годишнина

утре с благоверната ми имаме годишнина от първото ни виждане очи в очи. сега – благоверната дали наистина е благоверна не знам, па и гледам много-много да не се интересувам, щото нали знаете – дай да не се гониме, че ше земе да се фанеме🙂

шшегичка😉

сега ще ви разкажа как един закоравял стар ерген и позавяхващ бохем изненадващо за всички (и най-вече за себе си) се превърна в кротък (е, може би не чак толкова кротък) съпруг и любещ баща.

имаше едно време едно мноого яко радио, казваше се „ретро радио“. това радио си имаше сайтче, а сайтчето – съответния форум. в този форум слушатели, водещи, прелитащи наоколо и какви ли още не сладко си лафеха, докато слушаха готина музичка. много интересни хора бяха тия форумци – от петнайсет годишни младежи до петдесетина годишни.. ъъ.. пак младежи; там се събираха на приказка меломани, библиомани, киномани и всякакви други психопати, кулинари, дечурлига, мацки, пичове, бабки, дядовци, гейове и какви ли още не; атмосферата беше много приятна, водещите максимално се стараеха да уйдисват на акъла на тия форумци (нарекли се по-късно „ретровци“) – едно голямо семейство просто.

на база прочетеното във този форум и въпреки анонимността, всеки участник си имаше определено мнение за другите участници. и по-конкретно: бат` ви пеп определено симпатизираше на блуай (по-късно се разбра, че симпатията била взаимна).

един ден на „арената“ (едно предаване, в което обикновено се сравняваха различни изпълнители) един срещу друг се изправиха вечните руски песни и вечните български песни. настана смут – как да сравниш „гошко хубавеца“ с „лирическая“ на висоцки, да речем?! русофилите се кефеха, а русофобите ги плюеха и предричаха идването на танковете; бат` ви пеп и друг един дразнител, подвизаващ се с прозвището Гущера, взеха пръскачките с бензин и тръгнаха да потушават огъня. по едно време започна да става страшно – колкото по-хубави песни пускаше водещата, толкова по-злъчни ставаха коментарите; добрият тон изчезна като детска илюзия, върху изстрадалите глави на нашите герои започнаха да се сипят кръвни клетви и хули.

в разгара на битката, когато започна да става най-интересно, се появи блуай и в типичния си лъчезарен стил помоли водещата да поздрави майка й, а и самата нея, с някоя песен на висоцки. за бат` ви пеп това се оказа капката, която преля чашата.

трябва да знаете, че издирването на данни за някой, участващ във форум тип notepad, хич не е лесна работа. в такъв тип форум си влизаш както си искаш и единствено доброто ти желание може да подаде инфо за контакт. кака ви блу очевидно имаше такова желание, защото под един от коментарите си остави адрес, който батето (като един средностатистически шаран) веднагически захапа…

…после няколко писма, малко чат..

.. и на батето му се наложи да иде за една седмица в пловдив на някакво изложение. всъщност не някакво изложение, а „винария“; наблягам на вида на въпросното изложение, защото той има пряко отношение към тази история…

не зная дали сте участвали в изложения, още повече във „винария“, затова ще ви обясня като какво се случва там. с две думи случват се следните неща: яко бачкане и яко пиене. понякога, ако останат сили и време, се случват и трети неща, но сънят като физиологичен процес няма абсолютно нищо общо с тях. работният ден на участниците в това изложение започва в 8.00ч. и обикновено приключва към 4-5ч. наличието на неизчерпаеми количества превъзходни вина (такива в магазина няма да видите, на „винария“ всеки носи от най-доброто), ракии, брендита, ликьори, водки и какво ли още не прибавят допълнителен колорит към образа на тази емблематична личност – участникът във „винария“.

… та бате ви реши да покани кака блу в пловдив, така да се каже – на „гости“. хем да се разходи, хем да разгледа изложението, пък и да се запознаят, дет се вика, нали така? въпросната кака обаче трябваше да ходи на работа, имаше и други някакви задачки, така че сколаса да тръгне към пловдив едва в събота – последния ден от изложението; в резултат на което…

…някъде малко преди обед пред щанда му се спря висока, дългокоса светлоока млада жена. той с мъка се опита да фокусира поглед и да се изправи на нещастните си, изнурени и треперещи нозе. обзе го ужас, че няма да успее да изартикулира нищо по-различно от мучене. жената го погледа известно време, след което с леден тон заяви, че отива да разгледа изложението и към края на деня ще мине да го вземе, за да хапнат някъде. вечерята премина в тягостно мълчание, като тя предимно гледаше мача по телевизията, а той се чудеше какво да каже. после всеки от тях се качи в луксозната си стая в хотела – сам, естествено. на другата сутрин си казаха довиждане, тя запали колата и си тръгна.

ето така протече първата среща на блу и батпеп. нея ще отпразнуваме по подходящ начин утре. после кажете, че чудеса не се били случвали🙂

16 Responses to “годишнина”


  1. 1 simplyblue 18.02.2008 в 14:34

    случват се и още как :-*

  2. 2 Ani 18.02.2008 в 14:46

    хех…добре че най-после разказа и тази история…която, слава богу, не свършва дотук и е история с продължение – чаровно и растящо всеки ден.
    😉

  3. 3 Michel 18.02.2008 в 14:57

    LOL, страхотен разказ!🙂

    А кога ще чуем „за втората среща“?😉

  4. 4 Pippilota Mentolka 18.02.2008 в 14:59

    За първи път да разбера цялата драма в историята🙂 Че на 3-ого марта онова лето пък вече ни поставихте пред един свършен факт, дето се чудехме от де изскочи и хвърлихте гущери, жаби и все приказни герой в оркестъра😀

  5. 5 yaskata 18.02.2008 в 18:05

    Привет и от Пловдив.
    Мдааа, тук се зараждат най- романтичните истории… под тепетата!
    Здраве и много години прекрасна любов Ви желаем ние- Ясен, Мариана и Василена.

    А, щях да забравя- идваме на Капаматааааа

  6. 6 batpep 18.02.2008 в 20:04

    маалии, като си прочетох премъдростите….
    установих, че:

    САМО ЛЕВСКИ!
    САМО ПЛОВДИВ!
    САМО ГЛАВНАТА!
    САМО ОНАЯ ТИХА КРЪЧМИЦА ПОД АНТИКАТА!

  7. 7 vira111 18.02.2008 в 21:52

    Ти ме върна към истинската романтика – не тази за Св. Валентин, а тази от живота. Нашата история със съпруга ми много прилича на вашата, само дето ние се запознахме не другаде, а в тогавашния софийски ЦУМ. Аз – продвач консултант на щанда на голяма фирма, а той – полицай – беше дошъл при едно от другите момичета на щанда да й носи Четиризначни математически таблици и пликче с обелени моркови! По-нататък няма да разказвам…
    Та, честита годишнина, бъдете живи и здрави!

  8. 8 mislidumi 19.02.2008 в 11:06

    Прекрасна история. Аз обаче, като заклета почитателка на лични истории, направо се пукам от любопитство как продължава тя🙂

  9. 9 Бу 19.02.2008 в 11:38

    Охохохо😀 И аз чакам продължението. Иначе 19-ти 02. като лобна дата чудно се връзва с историята ти🙂

  10. 10 kanew 19.02.2008 в 22:41

    Много хубава история. Най хубавата част е края, защото ни кара да си фантазираме за следващите срещи.

  11. 11 Sonnia 20.02.2008 в 14:51

    Звучи страхотно🙂 Като онези истории, които човек някога ще разказва с умиление на внуците си😉

  12. 12 razmisli 20.02.2008 в 17:56

    Ето, това се казва истински Свети Валентин. Добре, че знаем, че има хубаво продължение, иначе ще се изприщим да се притесняваме как ще се развият нещата… ако беше някой сериал. Поздравления и честитки, и страхотна историйка в стил батпеп тм🙂

  13. 13 simplyblue 20.02.2008 в 19:10

    всъщност продължението го има още във втория коментар:mrgreen:

    то много за разказване няма😀 но все пак ще си призная нещо😉

    ясно е, че запалих колата и отидох в чужд град, съвсем сама (луда жена), за де се видя очи в очи с някакъв непознат субект.

    ясно е, че не се дадох веднага и избягах бързо-бързо.

    всъщност известно време се дърпах и не се дадох лесно.

    но факт е, че след по-малко от месец се предадох. без бой. отново в ЧУЖД град. и не, не е Пловдив, а Сандански:mrgreen:

    и факт е, че след още има-няма две-три седмици си събрах багажа и се преместих при субекта, неговият брат (който след още месец „изгонихме“) и Бихчо (много ни липсва😦 )😀

    това е😀

  14. 14 lyd 22.02.2008 в 10:47

    Честито! Това ми напомни за годишнината на едни мои приятели, които пък се запознаха в ICQ. Наближава и бива да ги поздравя🙂

  15. 15 lyd 22.02.2008 в 10:47

    ОФ, исках да добавя, че чудеса се случват под път и над път,особено ако вярвате в тях🙂


  1. 1 кексово легло « simplyblue Trackback по 19.02.2008 в 22:38

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

дари живот!


%d bloggers like this: