уй на дядаа..

остаряваме. не остаряваме никак бавно, ако ме питате, ама не питате.

доскоро, карайки си по софийските улици, при гледката на прекрасните полу-голички момета промърморвах: „иих, батюото!“

от известно време наблюдавам, че при същата гледка и в същото разположение, процеждам: „уй, на дядаа!“.
сигурно щото съм улегнал вече, меко казано :-І

причината да седна да щракам по клавишите обаче е съвсем друга:

начи – нема паре. то при нас това си е перманентно, ама сега – ич нема. лябоф много, ама требе и да се яде. а пък ние (по точно – аз) вчера направихме яка бригада в градината на един приятел. яко копане (ама в прекия смисъл). резултатът – сутринта не мога да се разгъна. както се бях сгънал вечерта, така и се събудих. и разгъване нема. обаче и глад ме гони, че снощи освен бирите ядохме само на янка ушите (янка е свинята, чиито уши ядохме, ама буквално; приготвянето им е тема на друг разговор). та с две думи: ГЛАД И НЕМОТИЯ.
позната картинка.
та чудим се ние със Сънцето кви да ги кършим и решихме да не се притесняваме. Тя имала некви стинки, аз зех некви парици назаем, а пък наскоро отворили Кауфланд наблизо. та да идем да го видим какво-що.
у фризеро имаше (още сутринъта проверихме) три свински котлетчета. и малко сиренце. както и половин кисело мляко, дето диването не си го е доизяло. аа – и един морков, както и глава лук. също така: малко мухлясал кашкавал и половин скилидка изсъхнал чесън. и това, общо-взето.
разгледахме ние кауфланда, мноого добро! купихме си кило картофи, брашно, едно-друго.
и си обявихме съревнование: Тя ще прави питка с квото има, пък аз ще сготвя със същото.
и ето какво стана от моя страна:
сипах си чаша бира и се почесах. свих цигарка.
от информацията в нетя разбрах, че никой не може да готви като хората.
„вземи толкова от товаа, сипи онолкова от оноваа, сложи в нам си кво си и печи на наа колко си градуса нам си колко времее..“
бля.
слязох за още бира.

обелих картофки, около пет, мааксимум шест да бяха.

картофи

изчегъртах един по-голямшък морков под течаща вода. обелих глава лук. а също и остатъците от нещо, което най-вероятно е било скилидка пресен чесън.

морков, лук и чесън

остъргах мухлясалия кашкавал. взех бучица сирене.

кашкавал и сирене

всичко това нарязах.

после – поначуках месото и турнах кое малко сол, кое черно пиперче, па и некаква подправка, дето си я имаме. аа – и малко червено пиперче, ей така, от мене.

котлети

после у една купа забърках: сиренето, къде беше останало, остъргания от мухъла кашкавал (нарязан на малки кубчета), половинка почти вкиснало кисело мляко, два гъбени бульона, чубричка. добре щеше да е със сметана, ама нема – само кисело мляко (диването кво ще яде като се върне… на баща си творчеството ще яде, очевидно).

амалгама

пържолите запържих в силно загрят тиган, да му се запечатат соковете вътре.
(начи забелезал съм, че кога е най-жега пием по три литра вода на ден, без да броим бирите. а не пикам ич. това е, щото жегата е запечатила сичките сокове вътре у мене. те така турам яз месото на огъно, да му се запечатат соковете.)
у мазното от месото турих и зеленяша – и на него да му се запечатат соковете. нема да го оставим по-назад от месото, аа маха!

фраснах месото у йената, турнах зеленяша и картофа, залех със сосо, турнах и некоя маслина, разбърках и сега чекаме.

пече ли се, вари ли се – не знам, ама мнооого вкусно мирише!

пп

дочекахме:

УЙ НА ДЯДАА..

14 Responses to “уй на дядаа..”


  1. 1 Svetlina 13.07.2008 в 20:43

    А кое е зеленяш? Да не би да ти е било зелено морковчето?

  2. 2 batpep 13.07.2008 в 21:23

    с непознати дами аз морковчето си не обсъждам!

  3. 3 van444eto 29.07.2008 в 13:13

    Еййййййййй, тамън баш щях да ти вкарам един въпрос…. и забелезах че не говориш с непознати дами…..Аз съм непозната, ама и за дама не минавам…. тааааа…. как да ти стана „Позната“, че и аз имам мноу важен въпрос свързан с горната рецепта – голема интригувка ми се виде….

  4. 4 batpep 29.07.2008 в 13:20

    аа, говоря си, що да не си говоря. даже прекалено често (според някои)🙂

    само морковчето си с непознати не обсъждам!

    хахах, нали го знаеш оня виц за двете циганки, дето вадели моркови..

  5. 5 van444eto 29.07.2008 в 13:36

    Не, бе щото си порезал дамата над мене, та аз затова по-официално…. А и женицата отгоре за това, ОКОЛО морковчето те е питала…. ти па веднага си мислиш разни неща……тц тц тц… Не го знам вица, ама друго ме чопка…. Отде у наш`то село намери вкиснало млеко и мухлЕсал кашкавал…… щото от години се опитвам да си вкисна млекце, да се изкефа на детските спомени, ама….. не стааа….Моя мъж само ме обвинява, че к`вото пипна или изсъхва, или се вкисва, ама….цък….май само ме лъже тоа мошенник….. кажи ся вица…. ама да знаеш че съм расистка и след свекървата, най-мразА циганите…..

  6. 6 batpep 29.07.2008 в 14:20

    дамата не съм порезал, само се избъзиках, ама тя е наше момиче, нема страшно. сигурно се е уплашила да не земем и нея да я сготвим с шпиковка😀

    а млекото, за да ти се вкисне, требе да е истинско или поне – сравнително истинско. стават следните марки (с известни уговорки, но все пак): маркели, родопея, с много уговорки – пършевица.
    НИКОГА ДАНОН!!! А И СЕКВИТЕ МУ ТАМ ПРОИЗВОДНИ – НА БАБА МИ ФУРКАТА, НА ДЕДО МИ НАМ СИ КВО И Т.Н.

    при кашкавалеца работата е сходна – ние употребляваме предимно пършевица, щото обикновено е добре узрял, ама има и други, ей тука в кварталното магазинче найш къв добър е кашкавала, па и сиренцето, от неква мандра зареждат, абсолютно неизвестна, ама продуктите мноого биват.

    а вица как може да не го знаеш бе, по-дърт е от мене:

    две циганки вадят моркови на полето. едната вади морков и вика:
    – ии, глей ма, тоя същия като на мъжо!
    – лелее, стига ма, толко ли му е крив?!??
    – ма не маа, ти луда ли си, ма? толко му е мръсен.

  7. 7 van444eto 29.07.2008 в 15:01

    Абе, ти верно се върза с коментара за вкиселящините…….Егати, рекламата отпра на млекосъздавощопреработващите… А за на „баба ми – дедовия“…. знаем отдавна….
    Мерси за вица…. Знам го, но с картофи…. ти си го преработвай и се сещай за к`во иде реч. Айде, че с жена ти така ме зарибихте с тоя Блог, че от сутринта съм зарязала работата и се опитвам да си довърша моя…..

  8. 8 vilford 06.08.2008 в 15:33

    Oх, на тази „амалгама“ от къде й измисли името. Страшно ме развесели! Но сега не смея да попитам на децата ти – ти ли си им измислял имената и как точно се казват… (хихик!) Да си призная и аз често готвя остатъци в иена или тава. Печалното е, че това са най-сполучливите ми манджи😉

  9. 9 batpep 06.08.2008 в 18:19

    що па да е печално?

    имам едно регистрирано дете, щерка, казва се ния.

    нещо не можах напълно да схванем, ама то нали си е природа..

  10. 10 vilford 06.08.2008 в 19:04

    Мисълта ми беше дали и хората си склонен да кръщаваш с такива странни имена като манджите си. Но с Ния ми затвори устата. Ния, Албена и Боряна са ми любимите женски имена – все стари и типично български. Да ти е живо и здраво момичето! И красиво😉

  11. 11 batpep 07.08.2008 в 11:34

    аа, то това с нията е дълга история, ама да кажа:

    – лежи си бебето под лампата под наклон, ако повърне да се не удави. гледаме я ние с майка й, майката съсипана от раждането, пет човека й шият раните, пък аз три деня не спал, присъствал на раждане мъж, сдухан отсекъде. както и да е.
    та седим си ние и гледаме пъшкулчето. то по принцип яна требеше да се нарече. дохтурката, след като си попълни хартишките, които дохтурите си попълват, запита:

    – и така: как ще се казва дъщеря ви?

    ние се спогледахме. попитах:

    – Сънце, на тебе това.. ъъ .. дете – прилича ли ти на Яна?

    сънцето погледна през раменете и ръцете на хората, които се опитваха да й зашият гениталиите и да спрат кръвотока, па рече:

    – абе не ного.

    – а кво ще кажеш за Ния?

    – Ния по-става.

    та така. имаме си една ния, бог да ни е на помощ🙂 аз по същия начин и барки го кръстих, бог да го прости – просто наблюдаваш съществото и му даваш име. това е древна практика, говори страшно много за хората, които дават имена.

    но това е дълга тема

  12. 12 simplyblue 07.08.2008 в 14:31

    аз само да допълня, че от горе написаното излиза, че името ния ни е хрумнало на момента. не. то беше нещо като втори вариант, бяхме мислили имена и най ни допадаха яна и ния, яна водеше в проценти.. НО ясно е, че всъщност се роди ния😀

  13. 13 Michel 07.08.2008 в 14:53

    Хубава история!🙂

    Пък Ния определено си е Ния (а Барки си беше Барки), тук няма две мнения🙂 (ps добре че не я кръстихте Яна, хехе)


  1. 1 “короната на готвачката” « simplyblue Trackback по 13.07.2008 в 16:24

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юли 2008
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

дари живот!


%d bloggers like this: