвани да не позволяват да ни се случи – да мислим, например. в тази категория влизат всякакви военни, милицунери от всички разновидности, попове от всякакъв калибър, търговските представители на големите фирми, изобщо – Всички Униформени; дори наскоро бях на един коктейл, където повечето от присъстващите бяха депутати, бизнесмени, началници на нещо си и разбрах, че те също са Униформени – с еднаквите си сивкаво-бозави кастунчета, еднаквите си празни очи, с еднакви меки причесчици и лъснати чепици.

днес ще ви разкажа една история отпреди двадесет години, случила се в свидната на сърцето ми родна казарма.

термини, използвани в повествованието:

1. „мозък“ – военен с ранг от старшина нагоре;

2. дневален – човек, принуден 24 часа да стърчи като.. айде да не казвам точно като какво, с цел бодро да приветства всеки „мозък“, благоволил да ощастливи с височайшето си присъствие кирливите войнишки помещения;

3. „старо куче“ – уморен и грохнал боец-ветеран, чиято единствена цел в живота (поне в нашия случай) е да бъде оставен на спокойствие да си почива и с трепет да очаква у-вол-не-ни-еее-то си;

4. „отцепка“ – лице, принудено чрез авторитаризъм и дребни бонусчета да пази територията на „старите кучета“ (докато последните почиват и бленуват) от внезапно нахлуване на непредвидимите в странните си действия „мозъци“;

5. ВКР – съкр. от „военно контраразузнаване“; в казармата това представляваше „мозък“, чиято задача е да рови в мръсното бельо и в шкафчето на боеца, за да види какво чете и ако се окаже, че не е шолохов или избраните съчинения на ленин, да направи досие на мръсния интелигент и да започне да го тормози, за да го напълни (с мръсотии ако е възможно);

но – на война като на война. всичко започна така…

… вече бяхме „стари кучета“ в елитното поделение на град Х. на тавана в една от сградите си бяхме оборудвали скатана канцеларийка, където след приключване на ред интелектуални дейности, непосилни за „мозъците“, се криехме, за да правим всички онези невинни, но забранени в елитните поделения неща – да четем книги, да слушаме музика, да играем вист, да си пийваме къде биричка, къде друго. с цел да не се озовем скоропостижно остригани като овце в карцера, бяхме изградили перфектната алармена система: на всеки етаж имахме денонощна „отцепка“, хитро дегизирана като дневален. при нахлуване на вражески „мозък“ в територията, „отцепката“ започваше да се дере с пълни сили „здрав`, ж`лаем др`арю к`тан“, а ако отсреща чуеше заповед да пази тишина, беше задължен с още по-голяма ярост да реве „с`уш`м, др`арю к`тан“. по този начин когато „мозъкът“ сколасваше да се добере до нашата канцеларийка, пред острия му взор се разкриваше идиличната и абсолютно безобидна картинка на намусен стар войник, който с усърдие надзирава няколко други, които (също с усърдие и коленичили) търкат пода с четки за зъби…

… за всичките тези две години и кусур, безвъзвратно загубени в това… нещо, наречено казарма, така и не успях да проумея защо военните толкова яко се дразнят ако някой се събира с някого някъде; още повече че те НЕ ЗНАЕХА, а просто ПОДОЗИРАХА, че правим нещо зад гърбовете им; всъщност то и аз лично съм доста виновен за случилото се де – нито за миг не спрях да ги кодоша, при всеки възможен случай и по такъв начин, че те не можеха да разберат дали НАИСТИНА ги кодоша или не; просто УСЕЩАХА, че има нещо, но така и не РАЗБРАХА какво. което ги вбесяваше допълнително. както и да е.

длъжен съм да отбележа, че нашата малка банда келеши (предимно софийски, но не само) бе проникнала дълбоко в сърцето на организацията, наречена казарма; имахме перфектна информационна система и много скоро след събитията, които ще опиша, пред нас се разкри цялата красота на случилото се.

и така:

… имаше един „мозък“, който беше значително по-интелигентен от другите, майор ли, къв ли там беше. този човек дори книги четеше, честна дума – виждал съм го. та този юнак яко се вбесил (най-вече на неуловимостта ни) и твърдо решил да ни гепи на местопрестъплението, както и да разплаче копелдашките ни майки. след дълъг размисъл и безсънни нощи разбрал, че няма как да ни превземе отвътре; не може да му се отрече известна находчивост, защото му хрумнало да ни превземе отвън. и скроил пъклен план…

… изчакал подходящия момент, когато в мразовития съботен ден негов съмишленик-„мозък“ е дежурен в поделението (защото знаел, че ако дежурният е той, ние ще вземем крути мерки за сигурност), след което по всички закони на военното дело всял дезинформация – дежурният не се чувствал добре, едва ли щял да напуска кабинета си след вечерната проверка, демек – лабаво конче. търпеливо изчакал да мръкне и се свил до оградата на поделението. видял как един от нас прескача оградата и след минути се връща с мешка бира, но хитро си затраял, вкарвайки ни в смъртоносния си капан. представил си как полягаме на кушетките, отваряме си по една биричка и разгръщаме скверните литератури, подмолно подхвърлени ни от Врага. тихомълком се прокраднал в сенките и, незабелязан от никого, си плюл на ръцете – внимателно, стъпка по стъпка, започнал да се изкачва по олука право към облепените с вестници прозорци на нашата канцеларийка. с наслада предчуствал удоволствието, с което щял да ни разбие главите с бирените бутилки и да ни навре литературите и/или картите там, където слънце не огрява. не щеш ли малко след втория етаж олукът започнал да става нестабилен, но нашият герой стиснал зъби и продължил към заветната си цел, към делото на живота си. първата скоба се откъртила малко над третия етаж, но нашия герой не мислел да се предава толкова лесно; дори когато увиснал десетина метра над бетонния плац, той не издал нито звук. а когато се пльоснал на плочника така или иначе вече нищо не можел да издаде поради множеството си тежки контузии и счупвания. на всичко отгоре перфектно създадената от самия него организация била до такава степен перфектно създадена, че дневалните го видели едва след 4 часа и то защото по една случайност им се припушило на чист въздух…

..близо двадесет години минаха оттогава, но и до днес не мога да проумея причините този здрав, зрял, привидно нормален 50-тина годишен човек в събота през нощта да остави дом и семейство и да тръгне да се катери по олуците за да лови двайсет годишни келеши, които имат наглостта да слушат флойд и да пият бира. както и да е – историята продължава…

…веднага след инцидента друг „мозък“ – ВКР-то – се заклел зверски да ни отмъсти. да не ви разправям какви разпити бяха, заплахи, очни ставки… добре че оня откачалник не умря, а и ние всъщност нищо не знаехме – това което ви разказвам сега се е случило докато си шляпахме карти, което на войнишки се превежда като „гледахме телевизия“. естествено, при така създалите се обстоятелства ние прекратихме вечерните си сбирки. много скоро обаче разбрахме, че в отпуск ще можем да излезем евентуално стотина години след смъртта си, започнахме да получаваме очевидно разпечатвани писма, а следите от тараш из личните ни вещи станаха ежедневие. принудихме се да четем само вестник армия (който и за нуждника не става, щото цапа) и книги, заети от казармената библиотека (те пък са доста твърди). с времето обаче в главата ми започна да се оформя план…

… и както пишех и получавах максимум по едно писмо седмично, изведнъж започнах да пиша и получавам по десетина всеки ден; и не какви да е писма, а дълги, литературно издържани, във витиеват стил; копия на всевъзможни глупости, ама каквото ви хрумне – исторически трактати, откъси от образците на старобългарската литература, препечатки от най-скучните произведения на лопе де вега, трактати на латински; в жестоката битка бях включил не само роднините си, но и доста съученици и приятели…

… вкр-то залиня, ходеше като замаян – зомби с кръвясал поглед и торби под очите; принуди се да си вземе помощник – най-мазния лайньо, който съм виждал през целия си живот; след известно време и за лайньото ми стана жал – почти не излизаше от канцеларията на вкр-то, там ядеше, там спеше, там …

… издържаха на темпото ни близо два месеца, след което ни попиляха из страната – и четиримата авери се озовахме всеки на не по-малко от 500км. един от друг, пък и на по 500 км. от домовете си. как успяха да го измислят и осъществят на сравнително малката територия на страната ни – не знам…

… което идва да покаже, че военните всъщност не са чак толкова тъпи, колкото ги мислехме, нали ;-D

13 Responses to “за униформените 1 (военните)”


  1. 1 simplyblue 11.02.2008 в 22:26

    хахаха ама май не ви е било много смешно по онова време…😀

  2. 2 batpep 12.02.2008 в 09:30

    че то и сега не ми е смешно..

  3. 3 simplyblue 12.02.2008 в 11:41

    😐 да, ама ти си го написал смешно:mrgreen:

  4. 4 Michel 12.02.2008 в 14:07

    batpep изби рибата, as ususal…😀

    Мдам, не е смешно, всъщност, но много завладяващо си разказал историята, вдъхновена от това или може би и това…😉

    Ами какво да ти кажа… ако идеята за следене на ВСИЧКИ българи в Интернет, да им се записват логовете (кой на кого писал e-mail, говорил по ICQ/Skype и тн) се реализира в цялата й красота, май ще се налоиж много повече от двама униформени да са заети по цял ден да четат…😀

  5. 5 batpep 12.02.2008 в 15:28

    ндаа..
    следващия път като ми дойде музата ще напиша за поповете, т.нар. „духовенство“.
    а после – за търговските представители.
    и накрая, след като ме приберат ченгетата, ще напиша и за тях, че нямам фактологичен материал още.

  6. 6 razmisli 12.02.2008 в 17:52

    Ами то и CIA така е била заблудена. Информационният поток залива слухтящия и го помита.

    А мога ли да запитам… какво си учил в СУ???

  7. 7 batpep 12.02.2008 в 20:02

    личните въпроси – по лични канали!

    па дори и цесека би-боп да чете (щом ги влече)

  8. 8 razmisli 12.02.2008 в 21:18

    Лични канали? Това не звучи ли малко така неприлично?
    Добре, ще чакам на личния канал🙂

  9. 9 batpep 13.02.2008 в 10:09

    виж сега: не знам за тебе, ама на мене ми харесва мъглявостта на личността в интернет; прилича ми малко на онова незнайно нещо, което буди симпатията или антипатията ти към даден човек при първа среща.
    затова в моя блог ще бъде така.
    а тебе ако нещо те интересува – питай си; в крайна сметка като цъкнеш на коментарите най-отпред ти излиза адреса на този, които ти е оставил коментар. там може да попиташ, каквото там ще питаш, а дали ще получиш отговор и дали той ще има нещо общо с истината… е, това е интернет, не полицейски справочник (все още), нали😉

    пп
    тя пък една анонимност… като се замисля – половината ми читатели ме познават лично, а другата половина познават лично някой, който ме познава лично😀
    смех!

  10. 10 Angel Fish 22.02.2008 в 21:54

    хехехе, това като с др путин хората от питер😀


  1. 1 Преглед на печата « Седим и мислим… Trackback по 16.02.2008 в 13:21
  2. 2 за униформените 1 (военните)* « simplyblue Trackback по 03.04.2008 в 13:35
  3. 3 за униформените 2 (свещенослужителите и търговските представители по принцип) « batpep Trackback по 08.11.2009 в 15:18

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

дари живот!


%d bloggers like this: