яйцето

чеки да го довършим, дорде не съм забравил:
***
тия дни всеки си показва яйцата. едни шарени, други лъснати – напрао да се съсипе чиляк.

а ние си бехме у софето, с наште си яйца само – плодът битуваше другаде.

тежко беше. ставаш от една маса с цел да се добереш до друга. е, побродихме напред-назад из страната, има-нема илядо километъра. за масите на мало равнище нема да разправям – беха две, ама па равномерни – кат свейцарски часовник, нали? така изкарахме два деня, ама като юнаците – нищо не можа да ни се опре, на мене поне де (почесвам космата гръд и маалко по-надолце).

ветъро ни отве до едно село – търнак. вече бехме вдетинени и полупияни, все овче. прадедо ни черпи с оная прекрасна кокоша чорба, къде се не ще да й каже рецептата (вероятно – за да не повръщаме) и кифтьета, и нещо кат картофено пюре, и салати и нам си още кво. домашната рикия и виното не броиме.

тъкмо си прокарваме рикията с виното (па и по лъжица кокоша чорба) – те ти го – вуйчо. звъни некакси:

– да не сте мръднали да си одите, преди да съм дошел!! държа!

така и не разбрахме какво държи, ама за мене нема значение. щом е казал – значи е казано.

па и ми беше интересно – ние бяхме говорили предварително, че нема да е с нас, щото щел да бъде другаде. човеко по сравнително неясни причини замина за златоград (казвам сравнително, щото на мене са ми псалутно ясни, ама за други – не), където също по неясни причини се събудили пияни. после, незнайно защо, решили да се опитват да ходят. луди ора.

ходили, ходили и – опаа! – стигнали. по неясни причини това се случило във ферма за щрауси. ония симпатични, големи и деликатни пиленца, които познаваме предимно от притчите.

та: довтаса вуйчото и носи – какво? – яйце! яйцето

1кг380гр ма яйце ти казвам, мойте и двете да ги сбере човек, пак не правят и една пета. викам си – бря, хората какви яйца имат!
после на щраус що му били бавни валсовете.

яйце и яйце взехме яйцето и внимателно – да не му запушим порите – го донесохме в софия. требе да ви признаем, че така и мойте яйца не съм си крепил, ем те немат три милиметра яка черупка.

уредът след неколко деня се сбрахме, с флексо отрезахме яйцето и бабата изметка неколко омлета, като моя беше най-сополив, щото така най го обичам.

оппа яйце и жълтък черупка и ципа

вкусът на яйцето на вуйчето, требе да се отбележи, е спесифичен. яз ного яйца съм изял, щото нали наскоро се ожених, ама такова като на вуйчето не бех ял: по-лекинко е некакво и има странен вкус, нещо като вятър по мокра кожа.

изедохме пет големи омлета, ама то яйце ли е като яйце – не свършва. па жената като се фана, засука мустак, обърса два шамара на диването, запретна ръкав и изметка една тава крем карамел – да има да се яде, па и да се повни.

омлет със сиренце крем карамел

чей да го публикувам това най-сетне, че то дойде следващия великден.

Advertisements

14 Responses to “яйцето”


  1. 1 Brato 13.05.2008 в 20:39

    Страхотно!!!Можехте да поканите и някой приятел, все пак :-/
    p.s ходили се пише “ одили“ :-))))

  2. 2 Ани 13.05.2008 в 21:22

    🙂 Яко…добре че описа, ние дори не знаехме, че сте кльопали яйце от щраус.

    Мустак засукала, а? ха

  3. 3 Ивката 14.05.2008 в 07:44

    това в голямата купа да не би да е кремът карамелЪ? Щото той много нещо такова – разкинатЪ ми се чини?

  4. 4 Michel 14.05.2008 в 10:20

    Ехааа, какво яйце!! 🙂

    Обаче историята, Историята, батпеп, си я разказал божествено! Ако имах твоя стил на разказване, отдавна да съм запретнал ръкави и да съм написал вече първите си два-три романа! 🙂

  5. 5 Бу 14.05.2008 в 14:26

    Охохохо! Браус. Имаш дар, имаш! И слово имаш.

    Аз шти пратя някой ден, ако не забравя, разбира се, от на свекърва ми яйцата. Не са нейно лично производство, де. От декоративни кокошки – ситни такива едни, като на гълъб. Много забавно е тях да боядиса човек. По-добре борят по-големите, там обясниха ми нещо за площ и якост на черупката, което не разбрах. Но, разбира се, за един омлет трябват вместо 3-4 поне едно 8-10 броя.

  6. 6 simplyblue 14.05.2008 в 18:05

    Ивката, таз купа е цели 7см/10см/4см :mrgreen:
    количеството крем-карамел в нея, бе пренесено от едно място на друго – тава, кутия, купа – и това е резултата 😀
    мммм потекоха ми лигите, само като си спомня за тези щраусови вкуснотийки…

    а ко ще рече „разкинатЪ“?

  7. 7 Ивката 15.05.2008 в 00:42

    Ни най-малко не съм искала да обидя производителите. Извинявам се ако се е получило недоразуминие! Разкинат = разпльокан! 😉

  8. 8 simplyblue 15.05.2008 в 07:35

    Разкинат = разпльокан! 😉

    мислех си, че е нещо такова, затова и обясних, че е транспортиран преди да бъде сниман :mrgreen:

  9. 9 batpep 15.05.2008 в 18:23

    требе да отбележим, че нещо там направих, цъкнах напред-назад, та си изтрих коментара.

    не че е голема загуба, ама има протести тука.

    ако некой случайно не го мързи – да се чувства свободен да попълни покъртителната загуба, па било то и по спомени 🙂

    щото мене ноо ме мързи, покъртително напрао :mrgreen:

  10. 10 Svetlina 15.05.2008 в 22:43

    Ами май щеше да ни каниш на щраусови палачинки =)

  11. 11 mindbolt 16.05.2008 в 08:47

    Тука само жени и еколози ли коментират?

  12. 12 batpep 16.05.2008 в 19:40

    ми де да знам. ти, да речем, жена ли си? а еколог (турбоновобългарското е „еколожка“) ли си 😀

    шшегувам се, ефстефстфено.

  13. 13 mindbolt 17.05.2008 в 10:52

    Бе нямам три торби за боклук още, ама и не акам в кошовете за хартия. Толкоз за екологията. А за жените… пак така (усмихь!)


  1. 1 забравени сладки « simplyblue Trackback по 16.05.2008 в 08:16

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

май 2008
П В С Ч П С Н
« Апр   Юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

дари живот!


%d bloggers like this: