при пеци

винаги съм вярвал, че човек требе да пише за онова, което познава най-добре.

ето защо ще пиша за кръчметата.

имам предвид ИСТИНСКИТЕ кръчмета, не ония псевдо-кръчмета, с тежките завеси, трите ката покривки и десетината прибора, където срещу десетки левове можеш да се насладиш на пържола с размер на бебешка буйка и почти същия вкус. тези кръчмета не са за хранене, те за парвенютата са нещо като опашките за старците – място за социални контакти. ще ви разкажа за едно истинско кръчме.


всъщност то не е точно кръчме. „при пеци“ е нещо средно между кръчме и стол. намира се на около двайсетина метра от колелото на трамваите на „хладилника“, между някво лайняно казино и входа на завод „витоша“, на бул. „черни връх“. външно прилича малко нещо на барака. работи в делнични дни откъм 11 докъм 14ч някъде. дорде не се изяде всичко – при пеци от днес за утре няма.

самият пеци е един симпатичен чичка, който е на касата. самата каса представлява панер за хляб, облицован с пилюр, та да не изпадат стинките. зад шубера се мотаят неколко лелки, които готвят, сипват, мият и каквото там още правят.

менюто на пеци е богато. винаги има поне: пет вида разнообразни манджи, три вида чорби, салати, скари, че даже и десерт. за пиене – само безалкохолни и бира. пияндетата тук хич не са на почит.

храненето се извършва на голи дървени маси и пейки. масите са чисти, защото има лелка, която е нещо като басинг – почиства след нахранилия се, но ако въпросният нахранил се земе нещо та се заседи, лелката застава срещу него и започва да го гледа с неприязън. същото се случва и от страна на опашката, наредена пред тезгяха на пеци.

тоалетната е чиста, не вони. на чинията няма седалка, защото предназначението на въпросната тоалетна е само за в краен случай, ако вече не можеш да стискаш. сякви кендзовци и цинцифуции не са добре дошли в „при пеци“.

онзи ден в „при пеци“ срещу 3,10лв. ядох:
1. изключително вкусна супа топчета. супата се сервира в поочукана купичка, но с чинийка отдолу и имаше поне десетина топчета вътре, което си е рекорд, сравнимо с други кръчмета.
2. невероятни кюфтета в бял сос. самата порция е в размер, който напълно би ме удовлетворил (180см/80кг), така че май нещо попреядох, ама беше толкова вкусно, че не можах да не си оближа купата. а се сервира в купа, защото двете кюфтета са обилно поляти с вкусния сос, така че в чиния не се събират.
3. една питка хляб

имаше и пиле по ловджийски, ама порцията беше 3,10лв. имаше и много други неща, които не помня, щото не ги ядох.

мислех да пия една бира, ама след като хапнах лелката дойде да ме гледа лошо, а и опашката беше доста набъбнала, та се отказах.

при пеци е така – `апваш и бегаш🙂

ако си гладен и обичаш вкусните манджи – твоето място е „при пеци“🙂

следващия път ще ви пиша за качествата на шкембе-чорбата в „при ван-ко (има начин!)“

пп

малии, забравил съм да спомена, че този пост го изрових из драфта във връзка с предизвикателството и с кулинарните шедьоври на пипилотками, която очевидно е решила да премине критичната граница от 40кг. телесно тегло:mrgreen:

пипи, внимавай, щото след тази граница СПИРАНЕ НЯМА:mrgreen:

11 Responses to “при пеци”


  1. 1 Графът 13.06.2008 в 12:34

    „Няма коментари“ пишеше най-отдолу на писанието (сега вече няма да пише!😉 ).
    Че как да има – то не е за коментиране, а за проба на място!

  2. 2 deni4ero 13.06.2008 в 13:25

    гле’й ся как ме зариби да правя супа топчета довечера и кюфтета в бял сос … Лош си, бат’пеп, лош сииии😀

  3. 3 Ивката 13.06.2008 в 14:15

    А пък който не успя да обядва само стои пред РС-то и бърше ли бърше потеклите течности от устата😦

  4. 4 batpep 13.06.2008 в 17:54

    девойчета, кат ви гледа батю и двенките сте ми блондинки, а блондинките требе да са стройни, хърбави и развратни. така че – НИКВО ЯДЕНЕ!:mrgreen: (маалии, тя и жената всъщност е блондинка, дано не го прочете това!)

    графе, ще ми поверваш ли, че съм пътувал от орландовци до хладилника с единствената цел да ида да хапна при пеци?

    ама и шкембето при ванко си го бива, ма друг път ще пиша за него, че ся ма мързи

  5. 5 Графът 14.06.2008 в 06:08

    Чакам с нетърпение за шкембето, че много си падам по него!
    В това отношение хич не съм и не искам да ставам европеец.🙂

  6. 6 ruinitall 16.06.2008 в 10:16

    На тази опашка дълго ли се чака?

  7. 7 astilar 17.06.2008 в 21:32

    Не вЕрвам да си пАтувАл толкоз.🙂 Или си тръгнал току след закуска, за да стигнеш овреме за обяд, или си пристигнал влачейки коремче по паважа, ако си потеглил гладен.🙂🙂🙂

  8. 8 batpep 18.06.2008 в 11:26

    хахах
    мани, яз съм си гламав по рождение и лек за това няма открит
    няма открит:)

  9. 9 Svetlina 09.07.2008 в 19:48

    Такааааааааааа. Днес ходих при Пеци. Те такъв таратор мога да ям всеки ден по 4 пъти!!! Ама си е верно и това за бързото приключване с яденето – хапка, пийка, къш. Не че имаше опашка, ма няма нужда да се прекалява със застояването, нали😉

  10. 10 batpep 09.07.2008 в 20:46

    аз бех вчера. пълнени чушки с бял сос.
    и хлебче.
    поезия

  11. 11 pliampalo 19.03.2009 в 13:08

    Класически манджички от соц-столовете започнаха да се разпространяват по доста малки заведенийца напоследък. Това наистина е прекрасно!

    Искам да споделя за още едно такова култово местенце, в самия център на София, което е рай за работещите наоколо гладници.

    Кръчмето, известно ми под кодовото название „Пернишката кръзма“, поради бабките от Перник, които готвят неуморно, е на ъгъла на Шишман с Хаджи Димитър, малко зад опашката на Коня пред Народното събрание, в нещо като трафопост, като входът е откъм Хаджи Димитър.

    Асортиментът на супички и манджички е подобен на описания по-горе, като искам да наблегна на наличието на приказни супи като Пача, Шкембе, Агнешка с дреболийки и прочее. Според мен все хубави неща. Също така поднасят агнешка главичка, ама никога не съм съзирала някой да я похапва на обяд.

    Винаги има по няколко манджички с месо и няколко – без. Така че има за всички вкусове. Също така правят честичко някакъв вид зеленчукова мусака, поднесена с кисело млекце, която е направо чудесна. За тиквичките с чесън – няма какво да говоря.

    Дават бирички, безалк и всякакви други алкохоли, но Десито не е никак доволна ако се заседи някой. Човекопотокът през кръчмето е як.

    Най-култовото обстоятелство е, че като седнеш на масата Деси се появява с т.нар. „Меню за деня“, надраскано на един кочан Сметки от заведение и химикалка. Клиентите си избират и сами записват кой какво иска, брой, цени, а после Деси доставя папкането и пийването (биричката направо можеш да си вземеш от хладилника, стига да я внесеш съвестно в сметката).

    Надявам се да е полезна тази информация и някои читатели да имат възможността да се запознаят с чудната кухня на Пернишката кръчма.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юни 2008
M T W T F S S
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

дари живот!


%d bloggers like this: