селякът

тази публикация е провокирана от ред коментари на един варненски колега по време на обиколките ни из софийските улици тази седмица.

на тези, които ще се засегнат по някакъв начин от нея не смятам да поднасям каквито и да било извинения – да си стоят засегнати в ъгъла и да се чувстват абсолютно свободни да ме мразят – без туй чувствата ни са взаимни.

***************************

предисловие

преди много години дедите ми са имали къща около площад св. неделя. с идването на народната власт къщата била иззета, по-точно дедите ми били принудени да я продадат на въпросната власт, която вимето на народа на нейното място построила грозна кооперация. в тази кооперация дедите ми милостиво получили от същата тази власт апартамент, в който взех, че се родих аз. останалите апартаменти в кооперацията властта великодушно раздала на свои верни хора, придошли от всички краища на страната с цел построяване на ново общество.

кратко казано: потомък съм на софийски селяни, израсъл сред най-разнообразни други селяни.

още когато бях дете кооперацията ни беше стара. освен това селяните-съседи редовно си печаха чушките на тенекия в задния двор, но ги белеха в мивките си и изхвърляха люспите в канала. това предизвикваше запушване на каналите, така че канализацията в сградата редовно бълваше люспи от чушки, лайна и каквото там се сетите. те варяха и буркани на същите тези тенекии, така че за вонята на вкиснало зеле, сплути плодове, бомбирали бурканье и нещо пържено по стълбищата изобщо да не говорим.

както и да е.

по едно време в семейството ми настана як мор – за две-три години от 9 човека обитатели на родното ми място останахме двама – аз и брато.

по едно време се намери некакъв ненормалник (италиански строителен магнат с любовница българска селянка), който ни стовари една чанта истински пари и купи апартамента ни в лайняната кооперация в идеалния център. ето как ние с брато, а и всички останали наследници, се сдобихме с имоти на различни места из града и се разпиляхме окончателно.

аз си купих апартамент далеч от центъра, в старата овча купел. оказа се, че блокът е пълен със селяни – автохтонно население. когато един от автохтонните ме попита „абе, уй сплескан, ти па откъде се довлече тука“ разбрах, че разликата между вълчедръмските, добричките, пернишките, сливенските, врачанските…. и софийските селяни е = 0

**************************

сега по темата:

глава 1: класифициране и таргетиране на „изследването“

ако някой очаква сериозно, задълбочено и нАучно издържано изследване на феномена – веднага да се прехвърли другаде. този блог преследва различни цели, поради което е публичен. аз селяци познавам много, което не е чудно, предполагам – работата ми е свързана с мноого контакти с най-различни индивиди в най-различни точки из страната ни, както и в софия. ето защо, за целта на това изследване, е необходимо да ги разделим на видове.

1.1. първият вид е селякът от селски тип, така да се каже. социалната ми ограниченост не позволява да познавам издъно този тип. ето защо той няма да бъде обект на това изследване. само ще наметкам идеи за някой, който е спец:

1.1.1. работягата – това е човекът с нацепените пръсти и напуканите длани; селякът, който става преди съмване и ляга по мръкнало. почива колкото да си свие цигарка от парче вестник. вечер пие по една рикия с домат. и сол.

1.1.2. тарикатът – това е човекът, който се върти като пумпал и се чуди как и къде да направи далаверата. в тази група има и работяги, но има и некои други, които ще срещнем по-нататък. иначе непрекъснато сбира неща, от които може да се вари рикия.

1.1.3. мързеливецът – той дреме под асмата и се къхъри, че е беден, неразбран и низвергнат. основно занимание – сбиране на разни неща, от които вари рикия.

1.1.4. романтикът – този пък дири иманета, рови се в стари „архиви“, бди кога под звездите ще се види пламъче в полето, което е ясен признак за закопаното имане отдолу. в останалото време сбира неща, от които може да се вари рикия.

1.1.5. хайманата – има всички качества на изброените по-горе, но е неразбран в обществото и дири реализация. зарязал е задълженията си и мечтае за друг живот. семейството му мре от глад, но човекът има цели, които търси начин да достигне. до гуша му е дошло от домашна рикия.

ай стига ви толкова

1.2. вторият вид, който познавам издъно, е селякът от градски тип. някой може би ще се заяде, че това определение не е вярно, въпросното същество би било по-удачно да се нарече гражданин от селски тип. всъщност тази терминологична двойнственост не ме притеснява ни най-малко, тъй като означава едно и също нещо. но за да не спорим предлагам да го наречем гиздар.

– защо пък гиздар – ще речете.

ако издържите да прочетете цялата ми публикация, ще разберете.

(следва: глава 2 – гиздарят)

12 Responses to “селякът”


  1. 1 astilar 06.09.2008 в 19:36

    И ти без да се обиждаш, ама си пропуснал селякът, който решил, че столицата му е прекалено селска, за да живее в нея.
    Очаквам глава 2🙂

  2. 2 mislidumi 06.09.2008 в 19:54

    йес, аз чакам с нетърпение следващата част. Какъв прозорлив народопсихологически обзор!

  3. 3 kanew 06.09.2008 в 21:30

    В първия вид бих добавил хитреца-тип Авдрешко

  4. 4 deni4ero 07.09.2008 в 00:29

    че аз не виждам нищо обидно – ‘сички сме си селянчета🙂

  5. 5 гравитон 07.09.2008 в 07:37

    Работяга,тарикат, мързеливец,романтик и хаймана – има ги и гражданя! ЦИЛИВИЛИЗАЦИОН май долавям в този обертон?

  6. 6 batpep 07.09.2008 в 10:15

    благодаря за коментарите, ама отговарям на всички общо, щото се стягаме за тежка сватба, макяаа, та ни е заето малко а и не знам кога ще успея да довърша този… ъъ.. труд🙂

    досега само загрявах и съм писал за неща, които не разбирам много-много. на вас разчитам да ги допълвате и доразвивате🙂

    когато намеря време да седна и да разчопкам гиздарите, тогава ще обсъдим детайлите, става ли🙂

    гравитон: тези видове селяци СА гражданя, доколкото гражданята са селяци, поне в огромното си мнозинство. от стотиците ми познати в моя град познавам… ъъ.. седем човека, които са дотолкова граждани, че си нямат село, дето да идат да отморят, имат си само своя град. в тази бройка влизам и аз, значи още шест човека. истината е, че ние сме толкова пренебрежимо малко, че математически погледнато, клоним към нула. ето защо категорията „граждани“ няма да бъде обект на това.. ъъ.. изследване, тъй като тя практически не съществува🙂
    астилар: да, и аз познавам хора, които искат да се махнат от софия. дали са селяци или не – не съм се замислял, по-скоро не, или поне не са гиздари със сигурност. колегите ми от варна, например, като дойдат тука в командировка бачкат почти денонощно, на ръба на физическите си възможности, само и само по-бързо да си свършат задачата и да запалят гумите обратно към варна. имам приятел сливналия, който отказа висок мениджърски пост в голяма фирма и си се върна в сливен, защото градът ни го изцежда и депресира, и му се гади само като трябва да излезе от офиса. и шестимата гражданя, които познавам (т.е. и седмината) си продадохме имотите в центъра на града и се изнесохме кой в полите на витоша, кой в полите на люлин, кой в божурище… следващата стъпка вероятно ще е да се изнесем още по-далече, знам ли.

    такива ми ти работи🙂

    ай, че сме на руска сватба

  7. 7 гравитон 07.09.2008 в 16:10

    Аха, значи като си изкараш втората глава ще разберем става ли! За сега, весела сватба и за многая лета на млодженците! И дано не сте на сватба с чаепиене, щото и такива сватби са ме карали да правя во лето 1985-то горбачово. Ма то не беше нито у град, нито у село, а у посолек!
    А иначе, я си мислим, дека сите сме си по Конституция граждани на Република България и Европейскийот союз!
    Аде, со здраве!

  8. 8 deni4ero 09.09.2008 в 00:19

    тъй като съм лоша тази седмица, аз, гражданчето до мозъка на костите си, ще каже за още един вид селяк – тоя, дето си паркира колата до прозореца ми, музика му гърма с люто-бясна чалга, слиза и затваря врата със замах и зачезва за неопределено време в най-неодходящото време от денонощието… биййййп (сещай се кво значи бийп-а) ей такива ми иде да ги обезкосмя косъм по косъм …

  9. 9 simplyblue 10.09.2008 в 07:51

    ако успееш да хванеш някой такъв, свиркай, ще донеса пинсета:mrgreen:


  1. 1 селякът 2 - гиздарят « batpep Trackback по 10.09.2008 в 11:53
  2. 2 molif | bg » Диагноза: Софиянец Trackback по 10.09.2008 в 14:23
  3. 3 селякът 3 - гиздарят. поведенчески модел « batpep Trackback по 14.09.2008 в 11:43

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

септември 2008
M T W T F S S
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

дари живот!


%d bloggers like this: