орландо (прощално, надявам се)

днес е последният ми работен ден в този китен софийски квартал. отхлупил бутилка бира реших да се разходя с олюляваща се походка (да не бия на очи) из това поселище.

тръгвам надолу по „ударник“ и при пощата свивам по „съзнание“. кимам на циганката, която продава парцали на стълбите на пощата и правя „пет“ със сина й, който продава крадени автомобили и цепени дърва на кръстовището с „христо станишев“; примижал от повея на ситна прах минавам оттатък и навлизам в кварталчето. не ми се ходи към „мара бунева“ – решавам да тръгна по „вела чорбова“ в посока към канала, където в еферията на носените от вятъра боклуци са се сгушили колибите на циганите. подминавам улица „чавдарче“ и за пореден път поспирам да кудкудякна на пуйките, скрити зад триметровия дувар с видеонаблюдение, опасал неизмазаната къща току до ъгъла с „емелян пугачов“. във фризьорския салон, настанил се в гаража под плевнята на една къщица, седи женица с бяла престилка и навъсено ме гледа – вероятно прическата и наболата ми брада не са й по вкуса. сконфузено свивам по „училищна“ и се спирам пред църквицата. така и не разбрах защо има два входа – над единия има надпис „св вмчк георги“, а над другия – „успение богородично“. вероятно единия е за мъже, а другия за жени, знам ли. избягвам да погледна към циганите, които, опрели нацепените си, черни от смазката ръце, чакат да се източи горивото от резервоара на потрошен камион. подхващам към училището със стотина класни стаи, в чийто двор три дечица унило подритват спихната баскетболна топка. по „солениците“ свивам към лудницата, където беловласа жена подхвърля през решетките на прозореца корички хляб на проскубаните помиярчета на двора. продължавам по „березина“ (каквото и да значи това) и подминавам схлупената, полуразпадаща се къщурка със сребристия, чисто нов мерцедес в двора. за секунда поглеждам към няколкото илача в „аптеката“ на „калач“ и табелата „внимание – зло куче!!“ на портата до нея. махвам дружески на въпросното зло куче, което едва отваря око, блажено изтегнато на припек в прахоляка. свивам по „керч“ покрай луксозния офис на „сиц инженеринг груб“, намиращ се в гаража до кокошарника. пред хоремага на автогарата се поспирам, загледан с витрината, отрупана с всевъзможен алкохол на цени до два лева и марлборо, което струва три и двайсет, но може да си го купиш и за два и десет, ако си симпатяга. изкушавам се да си поръчам каничка вино за деветдесет стотинки и да погледам обрулените, спечени лица на хората, които търпеливо чакат пристигането на автобуси с номера, които не зная, а и не искам да зная; но спорът на двете хлапета за онези четиринадесет стотинки, дето ти ги дадох миналата седмица ме изважда от унеса и, свивайки по „влах камък“, се отправям извън квартала.

натам, накъдето ме води моят път.

Advertisements

17 Responses to “орландо (прощално, надявам се)”


  1. 1 mislidumi 23.02.2008 в 02:30

    И сега ще плачеш ли за старата работа или ти стана по-леко на душата?
    Благодаря за разходката из Орландовци, едно място под слънцето, на което не е стъпвал крака ми. Ъ… и на двете места не е.

    Намери ли нов свестен работодател?

  2. 2 batpep 23.02.2008 в 06:21

    аз плача само на стари филми, иначе предпочитам да се смея, ето така 😀
    на душата не ми е леко, защото … де да знам защо и аз

    свестен работодател още не съм намерил, но съм намерил няколко кандидат-свестни 🙂

    а орландо е частичка от вселената, която се надявам да не посетя никога вече (а и семейният ни гроб е в малашевци 🙂

  3. 3 Графът 23.02.2008 в 12:13

    Всички хора имат очи, ама едни само гледат, а други и виждат! 🙂

  4. 4 vira111 23.02.2008 в 15:39

    Снощи, кото го прочетох това, понечих да те питам: Къде отиваш. Но се въздържах. Понеже сигурно и ти не знаеш къде отиваш и накъде ще те отведе твоят път. Обаче тези улици на мен са ми познати. Имала съм досег с тях и с обитателите им няколко пъти. Там живееше, в някакъв изоставен клуб на СДС (доколкото помня), мой приятел – Бъди. И в двора се събирахме компанията – печахме наденица и пиехме бира. Там беше навремето и „Битака“. Често сме ходили с баща ми да купуваме пиратски видеокасети. Там беше и Центърът за биогенни стимулатори – с него имахме шефство от СИП-а по биология. Правеха енергийна напитка „Енерджикс“. Сега, мисля, че е лаборатория на ЕЛБИ – киселото мляко.
    Както и да е. За имената на улиците – имам си у нас изкъртена табела с името „Стахановец“, подарена ми едно време за рождения ден.
    А за всичко останало – за тъгата, за миналото, за бъдещето, за несигурността – не мога да измисля нищо остроумно, защото те са си такива винаги и за всеки но и с тях има оправия. Вярвам, че скоро всичко ще се нареди!

  5. 5 batpep 23.02.2008 в 23:05

    графе, това е едно от най-ценните за мене неща – някой да разбере за какво говоря всъщност. благодаря, наистина 🙂

    от друга страна – много хора могат да четат, нали?. а колко от тях ПРОЧИТАТ – друг въпрос

  6. 6 batpep 23.02.2008 в 23:10

    вира, аз ако знаех накъде води пътя, немаше да съм батпеп, а госпот бок.
    ето затуй мисля да вървя, пък докъдето стигна.
    (всъщност прекрасно знам точно докъде ще стигна, но това е тема за друг разговор)

    🙂

  7. 7 Andy 25.02.2008 в 21:05

    А къде е сополивото малко дете, въргалящо се под пързалката в кафе със съмнителни субекти и странно спрели коли с мургави пътници?! 😀

  8. 8 batpep 25.02.2008 в 21:15

    хахах – ми точно до малката дама с мазно-мръсно-розовкото яке, дето врещи до спуканата пързалка в дъното, точно до мангите, надули чалга от голфо :mrgreen:

  9. 9 Ани 26.02.2008 в 11:08

    Ти си класик, бате. Един ден ще те четат децата в училище, честна дума. 🙂

  10. 10 batpep 26.02.2008 в 19:05

    хахах, това пък откъде ти дойде на ума!?

  11. 11 deni4ero 28.02.2008 в 00:04

    мнооого приятна разходка 🙂

  12. 12 Мицева 28.02.2008 в 12:33

    Орландо винаги е бил един много екзотичен квартал за мен… Може би защото не съм софиянка… знам ли…
    Винаги ми е било интересно, когато ходим там с мъжа ми (едната му баба там живее) и винаги имам чувството, че ще се изгубя… Забавно е!

  13. 13 batpep 28.02.2008 в 16:45

    хаха – аз пък предпочитам екзотиката на тропическите острови, не орландовската 😀

  14. 14 Мицева 29.02.2008 в 13:34

    Е, като не можем да си позволим тропиците и с Орландо ще трябва да се задоволим! Хихи! 🙂 Поздрави!

  15. 15 Djgeorgie 19.03.2008 в 22:49

    Абе бате, аз отначало като мернах заглавието на поста си помислих, че ще пишеш за Orlando, Florida, USA. 😀 Ама това е доста по-колоритно даже и от USA-ския град.

  16. 16 boykab 21.03.2008 в 17:15

    Човече, ще скъсаш сърцето на някого с тия текстове… Алалем па с тоя… Ти имаш око на Човек. Щото виждаш в картинката и сегашните, и миналите по улицата хора.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2008
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

дари живот!


%d bloggers like this: