`талянците и копчетата

Наскоро отново се замислих (ти пак ли мислиш бе, кестен!) за фундаменталните истини относно нашето битие.

Майк Рам се запритеснявал за копчетата на асансьорите. Пък моя милост, поради спецификата на мисловната си насоченост, се запритесни за копчетата в нуж(д)ниците ни.

Ето: влизаш, значи, в някакъв нуждник. По нужда, ефстефстфено, за кво иначе да влизаш там. Нуждите могат да бъдат най-разнообразни:

1. Малки – тук спадат нуждите от изчишкване, миене на ръце, изплакване на нещо си, издухване на нос, открадване на малко тоалетна хартия, изстискване на пъпка пред огледалото, просто оглеждане във въпросното огледало, зализване на прическата тип „Тото Кутуньо“, оправяне на статуса на облеклото тип „Серджо Леоне“, просто проверка на статуса на съответния нуждник и т.н.

2. Големи – тук са нуждите от разтоварване на самосвала, инжекцийка (за дрогите), пийване на глътка алкохол (за алкохолетата), изпушване на една или дори половин цигарка (за сградите, в които е забранено пушенето), онаниране/мастурбация (в зависимост от пола и при наличие на причина) и т.н.

3. Други – тук имам предвид ред специфични нужди, които зависят от психиката на самия нуждаещ се. Аз например често кисна в нуждника, защото имам нужда да остана за няколко минути сам. Ей такива неща влизат в тази категория, всеки да си допълни каквото там му е на сърцето.

Но: независимо от нуждата, която те е довела във въпросния нуждник, ти така или иначе вече си вътре и си удовлетворил по някакъв начин нуждата си. Има два варианта – 1. просто си излизаш и 2. опитваш се да прикриеш следите от посещението си и после излизаш. При първия вариант няма проблем – излизаш и това е. При втория обаче изникват трудности – прикриването на следи обикновено е свързано с измиване на ред неща, изхвърляне на други, аерация, иригация и т.н.

Но нека използваме прост пример: влязъл си в нуждника по фекална причина и си твърде добре възпитан, за да си тръгнеш ей така. Необходимо е да заличиш следите, което изисква да пуснеш вентилацията и да си измиеш супника или клекалото (в зависимост от типа нуждник). И какво? – отново затруднения. Айде – ако въпросният нуждник е с автоматично включване на вентилацията и казанче с връвчица – лесно. Дърпаш връвчицата колкото пъти там е необходимо и готово. Обаче ако нуждникът е снабден със съвременни технологии за пестене на ресурси и енергия? А?

Бедите те дебнат една след друга – кранчето на мивката е с батерия, чиято ръчка трябва да въртиш насам-натам, дорде не си докараш достойна за употреба температура на водата . Почва се едно лудо връткане насам-нататък, а бойлера (примерно) все не ти дава необходимото. Накрая, вбесен, ти заебаваш всичко и се опитваш поне да си измиеш фекалните остатъци по супника/клекалото. Да, ама там има две копчета, при това вградени като две части от едно цяло. На едното пише 1/2, на другото обикновено не пише нищо. Ти натискаш това с 1/2 и потича водичка колкото за бог да прости. Търпеливо изчакваш казанчето да се напълни наново и натискаш другото, по-голямото копче. Водата отново потича, този път по-сериозно, обаче дорде се наведеш да вземеш четката за забърсване на супници, тя вече изтекла. Отново изчакваш да се напълни казанчето и, вече снабден с ноу хау и полузадушен от собствените си ухания, прикриваш следите си. Сериозно припотен, но с достойнство и гордост, се оттегляш от полесражението.

Имам един приятел, който е управител на един обект, част от голяма търговска верига. Та той разправяше, че кви ли не системи за пестене на ресурси са използвали в нуждниците си – всичко било напразно, а и доста скъпо. Накрая турили една лелка с кофа, парцал и двеста лева заплата да брише и по едно най-обикновено кранче с врътка на всеки супник – за тия, които все пак искат да си прикриват следите по някакъв начин.

Те ей затва са големи `талянците – яз като бех еднаж у Италията, найш у къф кинеф бех – никъде немаше ни едно копче. Пикаш и водата после сама се пуска като си тръгнеш. Тураш ръцете под чушмъта – тече вода. Махаш ги – водата спира. Нема копчета, нема ръчки, нема нищо. `Талянци ти казвам.

А па у къкъф градски кинеф бех… Начи пускаш си там едно евро и врата се отвара. А вътре нема едно копче. Яз свърших, па не моем си пуснем водата. Гледах, въртех се – нема. А Пацо отвънка и той напира, зор му е и на него, на човеко. Отварам вратата и викам: „Паце, не знам къде да си пуснем водата бре, човек“. А оня – „Излизай че се изтървах, бе, заеби я тая вода“. Обаче и Пацо и той не можа да пусне водата, нищо че е ендженер. А супнико почти прелива. Срам, не срам – тръгнахме си без да забришеме. После разбрахме, че ако бех излезнал, ама така – да затворим вратата – Пацо е щел да влезе вътре на чисто и проветрено, автоматично ставало некак си. Е да, ама тогава и Пацо требеше да пусне едно евро, та да му се отвори вратата и на него. Демек щехме да се набутаме с още едно евро, чактисваш ли?

Абе тия `талянци ептен за будали ни земаха, техната мама `талянска. Ние доматете да не ги едеме с колците!

Advertisements

5 Responses to “`талянците и копчетата”


  1. 1 scanman 24.07.2008 в 14:49

    тъй, амчи как, ми – идно йевро йе туй ни йе на питйела гребина, че и по екологично някак. С идин куршум два зайека дйет са вика.

    А като каза за Пацо, че бил ендженер се сетих за лафа – като се знам какъв съм ендженер ме е страх да отидем на лекар. Офф много ми е мъчно с основно образование, ама кво да прайш… съдба

  2. 2 Графът 24.07.2008 в 16:50

    Напред върви светът, batpep, не се почесва!
    Скоро: изтъпанчваш се пред вратата на нужника, нещо те огледа през една дупчица, примига, примига, па току ти рекне на всички световни и други наречия „Бегай у храстите!”. Щото, нали, у джобчето едно евро таквоз… 😉
    Разгеле стана дума – а бе, това на нужника защо най-напред почнаха да му викат клозет, пък после тоалетна?

  3. 3 Майк Рам 24.07.2008 в 18:19

    Навремето, като бях малък се разправяше една история за Япония. Не помня дали беше виц или градска легенда, прикрита като „истински случай“, но мълвата твърдеше, че японците са разработили хапче, което като го глътнеш преди ядене, създава в стомаха ти едно малко найлонова пликче и на изхода екскрементът ти излиза пакетиран – хем чисто, хем не мирише. Абе, японска му работа! 🙂

  4. 4 batpep 25.07.2008 в 07:13

    хаха, майк, това беше виц 🙂 само не знам кво бърникат тия из уърдпреса, та тука излизат некви странни шрифтове, а прикачения към твоята публикация линк не се показва.
    графе, светът ич не се мае, те виж ги кенийците, на тех ич им не требат нуждници, они ни пият, ни ядат.
    а доколкото филологическата ми култура подсказва (щото сега немам време да се ровя) нуждник си е чисто българска дума, клозет е с угро-фински корен, но идва през немски при нас, кенеф е от арабски през турски, а тоалетна си е латински през френски и английски. надявам се да си разбрал нещо, щото наистина нямам време, ай доскоро:)

  5. 5 Графът 25.07.2008 в 07:29

    batpep, кенийците скоро ще ги гоним – те вече си строят „идеалния свят“! 🙂
    Това за думите си го знам. Ама как да го разбирам – че от нашенци сме станали по някое време угрофинци, па и немци, арабци и турци? За сегашното ми е ясно – нали ставаме на европейци. 😀


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юли 2008
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

дари живот!


%d bloggers like this: