почти селско

тука некои се опитаха да ме изкарат голем гражданин, та да ви рапраям тия неколко дни какво ни се случи:

първо – изпоразболяхме се, аз и диването де, мамата беше добре, да чукна на дриво (или дръво?). верно, немаме си село, ама пък тъща ми и тъста по некое време през житейския си път се сдобили с клисаво местенце в лоното на балкана, току има-няма 50км. от софето, та бяха така добри да ни поканят на гости в чудната хижичка. нахлузихме дебели плетени чорапи, обухме гумени галоши, дишахме, спахме, ядохме, слушахме вятъра и шушненето на дъбравата и скърцането на хижичката, а диването научи що е това шипка и какъв е нейния цвят. освен това си намери вълшебна пръчка и разбра, че храсталаците имат бодли, от които има ох. мамата спа, яде и мрънка, както се и полага на една мама🙂

а язе:

за първи път в живота си участвах в магията Варене на Рикия. работил съм за голяма вино-ракио-производствена фирма, ама там го няма тоя чар – да изсипеш чувалете с грозге у машинката за смачкване, да се оклепаш до уши с лепкавия сок, да въртиш ръчката на ръка, да завиеш джибрите с черга като малко бебе, да дебнеш захарността, че да втаса убаво и да е читава рикията. на другия ден да се чудиш защо няма винарки, те по принцип така бързо се зараждат от нищото, а сега – няма, една-две-триста само.

за първи път в живота си пекох Чушки на Циганска печка. дървата си нацепих сам, не ми е сефте, даже не си отсякох крайник – майстор на спорта просто :-)  с циганка още не съм спал, немам и намерение, ама двете години у казармата явно дават своето – нищо че беха сурави дривата, запалих само с три листа вестник и една клечка кибрит. абе – майстор на спорта, кво да ви разпраям на вас, невежите🙂

а самото печене на чушки на циганска печка е… някакъв вид медитация, според мене. изключително красиво, сложно и концентриращо действие. всяка една чушка има своята индивидуалност и, за да я опечеш добре, е необходима пределна концентрация. една чушка – крива натака, другата – на онака. от едната страна печката пече яко, а от другата – не чак толкова. кожата на една от чушките се спукала, ако не вземеш мерки сокът ще изтече и чушката ще изсъхне. друга чушка пък цвърчи, подскача и се върти като изоглавена. не че я виня – то и мене да ме турнат на циганската печка отгоре и аз ще цвърча и ще се пробам да бегам – ама озаптяването и вкарването в правия път на такива елементи си е трудна работа.

много съм горд, а и тъщата ма пофали, каза че като за първи път е повече от добре🙂 тя по принцип си ме четка, така че не й вярвам много-много, но е факт, че изядохме половината от чушките без изопше да ни мигне окото, ей така – с олийце, оцет, магданоз, чесън и сол. и хлеб, да си топиме в чудния сок🙂

аа, без малко да забравя – и с домашна гроздова рикика, че яз плодовата ного не я тачим, па джанковицата ич и не накусвам даже.

а наздраве!

11 Responses to “почти селско”


  1. 2 xunap 23.09.2008 в 15:07

    Абе софеанец, не си врил ракия ти. Само си мачкал грозгьето. За вино. Пък за чушките някой роден селски гений е изобетил чушкопек. Само дето е на ток.🙂
    Аз да ти се пофала не малко пъти съм врил рикия. И като бех малък ме вкарваха в големия казан на ракиджийницата, та с една лопата с къса дръжка изривах останалите от предното варене джибри. От тогава някъде не барам домашна ракия.🙂 Значи у наше село на домошарката не й махат първака, и става здрава коресилиновица с метил.
    Айде, живи и здрав!
    Христо

  2. 3 batpep 23.09.2008 в 18:37

    аа, варих яз, от старите джибри, мъ мъ мързя да разпраям🙂

    а домашнярката, по принцип, освен за разтривка – за друго не стаа. но и заводете напоследък се осират.. в последно време освен белата на славянци и бургаската (уж мускатова) – нема нищо за пиенье, напрао си е смех, кръв и сополе.

  3. 4 simplyblue 23.09.2008 в 18:59

    хихихи

    само дето си пропуснал да споменеш за „имаме ме пушки, имаме ме пушки „…. и начина по който диването имитираше, че язди конче (вълшебната пръчка) леко приклекнала..:mrgreen:

  4. 5 Svetlina 23.09.2008 в 19:06

    У! Така да ми съсипеш гроздето!
    Оздравя ли малкото диваче поне?

  5. 6 гравитон 23.09.2008 в 23:24

    Как ти даде сърце бе batpep? Таквиз тежки думи да издумаш „… а домашнярката, по принцип, освен за разтривка – за друго не стаа…“ То не стига, че еврочиновниците са заядат , ами и ти! Срамота! Да земиш да зарежиш купечките върлу люти ракии – 22 града, па като истински българин да си минеш на двойно препечена грозданка,сливова, праскова, малинова,кайсиева, пъпешова, черничева и т.н., ма да е поне 52-3 града. Като я погледнеш – да ти напълни окото с бистрота и цвят кехлибарен; като я помиришеш – да та омае с аромат на зрял плод и грозде; като се чукнете с чашите – да запее,като медно звънче на агънце; като я вкусиш – да ти се услади, като на млада булка след брачната нощ; като я пийнеш – да та парне отвътре, че кръвта ти да заври, като на млад бик пред юница! … Ма кв`о ти хортувам, практика и тренинг ти требе! Ха наздраве на всинца!

  6. 7 Ивката 24.09.2008 в 18:04

    Бат`Пеп, ва наше село й казват „ирикийка“. Виж само как благичко звучи. И ирикийката си е такава благичка… мммммм… ха наздраве!🙂

  7. 8 batpep 25.09.2008 в 08:55

    лелее, какво ме овикахте бре, повече нищо нема да ви разправям, че си пием рикиката и че си мезим, и така!

    хаха, сетих се за бат кирчо, съдържателят на една от кръчмите до рилския манастир, оная над реката дето е. та бат ви кирчо си прави рикика, ама с ного мерак, вещина и любов. не я продава, щото тя е толкова гласена, че требе да струва колкото тежината й в злато. затова кирчо само си я пиеше, понякога черпеше ако е много на кеф, а понякога, съвсем рядко и на хора, които са му мноого симпатични – подаряваше по едно лимонадено шишенце от нея. пък аз тогава продавах ракии и вина, произведени от голяма и елитна винарска компания, та веднъж решихме да седнем на ..ъъ.. дегустация, така да се каже.

    но това е дълга история..

  8. 9 mislidumi 25.09.2008 в 10:30

    aha, aha,
    гледам тук нещо за чушката🙂 пардон, за душата. То все тая де.

  9. 10 гравитон 25.09.2008 в 20:12

    batpep, като човек с доказан опит в алкохолния бизнес, ще рече и с връзки в него, сложи едно рамо да се уредим като дегустатор с материали на клиена Влезни ми в положение молим те, че ме съкратиха от пазач на училище.Ще почерпя с медовина! Знам да я правя.

  10. 11 scanman 26.09.2008 в 00:51

    Как ти се не сванаа птъстите да напишеш теквиа богохулства за домашната, ама ти не си виновен оти кой знае що си пил оти малко останаа професионалистите дека знаат да пекат ракия – ракия се пече, а се не вари – вари се чорба, примерно. Оно не значи че ако некой има казан, па бил той и ръждесал знае да пече ракия – знае да дестилира алкохол за разстривки къде викаш. Като един път едно младо ми се оплаква от една италянска ракия че му била много парфюмирана, оти не е мирисало мускат – езико му е изгорел от фалшиво пиене,
    мани мани – трагедия дет се вика.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

септември 2008
M T W T F S S
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

дари живот!


%d bloggers like this: