ейй, ухнем!

Божественото дихание

От Васил Сотиров

***

Всичко стана някак си от само себе си. Веднъж навремето се бях почерпил. Ама яко. Много яко. Което ми даде и необходимия кураж да се отправя към къщи. Понеже жената е… да не ви разправям. Страшна работа. Като се прибирам, не гледа часовника, а календара.

Та тръгнах си към семейното огнище, готов за нестинарски танци. Пътьом обаче срещнах кварталния пияница.
Леле, че беше нервен!
Щото беше трезвен.
Викам му съчувствено: „Кво става, брато?“
Пък той – направо му се плаче (от влагата в очите му ми се обади артритът!): „Кво става! Имам само жълти стотинки и за една малка не стигат, мамка му и живот…“
Дожаля ми за човека. Такова дередже наистина и на най-големия враг не се пожелава.
Па се замислих компетентно.
И се сетих своевременно. Пийна ли, жената все ме кара да говоря настрани. Щото, като съм й дъхнел, все едно, че съм я почерпил с две ракии, та и отгоре!
Па му викам аз на кварталния пияница: „Давай, братче, стотинките!“
Даде ги. С видимо отвращение. А аз – у джобчето. И му дъхнах!
Дъхнах му със страшна сила. Кон да беше, щеше да падне. А на него очичките му светнаха.
Леле, колко доволен остана! Даже отиде да се похвали на колегите си.
Така всъщност се почна. Славата ми се разнесе по-бързо и от клюка за фолкпевица. Па като взеха да ми идват на крака всякакви у къщи… Наплив – като опашка през Лукановата зима.
А аз им дъхам най-делово, като още по-делово им прибирам стотинките. Пазарна икономика. Обаче и те доволни, и аз доволен. Пък оборот – да не чуят данъчните!
Жената пък – съвсем задоволена. Изобщо не ми се кара. Не ми вика пияна свиньо, пиленце ми вика. Щото й давам част от парите. И тя – бегом в магазина, насъщния купува.
Даже ми шепне на ушенце: „Браво, пиленце! Ами че то имало хляб в твоето пиене!“
А аз – в интерес на истината – се скъсвам от работа. На никого не отказвам. Дъхам на всекиго.
Което си е право, печеля много добре. И то, представете си, без да вдигам цените. Щото старо търговско правило е, че най се печели от оборот.
Позамогнах се. Дори в центъра на квартала си отворих офис, понеже много не си падам по надомната работа.
Турих и табелка. Работното ми време е от осем до седемнайсет часа.
Всяка сутрин от осем до дванайсет дъхам на бира – махмурлии по туй време бол. А аз така дъхам, че пръски пяна хвърчат и не само на една ръка разстояние!
От дванайсет до тринайсет часа слагам на офиса друга табела – „Приемам стока“! И пия яко. Ама много яко. Абе, зареждам. Щото до седемнайсет часа нема лабаво! – пак трябва да дъхам.
Турих и седмичен график за следобедния си асортимент, ред да има.
В понеделник следобед дъхам на вино.
Във вторник – на ракия.
В сряда и четвъртък – на водка.
В петък дъхам на марково уиски – само за пропаднали баровци.
Но това не е всичко. След седемнайсет часа ходя и дъхам по домовете. Тогава и заплащането е по-голямо. На повикване съм. Звънят ми по джиесема и аз хвърча като бърза помощ. Даже съм по-бърз от линейка. Ама мисля да си туря червена лампа и сирена. Знаете как е в задръстванията.
Най ме радва, че всички се кефят. Никой не прави рекламации. Щото си върша работата съвестно. На някои така им дъхам, че жените им ги гонят от къщи!
Ако ви трябва алкохолен кетъринг – насреща съм. И асортиментът ми богат, и обслужването – културно.
В събота и неделя дъхам по сватби, кръщанета, юбилеи, коктейли… Славата ми се носи навсякъде – викат ме даже в провинцията! Е, па и там живеят хора. И никак не им е леко.
Дъхам, разбира се, и на абитуриентски балове, на абсолвентски балове, а също и при изпращане на новобранци. Ех, хубаво се работи с младите. Обаче внимавам. Гледам да не пратя някого в токсикологията. Макар че при мене няма ментета, всичко ми е сертификатно. Просто внимавам да не предозирам.
Понеже съм милозлив по душа – дъхам и на погребения, и на панихиди. Дето се вика, с мойта комка помен си правят хората.
Как се справям ли? Абе, аз си знам. Но изобщо не се оплаквам.
Важното за мене е, че се чувствам обществено полезен. Даже веднъж месечно дъхам благотворително – за пенсионери и социално слаби. Тогава ми е най-трудно, опашките са най-големи.
Обаче пък съм горд – изпитвам морална удовлетвореност от стореното.
Знаете ли как ми викат хората?
Викат ми Дядо Боже.
Ами да! Нали им вдъхвам… живот.
Но за да насмогна, напоследък си мисля: що пък и аз да не отворя нови работни места?
Така де – ще взема да обявя тия дни един кастинг за ангелчета. Па и по някоя телевизия може да го покажат. Нещо като алкохолен айдъл. Или по-точно: Пий с мен!

Васил Сотиров – визитка

Васил Сотиров е на 61. Роден е в София, завършил е френска гимназия, следвал е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в българското радио, сп. „Карикатура“, Студия за анимационни филми – Бояна, в. „Пардон“, в. „Дума“, в. „Република“. Има около 15 книги с поезия и проза, между които „Лъвовете никога не плачат“, „Да ти излезе номерът“, „Лека кавалерия в подлеза“. Сатирата е любимият му жанр. Лауреат е на наградата „Южна пролет“ за дебют през 1983 г. Наскоро спечели и наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ заедно с Михаил Вешим.

Advertisements

7 Responses to “ейй, ухнем!”


  1. 1 Svetlina 22.03.2008 в 22:56

    Ммммм – кажете къде е кастингът и веднага идвам!

  2. 2 Графът 22.03.2008 в 23:42

    Разкош!
    Имам и перспективна идея: предприятие за бутилирани дъхове. 😀

  3. 3 гравитон 23.03.2008 в 00:39

    Бог си! Те на това му викам изкуство наборе! Да си жив и здрав! Да ни опияняваш все така с перото си, от алкохол нямам нужда!

  4. 4 Богомил Ветров 23.03.2008 в 14:44

    Много добро. Жалко само, че цялата ни литература (качествената) е основана върху сиромахомилството. Последно Пипилота ми даде „Вавилонски хроники“ – яко, но сиромашко!

  5. 5 batpep 23.03.2008 в 18:07

    прав си, баце
    ама каква да ни е литературата, като сите, къде имат нещо в междоушието, са сиромаси. а взор не види по-различни бъднини.

  6. 6 Ивката 24.03.2008 в 19:30

    Силно напомня на Чудомир – леко перо и приятен хумор 🙂

  7. 7 Бу 25.03.2008 в 15:32

    Много свежо 😀


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

март 2008
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

дари живот!


%d bloggers like this: