балада за прошка

след светлия празник на труженичките, който ми е особено безразличен, дойде друг празник – сирни заговезни. не знам защо, но от малък този празник ми навява асоциации за сиренясало говеждо; както и да е, интересното при него е традицията да си искаме и даваме прошка, да цалуваме ръка на по-старите от нас и да ламкаме (хамкаме, амкаме). също така интересно е, че хора, които не съм виждал от години, ми поискаха прошка; на въпроса какво има да си прощаваме, при положение, че тая година не сме се виждали, респективно никой от нас не е имал възможността да се провини, не получих разумен отговор; карай да върви – добре, че не ме поздравиха за осми март поне.

ще използвам случая да поискам прошка от всички, объркали се да се запознаят с този абсолютно безсмислен блог, използвайки думите на известния нам (отпреди почти 500 години) парижки пройдоха Франсоа Монкорбие (по-популярен с името на настойника си метр Гийом дьо Вийон):

Балада за прошка*

Монаси, плувнали във лой,

и монахини на диета,

кибици, фукльовци безброй,

слугини, знаещи секрета

за свалянето на корсета,

и куртизанки с галещ глас,

и самовлюбени контета –

за прошка моля всички аз.

Жени (и то какви – от сой!)

със напращели деколтета,

мъже, налитащи на бой,

и акробати по гащета,

освирквани и от хлапета,

че ни разсмиват час по час

със глупости на търкалета –

за прошка моля всички аз.

Но не намерил миг покой

сред развилнелите се псета,

от глад претръпнал в студ и зной –

какво му пука на поета!

Бих пръднал (мамка им проклета!)

на техния фасон със бяс,

но като дупката девета –

за прошка моля всички аз.

както винаги – тук присъстващите се изключват, нали знаете!?! да не земе сега пък да се обиди някой :mrgreen:

*преводът е на големия Васил Сотиров

Advertisements

6 Responses to “балада за прошка”


  1. 1 vira111 10.03.2008 в 14:00

    Обаждам се само да ти кажа, че блогът ти не е безсмислен!
    Иначе по темата – какво да добавя. На първо четене на баладата заключих, че това е съдбата на поета. Но не мога да се обоснова.

  2. 2 batpep 10.03.2008 в 17:36

    относно блогът – не съм аз този, който ще определя каквото и да било в тая сфера.

    относно мосю вийон:

    На времето останал верен,
    раздаде своето Вийон:
    като лопата беше черен,
    изстискан бе като лимон
    и нямаше дори подслон
    да завещае на другар –
    без грош под този небосклон
    не доживя да стане стар.

    кък да ти река – който – каквото.
    и така – както дойде.

    та така:)

  3. 3 vira111 10.03.2008 в 18:01

    разбрах те. ако нямаш нищо против да ти отговоря със Съдбата на поета от Поема за щастието на Дамян Дамянов (но да не стане много тъжна тая Прошка):

    Жестока е съдбата на поета!
    Голготата на радостта е тя.
    И той към нея бяга, пада, крета,
    понесъл кръста тежък на света.
    Тежи ли му? – Единствен той знай само.
    Света повдигнал с цял човешки ръст,
    върви той воин, с изкривено рамо,
    и носи към зората своя кръст.
    Щастлив ли е? Нали уж всичко има –
    в ръцете му е този свят голям
    с богатствата си зрими и незрими…
    Какво ги прави щом остане сам?
    Тогаз е страшно! В стаята му влизат
    богати, бедни… Всеки търси стол.
    А той като Христос с едничка риза
    облича, храни всеки бос и гол.
    А богаташът, щом при него влезе,
    го пита първо: „Имаш ли пари?“
    Гладникът търси златната трапеза.
    А той им казва: „Всички сте добри!
    И само аз съм лош… Ала кажете
    какво да сторя само с две ръце?“
    Но хората отвръщат: „Ах, поете,
    ти имаш най-широкото сърце!
    Открий го нам!…“ … Поетът го отваря
    и всички те с обуща влизат там.
    Той бърше с длан чернилката им стара
    и милвайки ги, почернява сам.
    И някой после дръзко му се смее,
    че ходи с криво рамо, че е чер,
    а той си носи кръста и живее,
    и свети с диогеновски фенер.
    Но не за златен паметник, за слава!
    Напразно му приписваме това!
    Във мрамора човек се вкаменява,
    а той не иска каменна глава.
    И ако във живота си безсънен
    с кръвта си напои живота пуст,
    щастливо ще умре с венеца трънен,
    но не като Исус, а като Хус.

  4. 4 mislidumi 10.03.2008 в 19:23

    Пък аз да ти поискам прошка за всичките мои коментари, включително този, ти блогова маймуно такава, ухилена и рошава! 🙂

  5. 5 Orlio 10.03.2008 в 19:28

    Преди около 18-19 години едни приятелчета, тогава все още тинейджъри, направиха една метъл група наречена „Параноя“. Та една от песните им беше точно по този текст. Много яко 😉 Напомни ми за тях и за това, че нямам координатите на нито един от тях вече. Странно нещо е живота мамка му 🙂
    Както и за една друга група „Епизод“ правеха голямо шоу! Сега ги гледам пеят песни по други текстове, които също са страхотни!

  6. 6 Borislav 16.03.2008 в 21:11

    БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
    НА ОБЕСЕНИТЕ

    Човешки братя, подир нас дошли,
    не ни осъждайте със поглед строг,
    че който за нещастник го боли,
    към него милостив ще бъде Бог.
    Пет-шест на брой пред вас висим – жесток
    бе жребият ни: скапа се плътта
    (а беше ни до вчера съкпа тя!),
    на пепел всеки скелет се разпада…
    С насмешка не ровете пепелта –
    молете за душите ни пощада!

    А братът е затуй – да се смили
    (че цар – далеко, а високо – Бог).
    Не ни презирайте, че сме били
    обесени. Във този свят широк
    едва ли има някой без порок.
    Дано синът на Девата света,
    пословичен със свойта доброта,
    да ни спаси от пъклената клада…
    Не ни измъчвайте и след смъртта –
    молете за душите ни пощада!

    Пороят ни изми. Изпепели
    ни зноят. Вече всеки е безок,
    че ни кълваха гарваните зли,
    дордето стане тъмно като в рог.
    Покой не знаем и от трън на глог
    нестихващ вятър (с песен на уста!)
    подмята ни безспир като листа,
    че никой за обесници не страда…
    Не ни корете зарад участта –
    молете за душите ни пощада!

    Исусе, милостив като баща,
    не ни забравяй в свойта доброта,
    защото нас какво ни грее ада…
    Не се гаврете, хора, със смъртта –
    молете за душите ни пощада!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

март 2008
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

дари живот!


%d bloggers like this: