кашичка

блу разправя, че много вкусни кашички съм бил правил.

сега: дали са вкусни аз не мога да кажа; знам само, че на мене са си ми вкусни, а гледам и блу и диването ги ядат; кучето също си падаше по тия кашички. ама на други дали ще им е вкусно – не знам; то е въпрос на вкус – казваше кучето, докато си ближеше задника.

вижте, правенето на кашичка не е лесна работа. хич и не си мислете, че е като да извъртиш една торта, например😛


правенето на кашичка е свързано с една особена психосоматична нагласа на готвача, която е трудно постижима за нешколувания пишман-кулинар. затова ако искате кашичката ви да се получи – следвайте неотлъчно моите съвети:

1. необходими продукти: 1 бира (препоръчвам астика 2,5л. – достатъчно е и все още може да се намери има за 2,20лв.), 1 чашка, 1 пиле (аз предпочитам да е заклано и почистено вече), 1 кисело мляко (само данон не става, щото то всъщност не е кисело мляко), 1 яйце, малко масло (да не е българско, че от него кашичката нагарча и повонва на гранясало) и брашно. като оборудване са ви необходими 1 чаена лъжичка, 1 супена лъжица, 1 голяма лъжица, някакъв уред за бъркане (най-добре е нещо като миксер), 1 черпак, 1 голяма чиния и 2 (две) тенджери. по някое време за около 3 минути ще имате нужда и от асистент.

набавете си необходимите продукти. струпайте ги около мястото за готвене и ги забравете. вземете бирата, чашката, цигарите и една книжка и се усамотете в кенефа. пийвайте, попушвайте и си четете, докато дъщеря ви не започне да блъска по вратата и да вика „тати, тати, тааатиии“, а в гласа на жена ви не започнат отчетливо да се долавят онези характерни пискливи тонове, предвещаващи душевен срив. бавно си допушете фаса, допийте си биричката и задължително си дочетете главата, която сте започнали. след това старателно си измийте задника и пуснете водата. и ето – вече сте почти готови за готвене на кашичка.

2. грижливо измийте пилето – не трябва да останат никакви перца, чревца, воденички и други гадории. сложете го в едната тенджера заедно с чешмяна вода и една-две чаени лъжички сол. пуснете котлона и изчакайте да заври. сипете си още бира и запалете цигарка.

когато водата заври с голямата лъжица периодично изгребвайте кървавата пяна от бульона, че иначе се образуват едни много противни съсирени парцали; ама като изгребвате съсиреците гледайте да не изгребвате и мазнинката от пиленцето – това ще осакати кашичката ви. като поври така известно време, ръчнете с вилицата – ако кожата на пилето се скъса и свие, а месцето щръкне от образувалата се дупчица – значи е готово вече. обаче не бива да го преварявате, щото кашичката няма стане като хората. оттеглете тенджерата с бульона от огъня и извадете свареното пиле в голямата чиния да стине.

отпийте биричка и избършете потта от пламналото си чело. в другата тенджера сложете масълцето и на слаб огън го разтопете. засилете огъня докато масълцето започне да цвърчи и в него запържете брашното. слага се толкова брашно, щото амалгамата, която бързо позапържвате, да е полу-суха. енергично разбърквайте с нещо, докато въпросната амалгама придобие златист цвят. внимавайте да не я прегорите, щото иначе кашичката и за прасета няма да става! ако пък не я запържите като хората, после няма да ви се надуе и кашичката ви ще има вкус на помия за същите тези прасета.

сега идва най-сложното: още преди амалгамата ви да е станала готова, започвате да зовете асистента си; ако се тутка започвате нервно да ругаете докато въпросният асистент не застане до вас с черпака в ръка. в момента, в който амалгамата от брашно и масълце добие златист цвят, със замах хвърляте бъркалката и грабвате миксера; „сега!“ – изкрещявате, при което асистентът е длъжен моментално да започне нежно да сипва горещия пилешки бульон върху позапържената амалгама, докато вие старателно бъркате с миксера. през цялото време внимавате да не се ощавите или ослепите нещо.

действате в синхрон докато в тенджерата не се образува нещо като пухкаво тесто. след като това се случи, освобождавате асистента да ходи да си догледа сериалчето, а вие продължавате да бъркате и сипвате, докато тестото не добие вид на гъста чорбичка. намалявате огъня на най-слабото и похлупвате тенджерата, желателно е с капака й.

в някакъв съд разбивате киселото мляко с отделения от белтъка жълтък. внимателно ли следите мисълта ми? я повторете!!

имайте предвид, че ако не отделите жълтъка и вземете, че разбиете цялото яйце… ще отровите и споменатите по-горе прасета.

количеството на киселото мляко се определя от два основни фактора: 1. какво количество брашно и масло, респективно брашнена чорбичка сте забъркали и 2. колко киселичка искате да ви бъде кашичката (това зависи и от степента на киселост на самото мляко). тук се изисква голяма майстория, а също и известна доза ирационалност, но тези неща или ги притежаваш, или не – няма какво да ги обсъждаме в този пост. ако усещате, че не ги притежавате в достатъчна степен, увеличете количеството на изпитата бира за всеки един от описаните етапи – това понякога помага. ако не помогне – сменете бирата с ракия.

такаа… сега смесете амалгамата с киселото мляко и яйцето с амалгамата от брашно, масълце и бульон. НО! – първо темперирайте киселото мляко, че иначе кашичката ви ще стане на парцали. ставането на парцали не променя вкусовите характеристики на ястието, но не е особено естетична. темперирането се извършва чрез постепенно преливане на едната амалгама в другата, докато и двете не добият сходни температури.

след това вече е лесно – отделяте бялото месце от пилето, като махате всякакви кожляци, хрущяли и др.п. мизерии. разчофквате го на ивици и го пускате в готовия сос да си къкри там. изнурено отпивате биричка и въздъхвате.

след десетина минути опитвате кашичката. ако е вкусна гордо се провиквате -„скъпаа, храната е готооваа“, а ако не е – взимате си чашата, цигарките и книжката и с прегърбени от непосилна мъка рамене отново се заключвате в кенефа.

21 Responses to “кашичка”


  1. 2 Графът 12.02.2008 в 13:39

    Това разбирам аз рецепта: кратко и ясно! Особено за биричката.🙂

  2. 3 batpep 12.02.2008 в 15:30

    абе вие майтап си мислите че е тая работа..

  3. 4 mislidumi 12.02.2008 в 16:16

    🙂 една научна каша. Нали знаеш, ако не стане кашата, пасти ще ядете.

  4. 5 razmisli 12.02.2008 в 17:42

    Мисля, че ще опитам да направя ориза по-скоро. Тази кашичка е много сложна за моите кулинарни способности.

  5. 6 Ивката 13.02.2008 в 09:07

    Чакай и блондито от Руси да се изкаже по въпроса😉 ужасно много обичам фрикасе!!! А за първи път чувам мъж не само да го обича, ами и да си го приготвя! Аз примерно съм се пробвала да лъжа, че фрикасето всъщност не е фрикасе, като добавих червен пипер, ама ядец – бях разконспирирана.

  6. 7 Svetlina 13.02.2008 в 11:57

    Хах – добра стратегия, но ще се придържам кам тази: Мамо, я да ми направиш малко пилешка кашичка😉
    Само дето мама не слага млека, щото рискува да я убия и накрая задължително ми посипва с магданоз🙂
    Бтв – бира не пия, ако реша това да го правя, може ли да порбвам с ром?

  7. 8 batpep 13.02.2008 в 12:11

    вижте сега: фрикасето няма нищо общо с тази кашичка – вкусовете им са ъпсалутно различни.
    както правилно отбелязвате, във фрикасето не се слагат млека и се поръсва с магданоз, да оставим че не изисква кой знае какви умения.
    фрикасе – храна за плебса
    кашичка – храна за богове😀😀😀

    пп

    всъщност кашичка може да се прави и с прясно мляко, ма отдавна не съм я забърквал по този начин (шшшт! – да не земе да чуе жената!!:)

  8. 9 vira111 14.02.2008 в 10:47

    Вчера четох вашите рецепти – твоята и на Блу (тогава разбрах също, че сте съпрузи!). Понеже и аз варих пиле, и също направих пиле с ориз, остатъкът от месото реших да го забъркам на твоята кашичка – мъжът ми обича такива кашички (а днес има имен ден), аз и едното дете – не ги обичаме (мразим ги от детската градина още, там ги готвеха доста гадни!). Другото дете – по-малкото – сега ще видим дали ще я яде, защото НЕ СЪМ ГОТВИЛА У НАС ТАКИВА НЕЩА СКОРО. Но, всъщност исках да кажа, че хванах химикалката и започнах да записвам рецептата – на мен ми излезе шест реда само – дали ще стане същата?! (шегувам се!). Благодаря за подробното и точно разяснение на това, как се прави. Запържването на брашното и разреждането с булъона ще са ми най-трудни.

  9. 10 batpep 14.02.2008 в 11:08

    запържването на брашното и разреждането с бульона е критичната точка. ето защо един съвет: издишай до пълно обезвъздушаване, след което вдишай дълбоко – до пълно овъздушаване. така три пъти. ако ти се завие свят – подпри се някъде.

    важни са няколко неща:
    1. не оставяй ежедневните проблеми да обземат съзнанието ти, избутай ги в периферията; опитай се да постигнеш състояние, в което КАШИЧКАТА и нейната хомогенност ще бъдат твоя БОГ;
    2. концентрирай се върху бъркането, защото ако намалиш температурата – няма да запържиш и нищо няма да се получи, увеличиш ли я – ще прегориш и пак нищо няма да стане;
    3. дръж асистента си близо до тебе и в готовност. опитвал съм се сам да направя смесването на амалгамата с бульона; оттогава са ми тия грозни белези по лицето и ръцете от изгоряла кожа
    4. внимавай да не останат бучки – брашнените бучки никак не са вкусни, да не кажа нещо по-фрапиращо;
    5. застраховай се за колкото е възможно по-голяма сума.

    успех🙂

  10. 11 vira111 14.02.2008 в 11:28

    Ще се старая! Представяш ли си само, как ние двамата с големия ми син (дето не ядем такива работи), ще готвим на мъжа ми пилешка каша с много любов! Но, разбира се, ще се справим! Ще му дам да си сложи маска за плуване докато налива бульона!
    ПП: В хладилника за всеки случай чака размразена и една свинска плешка!

  11. 12 batpep 14.02.2008 в 11:55

    оо, ми какво ще се мъчите с кашичка тогава, я направо шпиковай плешката с чесънчета, направи й една марината от унисос (и соев става, ама от китайския дето е), черен пипер и мааалко джоджен, да покисне така, па земи му я пекни на човека – и той душа носи

  12. 13 vira111 14.02.2008 в 13:54

    А, чакай, чакай – отделно ще приготвя нещо такова. Въпросът е, че мъжът ми наистина много обича такава каша, а само един – два пъти в годината някой от роднините се сеща да му направи.🙂

  13. 14 vira111 14.02.2008 в 18:24

    Направих я! Добре изглежда, гладка е. Не е нито прекалено гъста, нито прекалено рядка. Още къкри, де. И още веднъж мерси за точното описание на рецептата!

  14. 16 vira111 15.02.2008 в 16:06

    Отлични! Даже и аз ядох! Но да си призная – направих го без миксер – с дървената лъжица, както нормално размивам брашно в течност. И като цяло мааалко по-редичко стана, но това само му беше кусура! Айде със здраве!

  15. 17 batpep 15.02.2008 в 17:44

    чудо! ей, хорааа – чудоооо!

    ето: още на някой друг му е харесал(а) кашата ми!!

    уурраааа

  16. 18 deni4ero 07.03.2008 в 22:17

    аз бих се навила да я правя, като плътно следвам инструкциите … може би ще пропусна вц-то, но нищо друго – ще отпия бира за кураж, ще извикам асистента, ще вържа чавето, че иначе ще стане опасно, пак ще отпия бира и ще запретна ръкави. ТОва е най-смешно поднесената рецепта, която, ако и да не му хареса на асистента, поне ще си поделим бирата🙂

  17. 19 batpep 08.03.2008 в 13:04

    абе вие внимавайте да не стане „любовна кашичка“:mrgreen:

  18. 20 deni4ero 09.03.2008 в 14:23

    e, то лошо няма, ама все пак ще трябва и да се яде🙂


  1. 1 пиле с ориз « simplyblue Trackback по 12.02.2008 в 13:20

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

дари живот!


%d bloggers like this: