по-добрият град 2

вчера се върнах от командировка в по-добрия град. на връщане през целия път си тананиках култовото парче на „гУмънитьЕ глъвЭ“:

нии сме от варна

и хубав е градЪ…

ми хубав е. чист. малко попрезастроен, ама в сравнение със софето си е приказка. жените са все така хубави и натокани, както и преобладаващи. изненадаха ме гъзетата – всички ходеха с прически нещо подобно като да са си намазали косите с мед, след което буйно са спали около два дена и не са се ресали после. освен това не си барат топките като софийските си колеги, а просто гледат мрачно и мъжествено в сенките на качулките на марковите си суитшърти – очевидно нивото на хигиена при варненските гъзета е по-високо от това на софийските. видяхме и коледната украса в центъра. страхотна е – празнична и красива и в същото време – семпла. нищо общо със софийската, която освен че я нямаше там, където имаше някаква, тя беше грозна, първобитна и пошла (имам предвид ходещите човечета и „балънтаинс – весела коледа“), която по-скоро подтиска човека, отколкото да го радва. само моловете малко ми дойдоха в повече, очевидно тимаджиите са решили да капитализират в молове голяма част от авоарите си 🙂

ще споделя и впечатленията си от две кръчмета, които спорадично посетихме в търсене на вкусна храна и маркова ракия.

първата вечер се завряхме в „чучура“, защото беше претъпкано и опитът ми на скитник ми нашепна, че не е зле в чужд град да се доверим на опита на местните. намира се на стотина метра от театъра, в един сокак досами фонтана. кръчмето не е лошо, тип битова кръчма с чанове, ямурлуци, колела, кратуни и секакви там хурчести пособия по стените. скарата се прави пред очите ти в пастта на камината, над която виси гега със сурови наденици, което допълнително дразни прегладнелия скитник. за съжаление качеството както на скарата, така и на салатите не беше на нивото на визията, нито пък на цените. освен това кръчмето е много мъничко, десетина маси може би, което бе причината плътно да се усмърдим на цигарен дим, както и на кюфтета, пържоли и наденици. кенефът не съм посетил, тъй като ррезко ми се приспа и побързах да се върна в хотела преди да ми е пльоснала главата в чинията.

общо-взето съм доволен – нямаше чалга, почти през цялата вечер музиката беше стари македонски, по едно време я смениха с джаз-фолк композиции на ибряма. само дето до гуша ми е дошло от този тип битови кръчми стил „банско“ – имам чувството, че в българия те са стотици хиляди, буквално на всеки ъгъл.

втората вечер бях толкова изтощен от дълъг път, тежки разговори, хъркането на колегата, с който сме в една стая и шумния климатик в хотелчето (интересно – колегата беше изтощен от същите тези неща 🙂 ), че вместо да правя тегели из града реших да хапна нещо някъде наблизо и като всеки стандартен пенсионер да си лягам да спя. и като потвърждение на старата ми максима „който нищо не търси – намира!“ (батпеп, събрани съчинения, т.II, стр.4), се натъкнах на най-удивителното място в света!

начи, тръгнах по владислав варненчик да търся клон на уникредит булбанк, щото предната вечер в „чучура“ ми прибраха по-голямата част от командировъчните. намерих клон, но банкоматът не работеше, а момите вътре ме уведомиха, че най-добре е да ида да си изтегля от друг банкомат, щото ако съм си бил изтеглел от сметката при тях щели да ми удържат доста по-голям комисион, отколкото ако ползвам услугите на друга банка. озадачен, тръгнах надолу към катедралата. надлежно подминах няколко лъскави заведения, в които единствените клиенти бяха хубавки полу-заспали сервитьорки, които с празен поглед наблюдаваха трафика по булеварда. по едно време стигнах до едно павилионче, където продаваха пица на парче и разни други пърженяци и дорде се чудех дали да не се набухам с глетави теста и да ходя да лягам, забелязах една табела, на която пишеше „българска кухня“. под табелата имаше врата, след която започваха стълби, които водеха надолу, към мазетата на сградата. що па да не вляза – рекох си – поне да я видя тая закусвалня ква е.

слизам долу и виждам доста голяма закусвалня, в която – о, небеса! – не се пушеше! (трябва да отбележа, че аз съм активен пушач, но ми е изключително неприятно да ми смърди на цигари, докато се храня). има двайсетина лъскави дървени маси, заобиколени с доста прилични на вид тапицирани столове, шубер с манджи и каса. в единия ъгъл сепаре с надпис „одая“, до него място за оркестър и дансинг. позачуден, отидох до шубера. манджите подредени под табела с надпис „гостбница“ или нещо такова, десертите в хладилник с надпис „шекерница“ или нещо такова, над касата табела с надпис „паралийница“. да не изпадам в подробности – за 3.30лв. ядох: чудесно приготвена супа топчета, огромна и много вкусна месна сарма с кисело зеле, обилно полята с бял сос ала бешемел (също сравнително вкусен) и прясно хлебче. понеже ме хвана срам, че толкова много храна струва толкова малко пари си взех и една малка каменица, да ги докарам поне четири лева.

докато хапвах с наслада и разглеждах интериора (който беше доста интересен – имаше телевизор, поставен в кутия на „опера“ и беше черно-бял, но по него вървеше VH1 и изобщо – целия интериор беше странна смесица от битови и ретро-елементи, но много приятно и чисто), дойде един пич и започна да разопакова синтезаторите в ъгъла пред дансинга. нали съм си комуникативен, привиках управителката (симпатична пълничка девойка с чаровна усмивка) и от нея разбрах, че тази по принцип доста посещавана закусвалня на самообслужване след 19 часа се превръща в една доста посещавана кръчма с жива музика, пълно обслужване, дебело меню и т.н., като цените вече се доближават до нормалното, както си му е реда за една нощна кръчма. е, нямало как, след 19ч. изваждали пепелниците и се пушело, но дотогава – абсолютно не. цените били три типа – от 11 до 16 часа сармата ми, например, струва 2.20; от 16 до 19ч. – 1.70лв., а след това – 3.30лв.

заинтересуван отидох да видя едното място. кенефът беше перфектен – чист, здрав, ароматизиран, зареден с консумативи.

дип че бях преял и ми се спеше кански, иначе с удоволствие бих отишъл там и при вечерния режим на работа, да видя като как е 🙂

на тръгване се сетих, че не съм попитал за името на тая кръчмица. обърнах се да сляза обратно и да попитам, но забелязах, че в десния ъгъл, малко над огромния надпис „българска кухня“ има мъничък, почти незабележим надпис:

„рощок“

та такива ми ти работи 🙂

Advertisements

5 Responses to “по-добрият град 2”


  1. 1 Ивката 02.02.2009 в 18:33

    утре заминавам за Варна. Ще се възолзвам от ценното инфо за втората кръчма 🙂 Щото то първия път като ходихме там се набутахме в някакви вървежни заведения… Първото беше някакъв пиратски кораб (ама на сушата).. сервираха хубавки момченца с превръзка на едното око… Бутилка вино беше от порядъка на 80-100 лева средна цена… Сменихме едната с другата вървежна кръчма. На нея й запомних името – „Параклиса“ се казваше. изненадата не дойде както очаквах от облечените като монахини сервитьорки с ангелски поглед, а от менюто с десертите: „Торта от спанак“; „Торта от червено цвекло“; „Торта от зрял фасул“!!! Накрая се престраших на торта от кисело мляко. Ама монахинята имаше само в началото ангелски поглед – накрая докато прибираше сметката не пропусна да ми поясни, че „онова червеното“ върху тортата ми било, виждаш ли, бонбон от червено цвекло!!! Рискува си униформата – честно! Айде като се върна ще разказвам и аз 🙂

  2. 2 Marfa 04.02.2009 в 22:04

    Рощок е точно срещу нас 🙂 Аз живея от другата страна Владислав, ама в уличката 😀 Ей, значи, що не каза, че ше си тука?

  3. 4 batpep 05.02.2009 в 11:23

    не мой са яди 🙂

    нали знаеш древната мъдрост – „да се ядосваш означава да плащаш данък на чуждата глупост“

    не казах, че ще идвам, защото предния път като ти казах ти ми отговори на мейла един месец след като се бяхме върнали вече, пък и тюрлюфонче не благоволи да споделиш…

    и за да те ядосам истински ще споделя, че спахме в х-л каприз, вероятно на десетина метра от вас :mrgreen:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

януари 2009
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

дари живот!


%d bloggers like this: