по пътя*

Преди време ви разказах за една случка. Оттогава много вода изтече, но това, което ми се случи днес, е камъчето, което обърна колата на моето мълчание.

След въпросната случка сравнително бързо си намерих нова работа, тъй като гладът за относително нормални, кадърни, лоялни (па и скромни) служители във фирмите явно е доста остър. Започнах работа в една огромна, мощна и бързо развиваща се в последните години корпорация. Името й няма да споменавам, защото все още имам да взимам пари оттам, а и едва ли хората, които работят и се хранят от подаянията на въпросната фирма, ще останат очаровани от очакваната реакция относно моята публикация от страна на Борда на Директорите на Този Мастодонтски Холдинг.

Та: Корпорацището ме нае, аз запретнах ръкави и в кратък срок (2 месеца) успях – къде с кадърност, къде с късмет – да направя две сделки за по около 200 000лв. всяка. Очевидно, обаче, на управата на въпросната фирма това й се видя малко и един прекрасен ден тя реши да закрие целия отдел, в който фигурираше и моята скромна личност. Дотук добре – всеки бизнесмен си знае дамара и ако прецени, че нещо не е като хората, има пълното право да го прекрати. Но на моя въпрос АБЕ, А ЗАЩО ИЗОБЩО МЕ НАЕХТЕ? смислен отговор не получих. А преди постъпването си обсъдихме бъдещата ни дейност надълго и нашироко както с ръководителите на проекта, така и с Прокуриста на Величавата Фирма. Очевидно обаче тия живеят Като Птичките – чакат Господ Да Ги Нахрани и не Мислят за Бъдния Ден, камо ли за неугодните Богу.

Както и да е: въпреки притесненията си, че евентуалния ми бъдещ работодател едва ли би бил възхитен от факта, че двумесечната ми работа в такава Епохална Компания е довела до съкращаването на целия отдел, личните ми качества явно свършиха своето, та си намерих нова и, струва ми се, по-перспективна работа в не толкова епохална, но пък значително по-симпатична (поне на пръв поглед) фирма.

Съответната фирма обаче си има и съответните изисквания, които се заех да удовлетворя. Едно от тях е да си извадя свидетелство за съдимост, което при мене не би следвало да е проблем, тъй като съм си софиянец, не съм съден (все още) и самата процедура отнема не повече от десетина минути в Сградата на Епохалния Величествен и Недостижим Районен Съд (на гъза на Радиото, дет се вика). Просто отиваш на едно гише във входното фоайе, пишеш една молбица, даваш си личната карта и свидетелтвото за раждане, плащаш си лептата в помощ на Величавата ни Съдебна Система на касата на нам си коя там лапаческа банка, една леля ти чуква ЕГН-то на компа и – готово!!! Вече е видно, че не си съден от Нейно Величество Темида. Както се досещате – наскоро го отработвах това упражнение.

Да, ама не.**

На входа на Съда има пропуск със строги, но справедливи милицунери. Отваряш си дисагите, представяш лична карта; телефони, ключове и нам си кво слагаш в едно панерче и се предполага, че ако не носиш пищов във въпросните дисаги чичковците милицунери благодушно ще те пропуснат да идеш да оставиш парите за техните заплати на касата.

Преди да стигна до пропуска, висейки на опашката, гледам едно маце. Ама бонбон – натокано, нацъкано и облякано по последно. Вярно, пъпчето й се виждаше под сравнително късата блузка, но пък гледката беше изключително приятна, даже ми се прищя да го цункам. Мацето с объркано изражение на лицето се опитваше да си пробие път през тунела назад към изхода. Добре я огледах, па ми се дощя и да пипна; а и тя очевидно не носеше пистолет.

Дойде и моя ред да мина през аванпоста на съвременното правораздаване. Чинно си разтворих дисагите, приготвих ключове, телефони и всякакви други техники да си ги сложа в панерчето на бдителния чичко милицунер. Отсреща мрачен поглед:

– С къси гащи е забранено влизането в Съда! – отсече строгият, но справедлив чичко.

– Бе вие луди ли сте бе, отивам отсреща до гишето да си вадя свидетелство за съдимост, кво толкоз. Освен това не съм с къси гащи, а с три четвърти, ако не забелязвате – опитвам се да си свърша работата, прескачайки поредния непредвиден проблем аз.

– Има заповед ей там, върви си я прочети.

– Абе, хора…

– Нема да влезеш!! – блещи се страховито срещу мене оня.

– Ей, милицийо, НЕ МИ ГОВОРИ НА ТИ! – не издържах аз, напълно съзнавайки, че в този момент трябва да се обърна, да тръгна след мацето с пъпчето и да измина петнайсетте километра до вкъщи (които в София се изминават за около два часа с кола), да си обуя панталон, отново да измина въпросните петнайсет километра и пак да се наредя на опашката пред Величеството на Съдебната ни Система.

Излязох отвън, отключих си колелото и уморено запалих цигарка. Пред очите ми се разкри истината – пред входа на Съда имаше ТЪЛПА ОТ МЪЖЕ С КЪСИ ГАЩИ И ЖЕНИ С ПЪПЧЕТА И къси ПОЛИ!!! И МИЛИЦУНЕРКИ С ПАНТАЛОНИ!!! Общо над петдесет човека!!!

……………………………………

Е, има и една добра новина – мерките, които Европа ни препоръчва да вземем срешу престъпността, очевидно дават резултат. Със сигурност престъпник, ако е по пъпче или къси гащи, не може да влезе в сградата на съда – милицунера бди!
……………………………………

ПП
Дорде си пушех цигарката и във връзка със специфичния ми начин на мислене ми хрумнаха неколко възможности за преодоляване на неочакваното препятствие:
1. Да събуя и тези гащи, които нося, па да се пробам да вляза.
2. Да помоля вуйчето, дето продава сандвичи на сергията до съда, да ми преотстъпи за няколко минути покривалото, с което се пази по време на дъжд и, плътно закачулен с него, да се опитам да вляза в съда.
3. Да дам на един просяк, който ровеше в кофата наблизо, но с дълги гащи, пеесе стинки и да го помоля той да ми извади свидетелството за съдимост, щото той нема да има проблеми с влизането в съда.
4. Да заведа дело срещу съдебната ни система за дискриминация на верска основа, тъй като спрямо каноните на моята Религия ходенето с дълги гащи и закрито пъпче в 30 градусова жега със сигурност би ме обрекло на вечни мъки адови както сега, така и во век и веков, кажи алелуя..
5………

Прецених, че няма смисъл. Така или иначе – милицията не спи! Има си заповеди тя, Отгоре спуснати; а и директивите от страна на Евросъюза са пределно ясни – БЕЗКОМПРОМИСНА БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА.
И най-вече организираната.

_______

* това е заглавие на един роман от джек керуак, ако се не лъжа, ноо симпатичен хипи

**това пък е епохалния лаф на петко бочаров, много як пич беше този човек

Advertisements

23 Responses to “по пътя*”


  1. 1 Диана 18.06.2008 в 14:38

    Викаш да не тръгвам „по пъпче“ да си вадя свидетелство за съдимост! Последният път, като си вадих, такива мерки нямаше. Явно от тогава е нарастнала заплахата от „разголване“ и са се увеличили мерките срещу нея. А може просто вътре да са сложили много силни климатици – та да не настинеш… 😀 😀

  2. 2 Michel 18.06.2008 в 15:02

    Хм, само да те „осветля“, че ти и в БНБ няма да успееш да влезеш по къси панталони…

    А за съда… Няма какво да кажа… Хората не го уважават, защото всички знаем, как известни и неизвестни престъпници са на свобода заради подкупни съдии или заради неща като „Ама той е герой, как така ще го съдим за убийство??“ и не само… Но виж, Съдът, Великият Ни Съд, иска да го Уважаваме и затова смята, че е неуважително да Го Видим с Къси Панталони… толкова са жалки…

  3. 3 batpep 18.06.2008 в 15:19

    ама не бе, аз не искам да ходя в съда. работа там нямам на този етап. изобщо не искам да чувам за съда, ако може.

    ИСКАМ ПРОСТО ДА МИ ИЗДАДАТ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СЪДИМОСТ, ПА АКО ЩЕ И ОТ ГРАДСКАТА ТОАЛЕТНА ДА МИ ГО ИЗДАДАТ

    в смисъл, че хората, които се явяват пред Съда ако трябва и с рицарски доспехи да се явяват, се ми е тая. аз искам една хартишка, която освен че струва три лева за добър ден, спокойно може да се получи и от едно гише на гарата, примерно. гишето може и в Билетния център да е. или до касата на БАСЕЙНА „сПАРТАК“ – се ми е тая. някъде, където да мога да отида по потник, шорти и джапанки и ДА ИМ ДАМ ШИБАНИТЕ ТРИ ЛЕВА ЗА СМОТАНАТА ИМ ХАРТИШКА и повече да не ги срещам

    а ако съм беден учител-пенсионер, понастоящем клошар, който освен късите си гащи и трите лева в джоба и необходимите документи няма нищо друго?

    а ако утре рекат в съда да се допуска само ако си облечен с фрак, папийонка и цилиндър?

    няма да можеш да докажеш че не си подсъден с всичките му там последствия за твоя живот?

    това е нонсенс.

    капиш?

  4. 4 Ивката 18.06.2008 в 16:35

    В Русенския съд от години е въведено това правило – не мога да се сетя преди колко точно години беше, дори имаше уводен материал в местния вестник, как господата, работещи във въпросната сграда давали назаем панталоните си на познати, а основната идея на статията беше: „къде аджеба стоят тези господа, докато приятелите им си вършат работата и как са облечени?!“ И това не е майтап – да знаеш!

  5. 5 гравитон 18.06.2008 в 22:07

    Па разправяха, че в наш Абсурдистан, закони и правила не се спазвали… Сега кива ли, къде е ключа за бараката?

  6. 6 Муниконтин 19.06.2008 в 00:32

    Интересно, ако отидеш с фрак и цилиндър, дали няма да те върнат, че си в карнавално облекло? 😀

  7. 7 ezikovedi 19.06.2008 в 18:08

    Да ти река, BatPep, това чудо FaceControl, а па и другото – DressCode, не е лишено от смисъл.
    Говеждинята тук е, че ганьовците му ниедни се загрижили за FaceControl и DressCode, щото нямат капацитет – умствен и друг, а също и желание прочее, да се загрижат за по-важните неща. Еееее. Нали им е по-лесно да се заяжда за твоите гащи и на девицата за потничето, отколкото да седне да изучи занаята по довеждането до съд на престъпниците.
    И на милицунера така му е по-лесно, и на цунатите му шефове, и на техните цунати шефове, и на общия им цункващ разни по-висши анатомии босс.

  8. 8 ezikovedi 19.06.2008 в 18:09

    …му е по-лесно…

  9. 9 batpep 19.06.2008 в 20:22

    това, което най-много ме издразни е, че в нашата вмирисана проориенталска държавица нормалният човек непрекъснато трябва да доказва, че е невинен. доста съм бродил и живял по света и там си си невинен по презумпция – до доказване на противното.

    тука си виновен – до доказване на противното.

    и играеш ганкиното по свирката на некви свирчовци, и им шариш кинти, за да докажеш, че си най-обикновен човек.

    а от другата страна престъпниците правят същото – шарят кинти на същата тази власт, за да останат обикновени хора. всички вие знаете, че успяват, пък и с по-малко проблеми от нас, обикновените хора.

    ето това ме дразни, ама ноо яко ме дразни..

    отидох в районния съд, за да си платя за най-обикновена административна услуга, която би трябвало да е общодостъпна, в смисъл – аз съм невинен цял живот и това би трябвало да не е тайна за никого. би трябвало да е публикувана в интернет, ако щете. те държат общодостъпните неща да бъдат тайни, за да могат да ни цицат непрекъснато – нас, невинните и обикновени хора. те разиграват некви техни си театрални постановки, за да си мислим ние, плебса, че са нещо повече от търтеи…

    всъщност би трябвало да има сайт, от който да можеш да изтеглиш тази информация, а не да си обуваш риза и панталон и да ходиш в съда, за да платиш 5лв. + 10% за обслужващата банка за нея.

    ето затова цивилизованият свят ни се смее. и с право. въпреки, че и те не са цъфнали и вързали, но със сигурност са значително по-напред от нас в обществено отношение. толкова са толкова напред, че и срещу тях да тичаме – пак не можем ги стигна

  10. 10 Графът 20.06.2008 в 08:24

    А едно време се възмущавахме, че режат дългите коси!
    Разгеле, за всеки случай – а какъв цвят да е панталона определено ли е?
    …………
    Щях да сложа засмяната муцунка, ама се отказах – хич не е за смях!

  11. 11 simplyblue 20.06.2008 в 09:49

    ндам, историята си има и продължение 🙂 съжалих, че нямах фотоапарат в мен :mrgreen:

    вчера придружихме батето до съда.. т.е. оставихме го там, отидохме да паркираме колата и после лека-полека кръгом да си причакаме татито.
    вървейки се разминахме с мъж и жена (мъжа облечен с тъмна тениска, червеникави летни панталони дълги 7/8-ми или иначе казано една педя над глезена. жената беше облечена с потник и сравнително дълга пола.) чух ги, че коментираха леко облечени хора чакащи наоколо и се засмях вътрешно, макар да не ми беше никак смешно.
    тъкмо стигнахме да входа и татито ни се появи, взел заветният документ срещу скромната сума от 5лв, направихме кръгом и хоп какво да видим: гореспоменатите мъж и жена се бяха шмугнали между две коли и си разменяха дрехите… по точно мъжа си свали тениската, жената я облече, огледа се в отражението на стъклото на близката кола, поопъна я, взе си чантата и тръгна обратно към входа на съда. а мъжът, гордо вдигнал глава, гол до кръста и препасъл чантичка през рамо се отправи в противоположната посока.

    смешно или тъжно, това е. факт.

  12. 12 detlef 21.06.2008 в 05:39

    Чета с огромен интерес блога ти, прочетох за случката и се замислих… Живял съм в Германия няколко години и …какво ли би се случило ако отида с 3/4 панталони в немски съд. Някак си почти съм сигурен, че и там има някакво правило за дрескод, но в същото време съм също така на 100% убеден, че служителите нямаше да ми направят проблем за това. Най-много да ме попитат как могат да ми бъдат полезни… Та за тези комплексирани създания, държащи се по такъв помиярски начин в конкретния съд – е, за такива няма милост. Заслужават да им направиш живота черен ! Кога по дяволите в тази страна чиновниците ще се научат да СЛУГУВАТ?! Че работата е гадна, слабо платена и натоварваща – да, такава е. Но аз или ти или който и да е друг не сме ходили да ги бием по главата да се цанят там. Като не им изнася, да си търсят друга работа, или ?! Това си е техен избор и ако питаш мен, вместо робски да се кланяме на тези разглезени дебили трябва да ги сринеме от жалби и искове. Явно тези твърди кратуни от друго не разбират… Лично аз се радвам на всеки един спечелен иск срещу България в европейски съд. Вярно, че обезщетенията се плащат от нашите данъци, но по-важен е принципът, и аз лично бих отделил и доста по-голяма сума за да натрия носовете на тези надувалки и малко да ги попревъзпитам…

    Баси и дългия пост стана лол 🙂

    Продължавай в същия дух, много ме радва блогът ти !!

  13. 13 batpep 21.06.2008 в 08:36

    благодаря, ама ще те замоля да си влизаш в профила като коментираш, че иначе за да ти прегледам блога трябва да пуксам търсачки и нам си кво, а аз, както сам си се убедил, съм доста мързелив човек :mrgreen:

  14. 14 razmisli 23.06.2008 в 19:02

    Хе хе… Това ми припомни една случка с една позната на влизане в Свети Петър. Това й беше последния ден в Рим и не можеше да си тръгне без да го види. Облечена с къси панталони и тениска, спират я на входа. Не може с неприлично облекло, това е действаща църква. Тя щеше да се разплаче… кой знае кога ще дойде отново в Рим. Няма и време да ходи да се преоблича. Тогава… откопчава панталоните, посмъква ги малко и те стигат под коляното. Тениската прикрива отгоре. Така със събути къси гащи разгледа Свети Петър и не я удари гръм.

    По туристическите сергии наоколо продаваха найлонови еднократни панталони – явно доста туристи си ги купуват в неволя. Чувала съм че и в манастирите в Гърция задължават жените да влизат само с пола и дори раздават такива – не знам дали безплатно.

  15. 15 Милен 27.06.2008 в 16:00

    Мисля, че ще ти е интересно по този повод да видиш, нещо което направих днес: )

    Ето линка: http://mhlegal.eu/bgblog/%D0%B0%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D1%81/

  16. 16 batpep 27.06.2008 в 16:30

    шапка ти свалям. дръж ни в течение 🙂

  17. 17 Милен Христов 19.11.2008 в 13:57

    Съжалавям, че пиша в стар пост, но имам малко новини около сагата за „късите панталони“. Можеш да провериш в линка, който съм дал по-горе 🙂

  18. 18 batpep 20.11.2008 в 09:28

    хубаво е, че все пак нещо се случва тоолкова бързо – та ние все още дори не сме се пенсионирали!

    хвала!

  19. 19 Милен 05.01.2009 в 11:05

    Здравей отново. За съжаление КЗД отхвърли жалбата ми, с което завърших сагата за късите панталони. На този постинг може да видиш и аргументите на самото решение:

    http://mhlegal.eu/bgblog/%D0%B0%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D1%81/

  20. 20 batpep 05.01.2009 в 19:03

    да, ама разбрах, че вече можем да си ходим по къси гащи в съда, за да си пускаме бумагите. едно птиче ми каза.

    така че – успяхме, все пак 🙂

  21. 21 Милен 06.01.2009 в 09:00

    Аз не вярвам, че ще стане това 🙂 Кажи ми на кой документ се позовава „птичето“? 🙂

  22. 22 batpep 06.01.2009 в 14:25

    не бре, просто Председателя Мъдро Отменил Наредбата си 🙂

  23. 23 Милен 06.01.2009 в 21:36

    да де, ама има друга на нейно място – със същия текст 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юни 2008
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

дари живот!


%d bloggers like this: